Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа?

„Имат ли какво да кажат на политиците гражданите на обединена Европа?” беше основният въпрос, разискван на втората дискусия от Референдум маратона, организиран от Сдружение „Форум Гражданско Участие” и Института за пряка демокрация.

Дискусията се проведе на 10.10.2016 г. (понеделник) от 10.00 до 12.00 ч. в Дома на Европа. Гост на събитието и говорител по темата беше Бруно Кауфман – съосновател и президент на един от водещите институти в областта на пряката демокрация – Институт за Референдуми и Инициативи. Какви бяха някои от най-интересните позиции на г-н Кауфман?

За България и референдума в България

„България успешно върви по пътя на пряката демокрация. Успехът се дължи на това, че българите вече имат възможност да практикуват използването на инструмента референдум, което изгражда компетентност и отношение към пряката демокрация.

„За първи път независим международен институт – Фондация „Бертелсман” е направил сравнение между възможностите на гражданите за пряка демокрация в 41 страни – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и/ или на ЕС.

Швейцария заема първото място безапелационно (с 10 от 10 т.). Следват Латвия, Литва, Словения и САЩ (с резултат 8 т.); няма страна с резултат 9 т.; следват България, Италия и Полша (7 т.). Т.е. това означава, че в България гражданите могат да ползват инструментите „инициатива” и „референдум” по въпроси, които са важни за тях”.

„Това, което се случва в България на този референдум е различно от ситуацията във Великобритания и Унгария. Ако в тези две страни имахме плебисцит (т.е. допитване до народа), чиито инициатор са управляващите, в България предстои истински референдум, иницииран от гражданите. И това е факт, който заслужава уважение”.

”От друга страна, сложните процедури и прагове все още поставят бариери пред инициирането и провеждането на референдуми в България. Решението на ЦИК, че бюлетина за референдума няма да бъде давана на гражданите, освен ако не си я поискат изрично, нарушава тайната на вота. Тъй като повечето, които гласуват в референдума, обикновено гласуват с „ДА”, искайки бюлетината те ще разкрият своите предпочитания. Това решение на ЦИК следва да бъде оспорено и да отпадне.”

За Европа и нейните граждани

“На Европейско ниво политиката започва да става все по-важна тема. Има много нови партии, които активно се включват в политическия дебат. Това прави този дебат много по-богат на гледни точки, респективно – решенията, които се вземат са много по-обмислени, а хората – по-активни”. „Управляващите на европейско ниво дават все по-ясни послания, че модерната демокрация трябва да представлява баланс между пряката демокрация и демокрацията на участието”.

За Европейската гражданска инициатива, въведена през 2012 г.

„Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е успех на гражданското общество в Европа. Всъщност, идеята, че гражданските движения могат да действат заедно доведе до създаването на тази инициатива. „Естествено, ЕГИ не е по-важна от европейската политическа система, но тя до голяма степен е предизвикателство спрямо установената система и мисленето, че „гражданите са просто участници”. Всъщност, гражданите не са просто участници или още по-зле – „шум в системата”, те са активна страна в демократичния процес и би трябвало да се възприемат по този начин от управляващите. Именно поради тази причина ЕГИ е предизвикателство и към законодатеството на европейска ниво”. Може да се каже, че ЕГИ е право на малцинството да внесе теми, които мнозинството да обсъжда”.

„Важно е инициативата да има ясно послание. Много инициативи, които се обсъждат показват, че хората не са щастливи с това, което е, но нямат или не могат да формулират алтернатива, по-добро предложение”.

“Процедурите за ЕГИ са далеч от добри – трябва да бъдат усъвършенствани. 1 милион подписа за внасяне на инициатива са твъърде много. Да не говорим, че се искат прекалено много лични данни, които хората не са склонни да предоставят. Ключово е процедурата за ЕГИ да е опростена, достъпна и атрактивна за гражданите на Европа”.

И още за процедурите:

„Удивително е как нещата могат да се направят невероятно сложни, когато са възможни много по-прости решения. В страни, които имат традиции с определени инструменти се търсят начини процедурите да се опростяват или – да са „citizen friendly”. В Швеция може да се гласува online 5 седмици преди датата на референдума. Но може да се гласува и на самия референдум, защото е напълно възможно в хода на дебатите гражданинът да промени мнението си. Признава се последния вот”.

И последно – за демокрацията

„Демокрацията е система, която гарантира, че малцинството НЕ управлява, но демокрацията НЕ гарантира, че мнозинството управлява”.

„Опознаването и осъзнаването на демокрацията се случва стъпка по стъпка – това е процес, който изисква практикуване”.

„Пряка демокрация не означава „да се питат гражданите”, а означава, че гражданите могат да повдигат теми, които са важни за тях. Знанието, че гражданите могат да повдигат теми, които да се обсъждат от властта прави властите по-представителни”.

“Трябва да сме скромни в очакванията си за резултати, но трябва да сме много амбициозни в поставянето на високи стандарти към прилагането на пряката демокрация”.

Снимка: ФГУ