Дискриминирани ли са глухите хора в България?

На финала са уроците по ”Комуникативни умения на служители от общински институции с хора с увреден слух чрез обучение по жестомимичен език”. Инициативата е в помощ на глухите жители на община Асеновград. В цяла пловдивска област хората с увреден слух наброяват общо 1 200 души, информира кореспондентът на Actualno.com. По време на курса обучаващите се научиха основни умения по жестомимичен език. Наученото те показаха пред Красимир Альов – председател на Регионална организация-Пловдив към Съюза на глухите в България. Той е завършил НАТФИС. В момента работи като нощен възпитател в училище за глухи деца, като се занимава и с пантомима там.

Едно от последните занятия в курса започна с жестомимично изпълнение на песента „Тиха нощ, свята нощ“, представена от обучаващите се. Част от общинските и държавни служители споделиха пред нас, че езикът не е лесен, но с мотивация се постига успехът. „На практика все още не съм имал възможността да приложа уменията си, но се чувствам уверен, че при нужда бих могъл.“, каза пред Actualno.com управителят на Центъра за настаняване от семеен тип в Асеновград - Манол Манолов. Той посочи, че за него е било интересно и полезно не само заради новите знанията, които придобива. Навлизането в непозната среда и свят, с каквито до момента не се е сблъсквал също не са за пренебрегване. „Трудно ми беше единствено да организирам времето си, за да бъда редовен посетител. Но е изключително предизвикателство да се учи нещо ново и толкова интересно, което само по себе си и като символ, и като език, е свързано с реалния свят. Други трудности не съм срещал. И все пак, всеки начин на изразяване, който отнема думите ми, е труден за мен.“, обясни Манолов.

В работата на соациалните работници умението да се прилага този вид език представлява възможност, тъй като там се комуникира интензивно с хора с увреждания, категорични са обучаващите се. В края на срещата служителите показаха и натрупаните практически знания. Красимир Альов остана приятно изненадан от демонстрацията на уменията, усвоени за толкова кратко време. Председателят на Регионална организация-Пловдив към Съюза на глухите в България сподели мнението си, че служителите в социални институции трябва да знаят жестомимичният език. Защото хората с увреждания са най-уязвими. „Те много трдуно си намират работа. Хубаво е, че има желаещи да изучават жестомимичния език. Точно защото глухите хора се нуждаят от социална помощ и подкрепа.“, посочи Альов.

Той обясни, че се създава проблем, когато се наложи граждани с увреден слух да разговарят в обществото и да задават въпроси. Тогава всичко става много сложно, тъй като никой не може да ги разбере. Затова е нужно да се популяризира жестомимичният език в България. Защото българите с увреден слух не могат да се научат да чуват, но останалите имат възможност да придобият умения по жестомимичен превод. „В момента глухите хора са затворени в своя си кръг. Изолирани са заради невъзможността да общуват нормално с околните.“, каза Красимир Альов. Той смята, че глухите хора се чувстват дискриминирани, а решението на проблема е в ръцете на Държавата. Като пример бе посочен случай в една от пловдивските обществени телевизии. До преди няколко години там нямало преводачи на жестомимичен език. Оказало се, че дъщерята на собственика е с увреден слух. Тогава той решил да сложи преводачи. „С други думи, трябва министър-председателят да има дете с увреден слух и тогава да бъде решен този въпрос. Необходимо е жестомимичното преводачество да бъде узаконено, така да се каже. Трябва да се създаде професия „Жестомимичен преводач“. Така, както съществуват обикновените преводачи на различни езици, а проблемът е, че в момента не съществува такава длъжност.“, каза в заключение Красимир Альов.

Преподавателят в обучението в Асеновград Величка Кривчева също изрази мнение по казуса. Тя посочи, че темата е доста обширна. „Това е една цялостна социална държавна политика, а за да се случат нещата, Държавата трябва да бъде на много по-високо социално ниво и да не е толкова бедна.“, смята Кривчева. Тя допълни, че е нужно във всяко обществено учреждение да има преводач – в училища, болници, туристически центрове и други. Дори би следвало, ако в определена институция или фирма липсва такъв, да се създаде възможност и условия да се намери, за да може да се уточни проблемът на конкретния гражданин и той да бъде разбран правилно.