Бизнесът да подкрепи местните библиотеки

Те трябва да се превърнат в нещо много повече от място за четене, казва Спаска Тарандова

На 29 и 30 ноември в НДК ще се проведе Национален форум "Библиотеките днес". Той има за цел да представи ролята на обществената библиотека днес и да очертае нейния потенциал и възможности. Организатор е Фондация "Глобални библиотеки - България", чийто изпълнителен директор Спаска Тарандова коментира пред "Стандарт" очакванията от форума. 

- Г-жо Тарандова, организирате форум, на който ще се опитате да убедите бизнеса да инвестира повече пари в библиотеките. Как се финансират те сега?
- Библиотеките се финансират от бюджета през общините, като на практика много от библиотеките съществуват само с тази субсидия. За мен общините трябва да осигуряват дофинансиране,  защото по същество библиотеките обслужват населението на дадена община. С форума, който организираме на 29-30 ноември в НДК, всъщност фондация "Глобални библиотеки-България"  цели да привлече фокуса на внимание върху библиотеките не само на библиотечните специалисти, но и на представители на държавните институции, на местната власт, на неправителствените организации и на бизнеса. За всяка една група от тях е важно да преоткрият обществената библиотека и ние можем да помогнем в този процес. Време е да престанем да свързваме библиотеката
само и единствено с място за четене и съхраняване на книги.

Чрез програмата "Глобални библиотеки-България" от 2008 до 2013 г. се направи опит да се промени разбирането за библиотеки, както и услугите, които те предлагат. Привлякохме и нови партньори, като вярваме, че техният опит ще е от полза за бъдещата дейност на фондацията, която сега в този начален етап има подкрепата на Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" за развитие на  институционалния си капацитет. В бъдеще обаче целта ни като организация е да набираме средства за обществените библиотеки през различни дарителски каузи, донорски програми и проекти.

- Кои са основните ви приоритети, за да успеете да модернизирате библиотеките и да накарате хората да четат повече?
- Модернизацията на библиотеките е комплексен процес. Той включва среда, услуги и персонал, който да предлага тези услуги. Набелязали сме 3 основни средносрочни приоритета - първо, да се подновява техническото оборудване, защото техниката не е нещо статично, днес технологиите се развиват по-бързо от всичко, говори се за четвърта индустриална революция. Има предоставени компютри, софтуер и друго оборудване, но устройствата, през които се ползва информацията и услугите се променят постоянно. Така че ще имаме дългосрочна дарителска програма, с която ще се опитваме да подпомагаме технологичното обновление на библиотеките. Втора, много важна промяна е на средата в библиотеката. За да може едно място да е привлекателно и да се събират от деца и младежи, родители и възрастни, то трябва да предлага подходяща среда. Материалната база в нашите библиотеки е доста остаряла. В тази област за начало сме си набелязали две каузи - да подкрепяме развитието на кътове за ранно детско развитие - обособени пространства, в които децата да разполагат със среда близка до домашната. Да имат меки килими, мебели, играчки, книжки, подходящи за възрастта им. Библиотеките имат добър опит и различни програми като на пример "Час на приказката", в който детето, а често и родителите посвещават на четенето. Това ще е програма, насочена към това децата между 2 до 5 години да имат подходяща среда, която да ги накара да четат. В дългосрочен план целта ни е да имаме свой принос за едно по-грамотно и образовано население.

След този форум, с който ние ще направим по-разпознаваеми и публични нашите цели, като покажем добри практики от работата на библиотеките, е да започнем да набираме активно средства. Това ще е един от начините ни за подкрепа на библиотеките.

- Какво е "Глобални библиотеки", как започна тази идея за подкрепа?
- Всичко започва от инициативата на фондация "Бил и Мелинда Гейтс", стартирала преди 20 години като подкрепа на обществените библиотеки в САЩ. След това разширяват програмата и тя започва да се нарича "Глобални библиотеки", като обхващат 14 държави в цял свят, а през  2008 г. една от тях става и България. Общият бюджет на програмата възлиза на $48 млн. За 5 години дейността й вече обхваща 960 библиотеки. Предоставени бяха над 13 000 единици оборудване  от които 4935 компютъра, мултимедийни устройства, принтери. Библиотекарите бяха обучени как да работят с него, за да помагат на хората. Те бяха подготвени и как да кандидатстват по проекти. Основното бе промяната на отношението и разбирането за тяхната работа, как могат да се набират средства за различни каузи. От 2013 г. Фондация "Глобални библиотеки - България" като новосъздадена организация се зае да осигури устойчивост на резултатите от програмата.

- Помагат ли общините на местните библиотеки, мислят ли на местно ниво общи проекти с читалищата?
- Да, имат общи идеи, реализират се и инициативи. Наш основен приоритет е насърчаване на местните партньорства с училища, детски градини, НПО-та. Читалищната библиотека в Павликени, например, си партнира с "Асоциация Родители" в чудесен проект за безопасен интернет за децата - как да се предпазват, къде да не влизат. Един от подходите бе през интерактивна игра "Флашко в страната на спамчетата", в хода на която децата опознават виртуалния свят, обяснени са сложните връзки в интернет и социалните мрежи.

Във Враца в регионалната библиотека учат възрастните хора как да работят със смарт устройства - телефони и таблети. Читалищата имат много добри "зелени идеи", които възпитават децата да имат отношение към природата - чрез запознаване и  опазване на биоразнообразието.

- А целта на фондация "Глобални библиотеки - България" каква е?
- Основната ни цел сега е да убедим обществото, че библиотеките са ценност и имат нужда от адекватно финансиране. Също така да покажем на бизнеса защо си  заслужава да подкрепя местните си библиотеки. На места това работи, библиотеките имат подкрепа от общината, намират спонсори, но искаме тези практики да ги мултиплицираме в цялата страна и това да стане един работещ модел. Но прави впечатление, че  по-разпространена е практиката да се подкрепят по-масови прояви като концерт на площада или състезания. Нашата цел е да се подкрепят повече инициативи, свързани с грамотността с четенето, с развитието на личността.

- Сега как става държавното субсидиране на библиотеките?
- Сега субсидията се изчислява на база субсидирана численост, която най-често се приравнява на щатна бройка за зает в читалищата и библиотеките. За 2016 година тя е 7080 лв. за  читалищата и 12 896 лв. за регионалните библиотеки. На много места тя стига само за заплати, но при липса на друго финансиране се налага  да се осигурява и дейността. Затова за нормално изпълнение на своите функции библиотеките имат нужда от  програми за набавяне на нови книги, за технологично развитие и т.н Тези програми трябва да бъдат национални или  общински. Една успешна програма е "Българските библиотеки - съвременни центрове за четене и информираност". Чрез нея библиотеките кандидатстват, за да обновяват фондовете си от книги. През годините средствата за тази програма са варирали, но през 2009 г., когато Надежда Захариева бе зам.-министър на културата, имаше 3 млн., след това паднаха на 500 00, на 300 000, миналата година бяха едва 150 000 лв., а е имало и години без средства. Но трябва да има и програми  за технологично развитие. Защото извън тези 960 библиотеки, които получиха оборудване, в страната има още около 1800 библиотеки към читалищата.

През 2015 г. бе утвърден стандартът за библиотечно-информационно обслужване и в него са регламентирани минималните изисквания за брой нови книги и периодични издания на жител, компютри и работни места, персонал, площ и работно време. Ако се остойности този стандарт, трябват само 8 млн. лв. за книги, за да се постигнат едни минимални европейски прагове.

- Колко чете българинът?
- Изследванията сочат, че 25 на сто от хората четат активно, което за мен е недостатъчно. Колкото повече хора четат, толкова повече добавена стойност ще има в личностното им развитие.