Нужна е превенция на насилието в училище, не само кризисна интервенция

Насочваме се към работата на психолозите от Националната мобилна група за психологическа подкрепа към Министерството на образованието и науката, които се срещнаха с представители на сектор „Сигурност“ към ГДБОП за изготвянето на план за действие при предотвратяването на кибертормоза над ученици. Още за резултатите от разговорите, както и за работата на групата в следващите минути ще научим от Калоян Дамянов, съветник на образователния министър. На срещата стана ясно, че в следващите седмици ще се анализират рисковете, които могат да отключат насилие в училищата. Първо да уточним кой ще изготвя анализа и после да поговорим за това кибертормозът ли е проблем №1 на съвременните деца.

Калоян Дамянов: Веднага след като встъпи в длъжност новият екип на Министерството на образованието и науката, който вече е към своя край, беше създадена националната мобилна група за кризисна интервенция на нашите психолози. А те са 28 на брой и работят на териториален принцип в цялата страна. Идеята на работата им е да анализират ситуациите, свързани с риск и поява на насилие в училищата. Защото нашата статистика, в Министерството на образованието и науката, показва, че за последните три години имаме увеличение с повече от 1000 случая на година. Тоест всяка година с повече от 1000 се увеличава броят на децата, които по някакъв начин са били жертва или обект на насилие. Това изостри, разбира се, вниманието на образователното министерство. Досега мобилната ни група оказваше кризисна интервенция. Това, което променяме сега и на което работната ни среща даде начало, е свързано с това, че не бихме искали да оказваме само и единствено подкрепа, след като кризата се появи, след като случаят се идентифицира, а по-скоро бихме искали да превърнем националната ни мобилна група в инструмент, който да оказва превантивна работа в училища, вече идентифицирани като кризисни, защото в тях е имало случаи на насилие. В момента правим точно тази идентификация - кои са „горещите точки“ в различните области на страната, където имаме училища със завишени подобни случаи, за да може мобилната група да работи приоритетно с тях. Това от една страна. От друга, нашите мобилни психолози да подготвят училищните психолози в страната, които биха могли във всяко отделно училище да оказват превантивна дейност.

Водещ: Да поговорим за подготовката, която ще получат психолозите от представителите на ГДБОП във връзка с кибертормоза. С какво ще допринесе обучението? В крайна сметка тези 28 души са подбрани и разчитаме, че са добре подготвени психолози, какво още ще научат от представителите на ГДБОП?

Калоян Дамянов: Тези психолози са действително добре подбрани и са висококвалифицирани, но те, разбира се, не са достатъчни за цялата страна. Поради тази причина потърсихме съдействие от ГДБОП и по-скоро от сектора им, свързан с киберсигурността и престъпленията в интернет пространството. Техните представители изложиха своя опит в тази посока и също изразиха мнение, че е много важно да има превантивна работа с децата как да работят с интернет, за да не стават лесна жертва на злоупотреба. Освен за стандартните интернет комуникации в социалните мрежи, от представителите на ГДБОП получихме информация за нови, различни способи на злоупотреба с деца. Например в интернет пространството вървят много мобилни приложения, използвани в смарт телефоните, които създават възможност за злоупотреба с децата, използващи едно или друго мобилно приложение. В рамките на обучението всички психолози ще придобият информация от представителите на ГДБОП как да идентифицират такива случаи, какви са съвременните средства за комуникация и злоупотреба с децата, за да могат да превантират явлението. Беше изключително интересно по отношение на демонстрацията на различни технологии. Понякога учителите, като работещи най-често с децата, се отдалечават от съвременния свят и това силно заостря вниманието на Министерството на образованието и науката. Бихме искали нашите учители да придобият такива умения. Тоест мобилната група няма да работи само с училищните психолози, а ще мултиплицира това знание на регионален принцип и върху учителите. Затова привлякохме и Регионалните управления по образованието, нашите регионални структури, които също ще бъдат ангажирани с процеса през цялата следваща година. В момента заедно с колегите от мобилната група разработваме план за действие, който да бъде в рамките на тази учебна година.

Водещ: Нека се поставим в хипотетична ситуация. Ако имаме информация за случай на кибертормоз или да кажем аз съм дете и съм жертва на такъв, само на училищния психолог ли мога да кажа? Въобще учителите и близките на учениците, за които има информация, че страдат от подобен тип насилие, само към училищния психолог ли могат да се обърнат, или има и други места, които могат да алармират?

Калоян Дамянов: Разбира се, училищните психолози са много близо до детето и е логично първи да са достигнали до тази информация след семейството, но също така работим много активно и с Държавната агенция за закрила на детето. Тази година променихме формата на ученическите книжки или така известните ученически бележници, в които децата, още като отворят бележника, първото нещо, което виждат, е телефонен номер на гореща линия за подобни сигнали, която се администрира от Държавната агенция за закрила на детето. Тоест всяко едно дете, всеки български ученик, попълвайки бележника си, вижда този телефон и може да подаде, дори анонимно, сигнал на него и да му бъде помогнато. Призовавам чрез вашия ефир родителите да обърнат внимание на ученическите бележници и на тези телефони, както и да изострят вниманието на децата си, че могат да го използват. За телефонната линия работят квалифицирани специалисти в работата с деца и биха могли да им окажат необходимата подкрепа.

Водещ: И пак към децата ще насоча Вашето внимание. На срещата бе обсъден подходът „връстници обучават връстници“. Има ли интерес към него по места в страната от самите деца и въобще повишава ли се психологическата култура на децата?

Калоян Дамянов: Да, колегите от страната показаха няколко различни, вече работещи модели, в които по един или друг начин се активират млади лидери сред учениците, които биват обучавани с приоритетно внимание върху безопасното използване на интернет технологиите, след това в рамките на училището те организират свои обучения. Оказва се, че този модел е доста успешен, защото учениците в тази възраст, особено в тийнейджърската, имат специфичен речник и сленг, който ги приближава един към друг, и е много по-разбираемо, когато говорят един с друг, отколкото представител на ГДБОП или психолог от нашата мобилна група да им представи това знание. Така че подходът „връстници обучават връстници“ наистина се оказва доста успешен и трябва да инвестираме изключително много във връстниците, които биха могли да бъдат използвани като обучители.

Водещ: Споменахме, че все пак мобилната група съществуваше и преди и бе създадена най-вече за кризисна интервенция. Какви други типове проблеми, свързани с агресия или насилие, изникват от работата на терен на психозите?

Калоян Дамянов: Знаете ли, действително до този момент тя работеше основно за кризисна интервенция, придобиха публична известност и доста случаи, разбира се, няма да цитираме конкретни, в които бяха заснемани деца от други деца - как биват тормозени и стават обект на насилие, след това бяха изнудвани и техните клипове бяха публикувани в социалните мрежи, което е един от сериозните проблеми. Оказва се, че публикуването на компрометираща информация за детето - някои от тях бяха събличани, заснемани и т.н., е начин да бъдат манипулирани и подтиквани да извършат едно или друго действие. Между другото, те стават лесна жертва не само на насилие един към друг, но и на педофили и други злоупотребяващи с деца, което изключително заостря нашето внимание да оказваме подкрепа именно в процеса на изграждане на уменията за справяне с такава ситуация от страна на детето още преди да се е появил конкретен случай. Защото истината е, че никой никога не е напълно готов, когато стане жертва на насилие, всеки един, включително и възрастните, бихме могли да бъдем такъв обект по всяко време.

Водещ: Имате опит и познания в сферата на приобщаващото образование, искам да Ви попитам за промените, свързани с него, които произтичат от Закона за предучилищното и училищно образование, който влезе в сила от 1 август. Какви са впечатленията дотук от началото на учебната година? Сработват ли на практика нормативните изисквания за подкрепа на децата, възникват ли проблеми и въпроси, навсякъде ли могат да бъдат осигурени специалисти, които да работят с децата със специфични образователни потребности?

Калоян Дамянов: Приобщаващото образование е сред основните концепции в Закона за училищното и предучилищното образование. Идеята е в момента да обърнем фокуса и индивидуална подкрепа да се оказва на всяко дете, която има нужда от такава. Създадени са екипи за подкрепа на личностното развитие във всяка детска градина и училище, които имат за задача да идентифицират силните страни на децата, а също и проблемите, които те срещат и за които трябва да бъдат подкрепени. Тези екипи за подкрепа на личностното развитие са съставени от специалисти, психолози, логопеди и ресурсни учители, които оказват подкрепа. В момента текат и различни обучения, които се структурират в самата система, в детските градини, училищата, за да се оказва подкрепа. Дори в момента се намирам в една такава детска градина. Истината е, че сме в период на адаптация, тоест все още не всички детски градини и училища са назначили необходимите специалисти, защото се очаква и бюджетът за следващата година. Знаете, че МОН направи много усилия, за да се гарантира по-висок бюджет за образование за догодина, такъв беше обещан, дано и да бъде приет от Народното събрание, за да може от следващата година реално да бъдат обезпечени мерките за допълнителна подкрепа на личностното развитие. Това, което залагаме като стандарт, като нещо ново е, че вече разглеждаме два типа подкрепа за личностното развитие. Детската градина и училището да не бъдат само академична институция, която се занимава с обучение, а по-скоро общности, които подкрепят различието на децата и дават възможност на всяко едно от тях, независимо от ситуацията, в която то се намира, да успява.

Водещ: От този Ваш отговор произтичат два мои въпроса. Първо, да разбираме ли, че ако бюджетът бъде приет, с оглед на усложнената политическа обстановка, обезпечаването на специалистите ще започне от началото на 2017 година, а ако не бъде приет, се отлага нататък във времето?

Калоян Дамянов: Не, в момента тече обезпечаване на специалисти по линия на сега съществуващото финансиране, но ако не бъдат осигурени допълнителни средства, ще бъде изключително затруднено и осигуряването на достатъчно специалисти. Тоест в момента имаме действащите ресурси учители, които си работят, но за да осъществим приобщаващото образование, за да може във всяка една детска градина и училище да има самостоятелен екип, то, разбира се, ще са необходими повече средства, средствата, които бяха заложени в държавния бюджет. Така че, за да обезпечим по най-добрия начин мерките по приобщаващото образование, имаме нужда от тези допълнителни пари.

Водещ: Другото, за което исках да Ви попитам, са децата, които се нуждаят от допълнителна подкрепа. Тук не визирам общата подкрепа, която уважава спецификите и различията на всяко дете. Много ли са децата, които се нуждаят точно от допълнителната, а не от общата, в нашата система?

Калоян Дамянов: Изключително много са, защото тук вече не са само децата със специални потребности в България. У нас имаме 1600 ресурсни учители и около 15 000 деца със специални потребности, които получават подкрепа, но в закона вече се разглеждат не само децата с такива, а е включена и групата на децата в риск, децата с изявени дарби, тези с хронични заболявания. Групата на децата в риск е изключително голяма, постоянно променлива, защото всяко дете в рамките на училищния си живот може в някакъв период от време да бъде и дете в риск. В този смисъл имаме изключително голяма група от деца потенциални потребители на допълнителна подкрепа в училище, която дори не бихме могли напълно да изчислим в момента. Така че със сигурност това е много голямо число, което задължава всички ни да работим в тази посока.

Водещ: Може ли да се окаже, че това са мнозинството от българските деца в училищата?

Калоян Дамянов: Не. Мисля, че няма как да бъдат мнозинството, но е ясно и много световни статистики показват, че винаги около 10-15% от децата във всяко училище и всяка детска градина са обект или носят в себе си потенциален риск от изключване от образователната среда и би трябвало да работим превантивно, за да редуцираме тези случаи.