Глухите хора нямат нужда от помощ, а от достъпна среда

Глухите хора в България имат много проблеми и това, че не чуват, не е един от тях. Проблем е, че държавата не признава езика им - жестовият, нито стимулира и развива професията на жестовите преводачи. Проблем е, че училищата и университетите не осигуряват достъпна среда на децата и младежите с увреден слух до образование, телевизиите - до съдържанието си, и бизнесът - до кариерни възможности. Проблем е остарялото и масово разбиране, че да си глух означава, че си инвалид.

Около 120 хиляди души в България имат различна степен на увреждане на слуха, включително хората, които са загубили слуха си впоследствие. От тях около 25 хиляди души са със значителна загуба на слух и си служат с жестовия език като основно средство за комуникация. Дори тези, които носят слухови апарати, продължават да имат специфичната нужда да визуализират информацията, за да я разбират, особено ако увреждането е по рождение.

Една фондация се опитва да промени ситуацията, в която се намират глухите хора в България - на социална изолация и неравенство, както е с всички останали хора с увреждания тук. Ашод Дерандонян, Александър Иванов и останалите от екипа на "Заслушай се" от две години предприемат решителни мерки, за да включат активно хората с увреден слух в чуващото общество у нас и задачата не е никак лесна, но затова пък са пълни с идеи и ентусиазъм.

"Глухите хора не сме инвалиди и нямаме нужда от помощ, а от съдействие и достъпна среда", повтаря няколко пъти в разговора ни основателят на фондацията Ашод Дерандонян. Това е посланието на фондация "Заслушай се", която през лятото стартира първата по рода си в България платформа за жестов видеопревод, а тази седмица представи и новия си пилотен проект за софтуер, преобразуващ говор към текст в реално време за ученици и студенти.

Проблемите

"В България ние, глухите хора, имаме само подпомагаща, но не и включваща политика. Инвалидизирани сме в категория по ТЕЛК и получаваме пенсии и целеви помощи, но с това се изчерпват нещата. Оттам нататък няма адекватни, модерни, иновативни услуги за активното ни включване. Това, че не чуваме, е фактор само защото нямаме достъпна среда", казва Ашод, когато го питаме защо е решил да основе фондацията. Амбицията му е чрез нея да се показват и въвеждат добрите примери на иновативни услуги и политики от развития свят.

Сериозен пропуск на държавата е например това, че не обучава преводачи и изобщо не работи за поддържането на услугата за жестов превод. Действащите жестови преводачи в цялата страна са общо едва 25 души, и в общия случай това не е основната им работа. "Липсата на иновативна политика и методика за обучение на жестови преводачи и липсата на адекватен бизнес модел за това те да бъдат уважени като такива и съответно да бъде регламентиран и възнаграден трудът им, е довело до това просто да ги няма", казва председателят на "Заслушай се".

Ирена Вачева, която превежда разговора ни, например е ресурсен учител и преводачеството е странично занимание за нея. Както и при повечето от останалите действащи жестови преводачи, тя е емоционално свързана с езика заради близък глух - в случая сина й. Посещавала е курсове преди години, но казва, че за да се поддържа езикът е необходима постоянна комуникация и учене, защото както всички други и този се развива. Например от неотдавна има нови жестове за интернет и за метро.

Методиката на обучение, която съществува, е прекалено морално остаряла, за да продължава да се ползва, допълва Дерандонян. През 2017 г. фондацията смята да се заеме и с изготвянето на модерна система за подготовка и обучение на преводачи, защото липсата им сега е от основните проблеми, водещи до изолация на глухите хора.

Отделен въпрос е това, че жестовият език като цяло се счита за помощно средство към българския език, а не като самостоятелен език, какъвто от фондацията настояват, че е и както е признато в много страни в ЕС. "В масовия случай на глухите хора те ползват жестовия език, който е много красив и просто трябва да се приеме като равен на всички останали езици. Това е все едно да срещнем англичанин и да се опитаме да говорим с него, без да знаем английски, същото е с глухите хора. Те имат своя култура, имат специфични потребности, свой прекрасен език, но това не означава, че са инвалиди или втора категория хора", казва Дерандонян.

По отношение на професионалните възможности голяма част от глухите хора се реализират в ограничен брой професии, които не изискват толкова говор и това ги поставя в ситуацията да бъдат с по-нисък социален статус, казва още Ашод. Според него в това няма логика, особено в ерата на компютрите и онлайн комуникациите, но проблемът започва още от началното образование. Ако дете с увреден слух посещава неспециализирано училище, то пропуска по-голямата част от материала и е демотивирано да учи. Същото е и в университета.

"В университета имах голям проблем по време на лекциите, нищо не разбирах. Преписвах това, което си записва колегата до мен, и само това научих оттам", споделя Александър Иванов от "Заслушай се". В момента той е криейтив специалист във фондацията, отговаря за графичния дизайн, монтажа на видео и по-голямата част от дейността на организацията. Разказва, че всеки ден там се прави оперативка на чуващи и нечуващи заедно, има жестов превод и комуникацията никога не е била проблем.

Решенията

Като оставим настрана държавните политики, три неща могат значително да променят картината за глухите хора в България, като им осигурят достъпна среда. Това са достъпът до жестов преводач винаги когато им потрябва за комуникация с чуващи; възможността за пълноценно участие и разбиране в часовете в училище и в лекциите в университета; и достъп до информационното съдържание на телевизионните оператори чрез добавяне на опцията за субтитриране на всичките им програми. "Заслушай се" вече е на път да реализира две от тях чрез иновативните си платформи за жестов видеопревод и за преобразуване на говор към текст в реално време.

Платформата за жестов видеопревод, която работи от май 2016 г. и има вече над 700 потребители, дава възможност малкото жестови преводачи да помагат на по-голям брой глухи хора на ден. Обичайната практика е, когато човек с увреден слух има нужда да отиде в банка, държавна институция, болница или при личния си лекар, при мобилния си оператор и т.н., да се свърже с преводач, който да отиде заедно с него (ако не някой близък, разбира се). Благодарение на приложението обаче това може да стане чрез видеовръзка на смартфон или таблет и така вместо с две-три излизания за деня преводачът да съдейства с жестов превод за 20 или дори 30 разговора един след друг. Работното време на преводачите е от 9 сутринта до 10 вечерта и в събота и неделя от 10 до 18 ч.

Досега платформата беше в пилотната си фаза и тепърва ще се популяризира повече, обясни Ашод Дерандонян. В този период се е събирала обратна връзка от потребителите и са се разрешавали технически въпроси.

Тази сряда (23 ноември) фондация "Заслушай се" обяви старта и на втората си иновативна услуга, насочена към деца и младежи с увреден слух - приложение за преобразуване на говор към текст. То ще позволи на глухите деца да следят всичко, което преподава учителят, като чрез софтуера то на момента ще се пренася в писмен вид на устройството пред тях. Проектът се реализира с подкрепата на "Самсунг България".

Услугата стартира сега с пилотна фаза в едно специализирано училище за деца с увреден слух в София, а през 2017 г. с началото на втория срок - и в други училища. Целта е до 2019 г. да бъдат обхванати всички 8000 деца и младежи с увреден слух в България.

Двете платформи са създадени с помощта на различни дарители, програми и бизнес партньори, но са част от дългосрочен план за социално предприемачество. "Това е един много добър модел за работа на организациите, които работи за кауза. Нашият бизнес модел се основава на това, че трябва да има различни източници на финансиране. Много са дарителите, които припознават нашата кауза като нещо с потенциал за иновативен социален бизнес. Те не даряват просто едни пари, а все едно инвестират, като ни помагат да завъртим едно колело и да изградим устойчив социален бизнес", казва Ашод Дерандонян.

За да бъде успешен този бизнес модел, услугите трябва да бъдат припознати от бизнеса и държавните институции. Ашод и колегите му разчитат, че в един момент те ще започнат да плащат за тях, за да осигуряват достъпна среда на клиентите си и са категорични, че за глухите хора те ще останат безплатни, защото да могат да комуникират свободно с всички останали е тяхно изконно право.

Дневник" започна поредица за успешните примери на социално предприемачество в България в партньорство с Българския център за нестопанско право. Платформите на фондация "Заслушай се" са един от тях и са част от проектите, участвали в Програмата за социално предприемачество на БЦНП.

Българският център за нестопанско право заедно с фондация "Америка за България" и фондация "Уникредит" организира Програма за предприемачество на нестопански организации, която има за цел да подкрепи стопанска дейност, свързана с каузите на нестопански организации в България и да популяризира техния пример. Тя включва обучения за развитие на стопанска дейност, съвети при подготовката на идеята за стартиране на дейността и участие в конкурс за най-добра идея за бизнес на нестопанска организация. Повече за програмата има на www.bcnl.org.