"Да запазиш мотивацията на доброволците и да ги задръжиш за по-дълго време е най-голямото предизвикателство"

Мария Христова – председател на БМЧК и дългогодишен доброволец, в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязването на 5 декември – Международния ден на доброволеца.

Фокус: Г-жо Христова, 5-ти декември е обявен за Международен ден на доброволеца. Как БЧК ще го отбележи?

Мария Христова: БЧК и БМЧК традиционно отбелязват деня във всичките си структури, в общините, в областните центрове по различен начин. Доста често с някакви символични награди за доброволците ни. На национално ниво това, което вече години наред се случва е кулминацията на нашата зимна академия за доброволци. Това е една седмица, по време на която доброволци от цялата страна, около 100 души, се обучават по теми, свързани с първа долекарска помощ, социална подкрепа, подготовка за реакция при бедствия, аварии и катастрофи. Всички тези хора точно на 5 декември на обяд ще бъдат част от една много мащабна демонстрация, която заедно с различни други екипи ще покажат своята подготовка за реакция при бедствия.

Фокус: Какво е значението на този ден и от кога датира отбелязването му?

Мария Христова: Всъщност има няколко различни дни през годината специално за БЧК. Някои са си по-наши, като например датата на създателя на идеята за създаването на нашата организация. На 5 декември е по-мащабното, в което се включват много институции и организации. Важното за нас е, че се напомня всяка година колко е важен и ценен доброволческият труд, както и колко понякога той е най-адекватната и добрата помощ, която може да се окаже. Доброволците сме хора, които в местната си среда реагираме и се справяме с местните проблеми. Инициативата, която тази година прави Международната федерация на червения кръст и червения полумесец, за да отбележи деня, е един огромен фотоколаж от наши доброволци и служители от цял свят, които се държат за ръце. На фона на всеки човек се вижда абсолютно различната среда, в която той работи, но все пак каузата на доброволчеството ни обединява. Прекрасно е, че има един ден в годината, в който можем да напомним това на света.

Фокус: Освен, че се председател на БМЧК, Вие сте и дългогодишен доброволец. Бихте ли разказали какво е да си доброволец в днешно време?

Мария Христова: Да си доброволец в днешно време бих казала, че е предизвикателство, тъй като става все по-неразбран от една страна фактът, че правиш нещо без пари или облага. В същото време за мен да си доброволец е най-прекрасното нещо, което може да се случи на човек. Приятелствата, контактите, които получавах, знанията и уменията, се надяваме, че скоро във всички държави, с които работим ще бъдат признати наистина като знания и умения, с които можем да допринесем и в местата, където учим или работим. Доброволчеството е нещо, което те променя и никога не можеш да бъдеш същият. Както се казва: „Веднъж заразиш ли се, след това няма отърване“. Това усещане, че си направил нещо за някой друг и не мислейки за себе си за това, което ти ще получиш в замяна, наистина не може да бъде заменено с нищо друго.

Фокус: Имате ли информация за това колко са регистрираните доброволци към БЧК в страната?

Мария Христова: Информацията, която имам е по-скоро за младежката организация. Имаме система, в която се стараем да регистрираме и отчитаме своите доброволци и членове. Нашите заедно наближават 10 000, като малко повече или горе-долу толкова са доброволците и членовете на т.нар. голяма организация – БЧК. Държа да отбележа, че младежите доброволци сме половината от всички на организацията, което е един прекрасен факт и всяка година все повече и повече си казваме обратното на стереотипа за младите хора. Факт е, че при нас толкова хиляди млади хора доброволно отдават от времето си, за да помагат на някого в нужда.

Фокус: Тоест можем ли да кажем, че има интерес към доброволчеството в България и съответно спад или ръст на доброволците отчитате?

Мария Христова: Интерес със сигурност има не само в бедствени ситуации, но и при различни ежедневни ситуации и каузи. И в България, и глобално погледнато всички наши анализи и доклади сочат, че при доброволчеството не толкова спада интересът към него, колкото е все по-трудно да се грижиш за доброволците, да ги обучаваш и най-вече да запазваш мотивацията им за по-дълго време. Тоест грижата за доброволците и това как да ги задържим, е един от най-големите проблеми в момента, пред които се изправя целият хуманитарен свят и разбира се, предизвикателство, което донякъде успешно, се справя и БЧК и БМЧК.

Фокус: Има ли определени изисквания, на които трябва да отговаря човек, за да стане доброволец в БЧК?

Мария Христова: Изискването, което имаме, е едно и то е желание. Всичко останало идва с времето. Вярваме в това, че на всеки можем да дадем обучението и подготовката, която е нужна, за да прави това, което му е интересно. Също така вярваме, че всеки идва с набор от умения и качества, които биха били полезни за дадена дейност. Обхватът на нашата дейност е достатъчно широк, така че всеки да може да намери място, където се чувства добре и възможността не просто да прави някаква доброволна дейност, но също така да обучава и да предава и на останалите.

Фокус: Организирате зимна академия за доброволци. Бихте ли разказали малко повече и за нея?

Мария Христова: Зимната академия за доброволци всъщност е едно от двете национални големи обучения, които организира БМЧК. Едното е през лятото и обхваща повече различни теми за обучение на доброволци и през последните години е и международно. Зимната академия по-конкретно е свързана с подготовка за реакция при бедствия, аварии и катастрофи, както и подготовка и на населението. В момента имаме близо 100 души от цялата страна на възраст от 15 до 22 години, които се обучават по три различни теми. Едната е първа долекарска помощ, втората е психосоциална подкрепа и първа психологична помощ, а третата група се обучава по т.нар. програма „Healthy” на Австрийския червен кръст, която е свързана с това как да предаваме теми, свързани с първа долекарска помощ на най-малките от 1 до 4 клас. Доброволците, обучени по тези теми накрая получават сертификати на различни нива.

Фокус: Според Вас необходим ли е на България Закон за доброволчеството и защо?

Мария Христова: Смятам, че Законът за доброволчестовото е една тема, която в България специално твърде много време вече се борим да достигне своя финал. Разбира се, че е необходим. Както казах, това, което всички НПО по света от години се опитваме да покажем и докажем и вярваме, че изключително успешно го правим, е, че доброволчеството по никакъв начин не е по-малко от работа. По някога ти отнема време, но със сигурност ти носи много умения и познания, които трябва да бъдат признати. Другото важно за нас е сигурността на нашите доброволци и уважението към тях т.е. работодатели, преподаватели и всички, с които нашите доброволци работят да уважават и признават по някакъв начин този труд.

Фокус: Кои са основните текстове, които трябва да залегнат в него?

Мария Христова: Както казах, безкрайно много консултации вече преминаха. Надяваме се този път да влезе в някаква финална фаза. Това, за което най-вече младежките организации се борим, най-вероятно бих подчертала компетенциите и това те да се признават. Това е практика в много държави. Например, като се започне от кандидатстване в университет, едно от задължителните неща, които трябва да посочиш и докажеш е доброволческа дейност. Това е нещо, което в много държави, включително и балкански, е залегнало в общообразователната система и продължава нататък и при кандидатстване за работа. Тези компетенции, които придобиваме при т.нар. неформално образование, всъщност трябва да бъдат наистина признати, защото биха могли да са полезни и на работното място.

Фокус: Трябва ли според Вас доброволчеството да се зачита за трудов стаж?

Мария Христова: Това пак е малко по-особена тема, която отново и глобално се обсъжда какво означава „доброволец“, признава ли се за стаж и трябва ли да се плаща в някои определени ситуации. За мен по-скоро е важно, ако се признава по някакъв начин, дори да не е трудов стаж, да се признават опитът, времето и компетенциите, които са придобити. Това пак би била една много голяма стъпка напред. Отново работодатели и институции да признават този труд, който човекът полага, да го уважават и съответно да не му пречат.

Призовавам всеки да опита да направи нещо за някой друг без значение дали е в нашата организация, или някоя друга, или пък съвсем самостоятелно. Няма по-хубаво чувство. Нека търсят резултата от нашия конкурс, който правим в БЧМК. Организацията ни навършва 95 години, така че след 5 декември всички картички и комикси, които сме получили, ще бъдат издадени и публикувани под някаква форма, за да докажем, че българите преди всичко, могат в най-малките моменти и ситуации, да намерят доброто.