Теодора и Георги са ученици в основното училище на село Мирково – „Георги Бенковски“. Той е в пети, а тя в седми клас. Вроденото им любопитство, желанието им да експериментират и изследват света ги доведе до центъра за извънкласни дейности „Знам и мога“ в същото училище. „Знам и мога“ е място, където възприемаме и мислим света със средствата на науката, но също и пространство, където децата имат възможност да споделят своите нужди, да изразяват свободно мнението си, активно да участват в живота на нашата малка общност.

Сега отново за Теодора и Георги! Те се включиха в живота на „Знам и мога“ още преди да бъде създаден когато заедно събирахме идеи и пишехме проект, когато търсехме източници на финансиране, когато си представяхме как ще изглежда и по какви дейности ще работим. По идея на децата в проекта включихме 3D принтер и писалка, с които може да се изработват модели (макети) на различни устройства или фигури, които предварително са проектирани дигитално.

Още с инсталирането на 3D принтера Гошко стана един от най-активните негови ползватели и участник в курса по прототипиране. Само за два месеца Георги, почти без помощ, изработва и сглобява макет на протеза за дясна ръка с множество подвижни части, който показва неговото високо техническо майсторство, а също и опит за решаване на социално значим проблем. В бъдеще подобни печатани протези ще заменят скъпите им еквиваленти, направени от леки стомани. Това е важно особено в страните, където липсват ресурси, а и при децата, които с растежа имат нужда от голям брой различни по размер протези.

Теодора пък показа силен интерес към експерименталната химия и най-вече към експлоадиращите смеси, гръмко наричани ендотермични реакции. Тя избра да улови енергията от такава реакция, за да изпрати ракета в околоземна орбита. Разбира се в началото започнахме с умален модел, направен от полиетиленова бутилка (за момента сме все още на това ниво), а за двигател подбра реакцията между калиев перманганат и 30% водороден прекис, при която взривно се отделя газ кислород или както сподели самата Теди: „Целта е да се взриви пластмасовото шише, в което се изсипва течността, и да се получи нещо като ракета, като сместа действа като гориво за ракети“.

След като Теодора и Георги завършиха проектите си, заедно с останалите ученици от „Знам и мога“ представиха направеното от тях на Фестивал на науката в София. Важен момент за децата беше и представянето на свършеното от тях пред медиите.

Какво ще стане от тук нататък не е известно, дали героите на тази история ще продължат да се занимават с природни науки, дали ще си изберат професия която изисква инженерни познания. Едно е сигурно, обаче, че опитът които придобиха те по време работата по проектите и тяхното представяне на Фестивала е донесло не само приятното усещане от добре свършената работа, а и е открехнало за тях вратата към един цял нов вълнуващ свят с приключения и възможности за реализация, чийто праг те вече се веднъж се осмелиха да преминат.

А кой съм аз, разказвачът, на тази история? Казвам се Йордан Ходжев. Така се случи, че от две години съм учител по природни науки на Теди и Георги в ОУ „Георги Бенковски“. В партньорство с Института за насърчване на професионалното образование и обучение кандидатсвахме по Програмата за детско и младежко развитие на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Така с общи усилия създадохме пространството „Знам и мога“, което показа силата си да открива нови хоризонти пред децата и да произвежда възможности да учат и да се развиват.

Общата ни работа с Фондация „Работилница за граждански инициативи” допринесе упешното извървявне на пътя до първото значимо постижение на Теодора и Георги, но далеч не само тях. За шест месеца работа, по проекта са обхванати общо 71 деца от 1-7 клас на училището и от още четири други училища от региона. Вярваме, че с развитие на проекта ще има повече докоснат съдби, които ще постигнат изява, благодарение на собствения си труд и въображение.