Как 200 доброволци засадиха 450 тополи край язовир Братушково

От Йордан Иванов, доброволец в акция по масово залесяване на Greenteam България (Язовир Братушково, 12 - 13 ноември 2016 г.)

Дълго време съм мислил за създаването и организирането на подобни страници, сайтове и платформи, които да организират хората в правенето на нещо полезно. За страната, природата, хората и т.н. Оказва се, че понякога нещата се случват и без да има нужда да ги организираш или създаваш лично, а просто да се присъединиш към вече създадени каузи и организации. Да се окаже, че докато ти си замислял само нещо, друг вече го е реализирал.

В моята кола се оказа, че аз съм единственият несретник, който не е посещавал подобни организации и събития. Дори шотландецът, който живее от десет години в България, е бил на няколко такива. Същият, който си взе кафе от заведение в Сливница и каза с присъщ акцент: „Ето това е истинската България – еднО дядо в десет часа си купува кафе и бира!“

За да не отегчавам народа с обичайните дълги послания – събитието накратко. Събрахме се десетки хора до язовира – мъже, жени, млади момичета, малко по-зрели чичковци, цели семейства с децата си, та и кучетата си. Това са от този тип хора, които не кръщават домашния си любимец Рекс, Чарли или Джуди. Верен помощник на четири лапи през деня ни беше…. Рангел.

Получихме инструктаж от организаторите и представителите на местното горско стопанство, с инструктажа получихме и по една лопата и хайде на работа! Почистване на терена, измерване, маркиране, копаене, засаждане на фиданка. Труд – приятен и полезен! С усмивки, приятни разговори, смях, по едно време и с народна песен от единия ъгъл. Няма префърцунени госпожици с маникюр и прически. Млади и симпатични момичета са нагазили в калта, събират клонки и съчки с ръце, за да си почистят пространство за копаене с лопатата.

Да видиш ентусиазъм и борба сред хората – кой ще си „запази“ следващата дупка, кой ще внимава да не си остави лопатата без надзор, че има недостиг и може да му я вземат само за една минута обръщане на другата страна. Съревнования между приятелски групички кой е засадил повече.

Не – не е ленински съботник и не е завръщане на бригадирското движение! Не е носталгия по соца или нещо подобно. Тук няма задължителен характер, няма норми, няма протоколи и т.н. Не е „вършене работата на държавата, която пак дреме“. Има доброволчество, има желание да свършиш нещо полезно, да опиташ нещо ново, да обогатиш природата около себе си, да обогатиш и себе си. Да станеш от удобното си столче в офиса и да се размърдаш някъде извън модерния и топъл фитнес.

Единият ми спътник, който беше сред най-ентусиазираните на цялото мероприятие, каза – „Това са много хубави и истински неща. В крайна сметка ние трябва да правим нещо полезно и красиво, за да остане и след нас. За да се наречем общество и мястото, където живеем да бъде по-добро.“

Не познавам хората зад тази организация, нямам икономическа облага да пиша за тях – те нямат икономическа облага от вършенето на доброволен труд. Не им правя реклама… или всъщност точно това ще направя. Защото подобни организации и каузи имат нужда от реклама, за да привличат нови и нови хора. Както самият аз не бях информиран за наличието им.

Посетете страницата на TimeHeroes, за да се запознаете с разнообразните каузи, в които можете да бъдете полезни, според силите, таланта и възможностите си. Разгледайте проектите на GreenTeam Bulgaria - Зеленият Отбор на България!

Грешният от памтивека свят няма да наследи от мен две праскови и две череши – засега! Този свят днес наследи… четири тополи.

Доброто и патриотизмът се съдържат в малките неща и започват от нас!