Над 40 процента от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване

По повод 17 октомври, Световния ден за предотвратяване на бедността, Национална мрежа за децата алармира, че  над 40% от децата в България живеят в риск от бедност или социално изключване.

Според данни от последното изследване на Националния статистически институт (НСИ) „Статистика на доходите и условията на живот”, EU-SILC за 2015 г. (базирано на данни от 2014 г.) 25.4% от децата на възраст 0 – 17 години в България са изложени на риск от бедност, което е с 6.3 процентни пункта по-малко спрямо 2014 г. В хиляди това се равнява на 305,6 за сметка на 377,3 предишната година. Комбинираният индикатор за измерване на риска от бедност или социално изключване сред населението показва, че 43,7% от децата попадат в тази група. Въпреки подобрените нива при този индикатор спрямо миналата година (45,2%), е важно да се отчете влиянието на влошаващите се демографски тенденции, както и увеличаващото се с всяка изминала година неравенство в разпределението на доходите като цяло. Според последната статистика, най-богатите 20% от населението имат 7,1 пъти по-високи доходи от най-бедните 20%, което неминуемо се отразява и върху децата. Запазва се и високият процент на относителният дял на бедните (като процент от населението), чиято стойност е 22 % за 2015 година в сравнение с 21.8 % за 2014 г. и 21 % за 2013 г.

В тази връзка, през 2015 г. относителният дял на децата между 0 и 15 години с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя) е 54.0%, между 0 и 17 години е 37,3%, а за 10.7% от децата, нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Половината от децата (49.7%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (включително празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.), редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. (43.1%) и екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) – 45.9%. За всеки две от пет деца не може да бъде осигурено подходящо място за учене или писане на домашни, едно хранене, включващо месо, пиле или риба (или еквивалента им при вегетарианците) поне веднъж дневно, и купуването на книги, които са подходящи за възрастта на децата (без учебници и учебни помагала). През 2015 г. 33.4% от децата с материални лишения живеят и в риск от бедност.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца. Най-бедни са семействата с двама възрастни с три или повече зависими деца – 66,1%.

Както и през миналата година, от НСИ съобщават, че достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2015 г. всяко седмо от десет деца (69.4%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност. Приблизително 12 пъти по-малко, или 5.6% са децата, чиито родители са с висше образование и живеят в риск от бедност. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Влошената демографска картина, трудният достъп и качеството на така наречените универсални услуги в областта на здравето и образованието, както и капацитетът на системата за закрила сочат ясно, че мерките, предприети от правителството не са достатъчни за справяне с тази притеснителна статистика. В тази връзка, Национална мрежа за децата се застъпва за преориентиране на политиките и програмите към повишаване благосъстоянието на всички деца и родители в страната, а не само фокусиране върху децата в риск.

Считаме, че най-добрата подкрепа за децата минава през подкрепата на техните родители и възприемане на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други. Конкретните ни предложения в тази насока са разработване и приемане на Национална стратегия за детето и семейството с ясен план за действие, конкретни дейности, отговорни институции и финансиране, както и промяна на съществуващата законодателна рамка за децата, така че тя да бъде ориентирана към гарантиране правата на всички деца, превенция на рисковете и подкрепа на родителите.

Данните от последното изследване на Националния статистически институт (PDF, 831 KB)