Човек на годината, или коя е Надежда Цекулова

Какво означава да си човек на годината? В случая на журналиста Надежда Цекулова означава поне за малко да си поставен от другата страна на микрофона и да имаш възможност отново и отново да повториш проблемите, заради които си избран. А това е важно, защото проблемите все още не са решени и борбата продължава.

Миналата седмица Надежда Цекулова получи най-голямото отличие на Българския хелзинкски комитет за 2016 г. – приза "Човек на годината" за приноса й за защита на човешките права чрез нейната дейност по

изобличаване на нередностите, извършвани от българските власти в Център "Фонд за лечение на деца"

Откакто на 20 април тази година бившият директор на фонда Павел Александров и цялата му администрация бяха арестувани и след това подменени с нови кадри, журналистката от БНР се ангажира да следи случващото се в институцията по-вещо и по-зорко от който и да било друг в ресора. Блогът й "По посока на луната" стана справочник за всички разминавания между думи и дела на новото ръководство на фонда, а на живо често можеше да бъде видяна на протестите пред здравното министерство или да търси отговори и да спори с управниците из кулоарите.

Не го е планирала,

не е предполагала, че ще стане гласът на борбата за опазването на фонда

Но вечерта на 20 април, след като цял ден колеги й звънели, за да я питат какво се случва там, почувствала нуждата да разкаже предисторията в текст, който впоследствие се превърнал в най-четения и препечатван неин материал в 14-годишния й стаж като журналист.

"Лично ангажирана съм, защото така го усещам. Работя по темата за фонда, откакто е създаден, бях част от обществения съвет, познавам хората там, станах част и от инициативата "Спаси, дари на". За мен беше очевидно какво се случва, но вероятно за други, които не са толкова навътре, въобще не е било толкова очевидно. Седнах и написах този текст и така се започна. Дадох си сметка, че понеже до този момент фондът функционираше сравнително безпроблемно, всъщност за него много дълго време не се говореше в медиите и заради това има дефицит на информация, върху която да можеш да стъпиш и да търсиш отговори", разказва Надежда Цекулова пред "Дневник".

Какво наистина се случи във Фонда за лечение на деца

"Възхищавам се в най-лошия смисъл на думата на здравния министър Петър Москов, защото той прояви невиждани качества в разрушаването на фонда. Да успееш да срутиш нещо, което доста добре работи, буквално с щракването на пръстите си, определено също е някаква форма на талант и му го признавам", казва Цекулова. Зад срутването без съмнение стоят интереси, убедена е тя, но се въздържа да сочи персонално. Според нея отговорите се крият в новия правилник на институцията.

"От години сигнализираме, че в България има проблем със заплащането на медицинските изделия и според мен съвсем умишлено няма регулаторна рамка, свързана с този пазар. Там има огромен сектор в неясно какъв цвят - някаква разновидност на сивото със сигурност", насочва журналистката. Задължението на фонда да плаща тези изделия, които понякога струват десетки хиляди левове, от една страна, е единственото спасение за нуждаещите се деца. Но, от друга, липсата на регулация ограбва ресурса му, защото той може само да се съгласи с цената, която му е поискана, без да има механизъм да провери или преговаря за реалната стойност.

"Това продължаваше с години и децата, които кандидатстваха за такъв тип операции, се увеличаваха с всяка следваща година, а също и разходите за медицински изделия, докато през 2015 г. не надхвърлиха 50% от бюджета на фонда. Неофициалната информация от ортопеди, е че комисионите в бизнеса с медицински изделия са между 30 и 40 процента", казва Надежда Цекулова.

Единственият противовес на този интерес на болниците да правят операции със скъпоструващи изделия преди беше задължителното насрещно становище от специалист от друга болница, който да потвърди необходимостта. Но в новия правилник на фонда, въведен два месеца след рокадите, външно независимо становище вече не се иска.

"Това означава, че лечебното заведение, което има финансов интерес от извършването на тази манипулация, само преценява, че това дете е за операция, и само предлага някаква цена на медицинското изделия, а фондът не го подлага под въпрос и плаща. Бих помолила колегите журналисти да се разровят примерно в коя болница се извършват най-много такива операции, има ли промяна на баланса - например 2016 г. спрямо 2015 г. за това колко деца къде са оперирани", казва Цекулова отново по въпроса за интересите. Напомня на журналистите също и да изискат отчет за дейността на фонда, защото такъв не е имало от смяната на ръководството досега, нито вече работи публичният регистър на чакащите деца.

За журналистиката с любов и разочарование

Цекулова подсказва на колегите си какво да питат, защото самата тя излиза от журналистиката, поне засега. Промяната е отскоро. Ако беше останала още месец и половина, щеше да отбележи 10-ата си годишнина в БНР. Зад решението й да напусне стои желанието й да има повече време за децата си - момченце на осем и момиченце на три. Въпреки това "радиото е голямата ми любов", повтаря тя няколко пъти в разговора ни.

Надежда е завършила Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет през 2005 г., но още от първи курс работи по специалността си. Първо за кратко в Русенския телевизионен център, след това за още по-кратко в "Канал 1", и чак след това в свои води - радиото.

Факт, който винаги развеселява близките и приятелите й, е, това че е започнала пътя си в радиото от "Веселина", но всъщност двете години там са й дали всички технически умения, които й трябвали, за да продължи да се развива, разказва младата жена. Истинските уроци по журналистика обаче получила в "Инфорадио" от програмния директор на радиото Ясен Бояджиев. Харесали се с екипа там мигновено, въпреки че на интервюто за работа отишла с наскоро поставен пиърсинг на езика и била подута като поничка, припомня си със смях тя.

"До ден днешен съм благодарна на съдбата, че ме срещна с тези хора, защото Ясен Бояджиев е един невероятен учител. В голяма степен той е виновен за това, което съм като журналист, защото той беше доста безкомпромисен по отношение на моралните казуси, които възникват в нашата професия и в спазването на професионалните стандарти. Той всъщност е един от авторите на етичния кодекс, който ние всички уж би трябвало да спазваме", разказва човекът на годината.

След около две години там от БНР я поканили на работа, а вече витаели слуховете, че "Инфорадио" няма да съществува още дълго (заглъхва през 2008 г. - бел. ред.). Раздялата била трудна, но в онзи момент националното радио звучало на младата журналистка като изключително престижна възможност. Десет години по-късно тя признава, че за това време не е успяла да се почувства така комфортно в БНР, както се е чувствала в "Инфо", защото "там просто няма усещане за екипност, не защото хората са лоши, а заради механизма на работа, налаган с десетилетия, и защото мащабите са далеч по-големи".

"Решението да напусна БНР е до голяма степен лично, но има и професионален елемент и той е свързан с разочарованието ми от медийната среда като цяло и от това, че журналистите, независимо къде работим, просто няма значение какво ще кажем. Ние като медии вече не влияем по никакъв начин на процесите с разкритията си или с позициите, които заемаме и това ме демотивира. Искрено се надявам, че това ще се промени, но в момента е така", казва Цекулова.

Казва, че всичко в журналистиката ще й липсва. Обича динамиката и срещите с различни хора, възможността да правиш различни неща всеки ден и особено обича кратките срокове, защото е "мързелив човек по природа" и ако сроковете не бяха кратки никога нищо нямаше да довършва. Ще продължи обаче да пиша в блога си, защото това не може да спре. "Понякога има едни текстове, които живеят в главата ми и докато не излязат не ме оставят на мира".

Освен всичко друго

Надежда е израснала в семейство на лекари и здравната тема винаги й е била близка. Прекарвала е не един следобед след училище в интензивното отделение в Русе, където работели родителите й. Дълго време е обмисляла възможността да следва медицина и специално психиатрия, но нали е "мързелив човек по природа" и освен това много емоционален и податлив на настроенията - страхувала се, че ще стане посредствен лекар. "Щом ти се занимава с човешката душа, има много други начини", посъветвала я майка й, когато Надежда била в 11-и клас и това сложило край на дилемата. Неслучайно след това избрала здравния ресор в журналистиката.

От миналата година Цекулова е активист и в друга кауза - реформа в майчиното здравеопазване. Това, че България упорито живее в миналия век по отношение на грижата за бременните и раждащите жени и следродилния период със своите "умопомрачителни практики", искрено я "пали".

"България е сред лидерите в Европа в черната статистика по неонатална и перинатална смъртност. Практиките у нас много бавно се синхронизират със съвременната наука и професионалните гилдии са длъжници на жените". Дала си сметка за това покрай раждането на двете й деца. "Става дума за изключителен консерватизъм на българските лекари, но и за един много хубав бизнес, а държането на жените в подчинение устройва всички в системата. Когато жените мислят за себе си като за добитък, всички останали имат възможност да се възползват и да печелят от това".

Битката, която тя и редица неправителствени организации са подели, е да убедят специалистите, че раждащата жена е личност и че тя има право да участва във взимането на решения за това как да протече нейното раждане и какво да се случи с нейното бебе, защото е научно обосновано, че това ще подобри и здравните резултати в родилната помощ. Но също да убеждават и самите жени, че раждането не е страшна болест, а нормален физиологичен процес, който просто изисква да му се позволи да се случи.

2016 г.

Надежда Цекулова е човекът на годината за 2016 г. За нея годината е свързана с много трудности в личен план, с разрушаването на една структура, даваща шанс за живот на стотици български деца, с обезверяването и отказа от професията й, която иначе много обича. "Беше кошмарна година, исках само да оцелея", казва тя. Но допълва с усмивка и с присъщата си прямота: "Надявам се, че всичко, което се е случило, се е случило за добро и, че ще дойдат по-добри времена. Надявам се още през 2017-а да вземат да дойдат тези по-добри времена".

Снимка: БХК