Добре дошли! Елате да видите как се правят сапуни и усмивки

По-усмихнати хора на едно място едва ли сте виждали. Посрещат ни от вратата: "Чакахме ви, заповядайте! Елате да видите какво правим". Нищо, че ще смутим малко работния им процес, те харесват непознатите и се вълнуват да им разкажат какво ново са научили. "Кога ще излезе вестникът? Може ли аз да кажа?" - питат.

Гостуваме на Дневния център за обучение в трудови умения "Светове" на фондация "Светът на Мария". Това е едноетажна просторна сграда в София със сиви и зелени стени, където хора с умствена изостаналост в активна възраст могат да прекарват деня си и да се "учат на нормалност". Центърът и други като него из страната се финансират от държавния бюджет и дарения, но този е малко по-специален, защото държи да научи клиентите си на труд, така че да могат да се обслужват сами и някой ден да могат да започнат работа с придобитите умения. Шестима вече са го направили.

Малко след като пристигаме, точно в 13:30 ч. Мария (същата Мария от "Светът на Мария") бие звънеца и всеки заема мястото си в едно от четирите ателиета, където е разпределен. Това е една от отговорностите й и тя зорко следи часовника на стената, дори да изглежда, че се разсейва с журналистите. Редът и спазването на графика за обяда и почивките в Центъра са изключително важни, защото способните хора в активна възраст не се шляят в работно време.

Коридорът се изпразва, "сега ще минем да ни покажете какво правите", обещаваме ние. Развежда ни ръководителят на центъра Соня Спасова. Разказва, че във всяко от ателиетата има отговорник, който наблюдава процеса на работа и напътства, а клиентите на центъра - хората с интелектуални затруднения - учат чрез работата. Повечето хора тук са на между 25 и 35 години.

Професионалният готвач Данчо отговаря за кухнята, която е напълно оборудвана и в съответствие с всички хигиенни изисквания, затова там влизат само хора с разрешително. (Впрочем Данчо е душеприказчикът на целия колектив и ако имаш любовна драма - той е човекът, с когото да споделиш.) Екипът, разпределен в кухнята, трябва да приготви и сервира обяда за всички, всеки ден точно в 12:30 ч. Това е една от най-важните задачи и не е шега работа - храната трябва да е вкусна, добре поднесена и задължително навреме.

Светла и Виолета работят там и отскоро и двете са си намерили работа и в други истински кухни, където се занимават с миенето на чиниите, рязането на салатите и всичко друго, което кажат шефовете.

Социалният работник Иво помага на Тодор и Стиляна в ателието за битови дейности. Двамата се грижат за изпирането на белите тениски (или работното обелкло като в истинско предприятие) на всички 32-ма посетители на центъра. Слагат ги в пералнята, после в сушилнята, гладят ги и ги сгъват, за да са готови за следващия ден.

Стиляна много обича да глади, но повече й е харесало да е сервитьорка в лятното защитено кафене на центъра, до което ще стигнем след няколко завоя. Тя мечтае да се научи да пее и танцува. Тошко пък държи да знаем, че любимият му отбор е "Ювентус", както личи и от тениската на черно-бяло рае под тази с логото на "Светът на Мария". Освен прането, битовото ателие организира и почистването на целия център, в което се включват всички, така че и те имат много важна роля.

Зад отсрещната врата - в ателието за производство - художничката Боряна вече е разпределила задачите. На голяма кръгла маса с още много хора Милена и Дебора изрязват ангели и звезди и ги поръсват с бял и червен брокат. Ангелите са им любимите и на двете, а на Дебора й е любима и прахосмукачката, защото доскоро не е знаела как да я ползва.

Милена идва от защитено жилище и само за един месец се е научила да стига сама до центъра в "Гоце Делчев" от сравнително далечна точка в града, разказва Соня Спасова. "Промяната при нея е видима и за непрофесионалното око, близките й казват, че никога не са я виждали толкова щастлива и усмихната. Само заради контакта с други хора и това, че е ангажирана с нещо", казва ръководителят на "Светове".

Центърът се подготвя за коледните празници и всички участват в ръчната изработка на коледни играчки, които ще се продават на различни коледни и благотворителни базари, когато стане време. Виктор и Радослав навиват връзките за играчките. "Не се бесим, спокойно... Шегичка!" - смее се Виктор, когато го питам какво прави. Вики е един от първите клиенти на дневния център - идва от вече 4 години - и е известен като майстора на сапуните. Самият той други сапуни не ползва. Наблизо е голямата машина, в която се топи глицерина, налива се във формички и след това се оставя да стегне.

На бюро до тях 25-годишният Мони слага печати с логото на центъра на пликчетата, в които ще се продават сувенирите им. Не само за да се научи как се слагат печати по принцип и един ден да може да работи в поща например, но и за да може стоката им да си има бранд и да е по-атрактивна. Впрочем Мони също вече има сериозна работа, от която си изкарва пари - почиства офисите в Къщата на гражданските организации.

В съседната стая - арт ателието също правят коледни играчки, но малко по-... арт, разбира се. Там поръсват шишарки с брокат, а в дъното Дани шредва цветна хартия втора употреба.

Що е то социално предприемачество и как му се създава почва у нас

Правим онези завои и отново сме до кухнята в столовата на центъра, а на уютната тераса отпред през лятото се разполагат маси, столове и чадъри, част от Защитеното кафене "Светове". Това е социалното предприятие на центъра и то работи с комерсиална цел, но само през лятото, когато времето е подходящо за сервиране на открито.

Откриването на Защитеното кафе беше през 2014 г. и устойчивостта му е благодарение на доброто разбиране на Общината, която делегира на фондацията поддържането на дневния център с договор и решава дали да позволи търговска дейност, разказва програмният директор на центъра от "Светът на Мария" Миряна Маламин-Сирийски.

"Битува едно разбиране в страната, че социалните услуги са си социални услуги, а предприятията са си предприятия, и "как така ще се съчетават?". Столична община разбра важността на това кафене, защото то е една среща и възможност хората, които са се научили в дневния център на някакви умения да ги срещнат в една реална работна среда с реален клиент, който идва да се наслади на кафе, иска то да му е поднесено добре, да му е вкусно, да му се донесе навреме сметката. Това е учебна среща, която подобрява и професионалните и социалните умения на клиентите ни", казва Миряна Сирийски.

Снимка: фондация "Светът на Мария"