English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Експерти: Необходим е преглед на българското законодателство по отношение на езика на омраза

 
Текстовете в българското законодателство трябва да се презицират, категорични са експертите от Международната академия за обучение по киберразследвания (МАОКР), изготвили сравнителен анализ на законодателството в областта на езика на омраза в 10 държави от ЕС.

Съществени различия между законодателството в областта на незаконните прояви на омраза показва проучване сред над 1/3 от държавите на ЕС, проведено в рамките на проекта Мандола. "Незаконни прояви на омраза - дефиниции и последствия" анализира и сравнява националните правни рамки в светлината на международното и Европейското законодателство в 10 страни - България, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Кипър, Румъния, Франция и Холандия.

Въз основа на анализа е разработено ръководството "Езикът на омразата онлайн - въпроси и отговори". Документът представя международните и европейските правни инструменти, ролята на различните страни в процеса и предоставя списък с над 20 често задавани въпроси. Наръчникът ще бъде от полза както за жертвите на такива престъплeния, така и за потребителите, които искат да научат повече. Проблемът е разгледан и в контекста на различни съдебни решения.

Документите ще бъдат представени по време на специално организирана за целта среща в Брюксел на 15 декември 2016г. пред експерти от правоохранителните органи, НПО сектора, бизнеса, академичните институции и медиите.

Различията между законодателството в изследваните десет държави се дължат основно на: а) непълно транспониране на международните и европейските правни инструменти в националните законодателства и 2) различията между вече съществуващите национални разпоредби и международното и европейско законодателство. Според заключението на експертите различията в националните законодателства в някои страни могат да доведат до по-ниски наказания или ненаказуемост на определен тип поведение, мотивирано от омраза, заключва прочуването.

Къде е България?

Експертите смятат, че е необходимо да се направи преглед на българското законодателство (особено в наказателно-правната му част) и да се преценят: 1. доколко прецизно е съобразено с ангажиментите на България по европейски и международни актове и 2. целесъобразността от въвеждане на законова дефиниция на „престъпление от омраза". Необходимо е в съществуващите в Наказателния кодекс текстове да се уеднаквят признаците, които могат да послужат като мотив за извършване на престъпление от омраза.

Изследването групира наказателното преследване на проявления на омраза в три групи - поведение, което е незаконно във всички или почти всички изследвани държави, поведение, което е незаконно в повече от половината държави и поведение, което е незаконно само в малка част от държавите. Анализът е направен въз основа на допитване до правни експерти от всяка една от държавите, участващи в проекта.

Пет са проявленията, които са незаконни във всички или в почти всички изследвани държави:

• Публичното подбуждане към или инициаране на омраза или дискриминация срещу група от хора или член на тази група: а) въз основа на раса, народност, етнически произход или религия и б) когато проявлението е насочено срещу обществения ред или мир и когато е заплашително или обидно. Голяма част от държавите включват и други основания, като сексуална ориентация (7 от 10 държави), пол или инвалидност.


• Публичното разпространение на ксенофобски или расистки материали, които проповядват/подбуждат към омраза/насилие/дискриминация е незаконно в повечето от държавите. Половината от държавите включват тук и използването на компютърна система за разпространение/проповядване на омраза, дискриминация или насилие.
• Публичната обида на лице или група от хора въз основа на раса, народност, етнически произход или религия е забранено от закона в 10 държави, но само 6 от тях приемат едно лице или група като жертви.

• Публичната клевета или обида е забранена в 10 държави, в осем от тях подлежи на наказателна отговорност.
• Директната или индиректната дискриминация/тормоз в определени сфери е напълно или частично включена в законодателството на всички държави. В седем държави подлежи на наказателна отговорност, а в три - на административна.

Над половината от изследваните държави са определили следното поведение като незаконно:

• Създаването или участието в организации, които разпространяват или подбуждат към дискриминация/насилие/омраза въз основа на раса, народност, етническа принадлежност (при девет държави) и религия (при седем държави).

• Публичното оневиняване, отричане или съществено омаловажаване на престъпления срещу мира, човечеството, военни престъпления и геноцид. Напълно са забранени в една държава, и частично упоменати/забранени - в пет.
• Изпращането на обидни/неприлични/заплашителни съобщения са незаконни в 6 от 10 държави.

• Прякото публично подбуждане към извършване на нарушение или престъпление на каквото и да е от изброените основания е забранено от закона в 8 от 10 държави.


• Заплашването на лице, извършено с расистки или ксенофобски подбуди чрез компютърна система е изцяло включено в законодателството на две държави и частично - в осем.

• Използването на раса, народност, етнически произход, религия, пол, сексуална ориентация, инвалидност, възраст, политически убеждения и философски вярвания като мотив е отегчаващо вината обстоятелство в пет държави.


• Обидата към религията е изцяло забранена в 4 държави и частично - в 3.

По-долу описаните поведения се определят като незаконни само в малък процент от изследваните държави.

• Изпращането на съобщение/съдържание, което може да причини раздразнение, безпокойство и/или ненужна тревога да друго лице и за което изпращачът знае, че е неистинно, на което и да е от изброените основания.
• Агитирането или публичното подстрекаване към враждебност/насилие между общности е забранено или включено в разпоредбите само на две държави и изцяло отсъства в четири.


• Записването на сцени на насилие или посегателство над друго лице, на каквото и да е основание и с каквито и да е средства е незаконно в една държава и е частично включено в законодателството на три други държави.
• Осъществяването на монтаж с говор/изображение на трето лице, без неговото съгласие, когато не става ясно или не е упоменато, че е монтаж и когато е използван някой от посочените признаци. Поведението е незаконно или е частично включено в законодателството на две държави.


• Злоупотребата/използването на самоличността, на каквото и да е основание, е незаконно в две държави.



Източник: КРОСС , 28 ноември 2016 г.

Сходни публикации

Награда „Сахаров“ за 2024 г.: кои са номинираните

Награда „Сахаров“ за 2024 г.: кои са номинираните

Всяка година Европейският парламент присъжда наградата „Сахаров“, за да отличи онези, които се борят за права на човека и

Проучване: Познавате ли Хартата за основните права на ЕС?

Проучване: Познавате ли Хартата за основните права на ЕС?

Помогнете ни да научим повече за това колко се познава и използва Хартата за основните права на ЕС в България!Ако сте част от

Институт за пазарна икономика – Пазарни решения в климатичните политики на ЦИЕ

Институт за пазарна икономика – Пазарни решения в климатичните политики на ЦИЕ

Пазарни решения в климатичните политики на Централна и Източна ЕвропаИзтегляне на доклада [ЛИНК]Изменението на климата е