Как работят дарителските кампании при бедствия и какво ще прави БЧК с парите за Хитрино

Около 1000 души са евакуирани от домовете им, но част от тях вече нямат домове, в които да се върнат. Личните принадлежности и покъщнината им са унищожени, но по-тежка е загубата на животи - седем загинали и десетки ранени. Такава е в момента картината на трагедията в село Хитрино, което беше разтърсено от взривове на цистерни с пропан-бутан след железопътна катастрофа в събота сутринта.

Днес предстоят най-тежките дейности по обезопасяването на селото, където все още има взривоопасни цистерни, след което ще започне акцията по оценка на щетите и нуждите на хората. Българският червен кръст и още много организации ще се включат в процеса на изграждането на селото наново, като вече са разкрити няколко дарителски сметки и пунктове за дарения, както и номер за допринасяне чрез есемес - 1466. "Дневник" потърси експерти от БЧК и Българския дарителски форум, за да обяснят как работят дарителските кампании в такива ситуации, как се управляват средствата и как се разпределят.

"С дарените средства за Хитрино ще се процедира както винаги при такива кампании. В момента създаваме Обществен съвет и веднага щом може да се влезе в селото ще направим оценка на щетите и на нуждите на хората", обясни директорът на дирекция "Връзки с обществеността и фондонабиране" в БЧК Гинка Луджева.

Общественият съвет е органът, който ще взима решения за това как се разходват дарените средства. Вече е определено, че негов председател ще бъде омбудсманът на България Мая Манолова, с която БЧК има опит в тази роля от съвместната им великденската кампания. В органа ще бъде и кметът на селото, който е добре запознат с жителите и нуждите им, както и представители на Националната агенция по приходите, на държавата, на неправителствени организации и на медиите, изброи Луджева.

Може би днес ще стане факт заповедта на председателя на БЧК за учредяване на този съвет, като се изчакват предложения от медиите, допълни говорителят на Червения кръст.

Преди да започне да заседава Общественият съвет обаче, той трябва да разполага с подробен поименен списък на пострадалите хора и да е наясно с нуждите им. Обучени екипи на БЧК ще изготвят този списък и ще направят оценката на състоянието им и помощта, която им е необходима. Екипите ще започнат работа, когато селото е безопасно и властите позволят достъп.

В тези екипи ще е Деница Баръмова - член на регионалния екип при бедствия на Международната федерация на БЧК и директор на дирекция "Младежки червен кръст". "Всяка една институция има свои методи на оценка на ситуацията. Това, което ние ще правим, е оценка на нуждите на хората. Имаме методика, която е разработена на международно ниво на организациите на Червения кръст и Червения полумесец, и сме обучени от Международната федерация да я прилагаме, т.е. оценката, която ще направим, се прави по същия начин в цял свят", обясни тя за "Дневник".

Освен личните огледи на всяка засегната от взрива къща, служителите на Червения кръст ще провеждат интервюта, анкети и фокус групи с хората от селото. Самата оценка на щетите по сградите и покъщнината се прави от специална държавна комисия, докато работата на БЧК е да се концентрира върху нуждите на хората, поясни Баръмова. По думите й в процеса вероятно ще се включат хора от БЧК-Шумен и целта ще е този първи етап да стане в най-кратки срокове.

"Медиите и институциите ще бъдат информирани своевременно докога ще се набират средства, по какъв начин са разходвани, кога заседава Общественият съвет и какви са решенията му", допълни Баръмова.

Заради това, че засега експертите нямат достъп до селото обаче, все още не може да се прецени какви ще са потребностите на хората, когато се завърнат. "За момента ние само знаем, че тези хора имат нужда и ще имат много нужди, които тепърва ще бъдат идентифицирани и конкретизирани. Ако се върнем назад до Бисер например, или до Мизия, до Аспарухово - това са наводнения, за които още в първите няколко часа можехме да идентифицираме нуждите, макар и да не бяха измерими първоначално. За Хитрино засега няма как бъдем изцяло коректни, преди да видим мястото и хората", коментира Деница Баръмова.

Същото казва и Красимира Величкова, директорът на Българския дарителски форум. Засега организацията е решила да не обявява дарителска кампания за пострадалите в Хитрино, а да сътрудничи на БЧК на място, докато не получат повече яснота какви средства ще са необходими за възстановяването на селото. В теренната работа са готови да се включат също и "Помощ за благотворителността в България", "Българска хранителна банка", Център за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе", УНИЦЕФ и други.

"Първоначалната ни идея беше да наберем средства за лечението на пострадалите сега и в дългосрочен план, но правителството вчера обяви, че ще покрие този разход, като отпусна 10 млн. лева за Хитрино. Единствената непокрита нужда на този етап е психологическата работа с децата там. За всичко останало изглежда, като да има ресурс, но се чака оценката на щетите. На този етап няма нужда от спешна дарителска кампания според нас", коментира Величкова. Тя и психолози от останалите неправителствени организации ще започнат работа с децата, пострадали при инцидента, при първа възможност.

По думите на Величкова Българският дарителски форум работи на същия принцип като БЧК при събиране на средства за пострадали в бедствия - първо опис на щетите, които могат да са в различна степен, след това сформиране на Обществения съвет.

"Общественият съвет може да си създаде собствени критерии и приоритети. Например при природните бедствия в Мизия имахме такъв критерий за хора, които живеят сами или са в неравностойно положение да получават малко по-голяма сума. В Търново пък общината се погрижи за хората, а ние от кампанията закупихме мебели и техника, като договорихме с магазините отстъпки. В Шумен беше определена сума за всяко домакинство", изброи председателят на БДФ.

От опита на Дарителския форум в кампаниите им за бедстващи места в миналото при този тип хуманитарни кампании е много важно да има здрава връзка с местните власти и общината, защото единствено тези на място могат да кажат и да опишат какви са спешните нужди на хората, за които няма държавен ресурс - дали ще е подслон, храна, лекарства, хигиенни средства или друго, добави Величкова.

"Няма как подобна дарителска кампания да помага ефективно, ако няма страшно тясно сътрудничество с местните власти и с институциите. Дарителската кампания по-скоро трябва да ги допълва, отколкото да се опитва да замества, защото дарителските усилия никога не могат да бъдат толкова големи, колкото тези на държавата", убедена е Краси Величкова.