Национална мрежа за децата предлага включването на темата „Права на детето" към обучението по специалност „Право“

В писмо до министъра на правосъдието в оставка Екатерина Захариева, която е член на Съвета по прилагане на Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система, Национална мрежа за децата коментира Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист".

„Според Мрежа за децата в чл. 4 от проекта на Наредбата, който урежда задължителните, избираемите и факултативните дисциплини по специалността „Право“ в образователната и квалификационна степен „магистър“, е необходимо да се добави дисциплина „Права на детето“. Това би могло да се случи чрез добавянето на отделна тема към задължителната дисциплина 20. „Основни права и свободи“ или като избираема дисциплина в ал. 4 на чл. 4“, се казва в препоръката.

Според Национална мрежа за децата, която обединява 137 граждански организации от цялата страна, които работят с и за деца, включването на темата „Права на детето“ към обучението по специалността „Право“ е изключително важно с оглед гарантирането на правата на децата, които участват в съдебни производства. Според изследване по проект „Адвокати в защита правата на детето“, адвокатите, представляващи деца, обикновено познават общото гражданско или наказателно право, но рядко имат познания относно правата на детето, системата за закрила на детето и съответните специални закони. Преподаването на специалността право в юридическите факултети рядко включва познания по това специализирано законодателство; последващите обучения по темата също са изключително редки. По тази причина адвокатът често не е запознат с някои специфични права и средства за закрила, които законът предоставя на децата. Ограничени са познанията и относно естеството на различните видове институции, в които детето би могло да бъде настанено като част от предвидените в законодателството мерки. Често адвокатите нямат информация за различни услуги, които детето може да получи (здравни, психологически, социални и други), организациите, които могат да окажат подкрепа, както и за начините за достъп до тези услуги.

Запознаването на адвоката с цялостната мрежа за подкрепа на деца в риск, включваща адвокати, психолози, лекари, полицейски служители, служители на имиграционните служби, социални работници и т.н., би допринесло за прилагането на мултидисциплинарен подход в детското правосъдие, в съответствие с Насоките на Комитета на министрите на Съвета на Европа за правосъдие, съобразено с интересите на детето. Адвокатите следва да бъдат информирани за възможността да ползват професионални знания и подкрепа от други специалисти, например в процедури по изслушване и разпит на деца.

Отделно от това, адвокатите се нуждаят от познания относно международните стандарти за закрила на правата на детето и следва да се стремят в случаите, когато представляват деца, да осигурят съобразяване с тези правила. Така например, рядкост е адвокатът да поиска, в рамките на някое производство, специализирана оценка на дете от доставчик на социални услуги. Често пъти в такива производства се представят характеристики от детска педагогическа стая или социален доклад, но не и по-задълбочената специализирана оценка.

Адвокатът следва да е запознат и с концепцията за приятелско към децата правосъдие и да се стреми към осигуряването на щадящи условия за разпит на деца, еднократен разпит в рамките на наказателното производство (понастоящем дори деца, пострадали от сексуално насилие, често пъти се разпитват многократно и от различни лица на различните фази на производството) и т.н.

За да може адвокатите да умеят да се придържат към всички тези важни за детето изисквания, от Национална мрежа за децата смятаме, че темата за правата на децата трябва да намери своето място в обучението по специалността „Право“.