Отмяната на запрещение променя човешкия живот, доказват жени от Добрич

Кръгла маса за необходимостта от отмяната на запрещението като мярка и приемането на новия Закон за лицата и мерките за подкрепа се проведе в Добрич.

Форумът бе организиран от фондация „Св. Николай Чудотворец“ и Български център за нестопанско право.

Присъстваха зам.-кметовете на Добрич д-р Емилия Баева и арх.Боян Коларов, зам.-кметът на община Добричка Илдъз Юнус, юристи.

Председателят на фондация „Св. Николай Чудотворец“  Мария Методиева за успешните случаи на сваляне на запрещението в Добрич, като подчерта, че това води до промяната на човешки животи. Пример за това е Милена, която е първият случай на свалено запрещение на хора с интелектуални затруднения в град Добрич. Тя тръгна от дома в с. Крушари и стигна до централата на ООН в Женева, където в края на миналата година откри изложба по проблема „запрещение“, заедно с Върховния комисар на ООН по правата на човека Зеид Раад ал Хусейн.

Пример за променени човешки животи са и другите жени, на които съдът в Добрич е свалил запрещението, като Станка, Елица и Боряна, които участваха във форума. Те са истинският пример за това как можеш да стигнеш отникъде и да стигнеш до място, за което не си мечтал, посочи Методиева. След излизането от съдебната зала, те са променили коренно своя живот. Започнали са работа, където успешно, къде – не съвсем. „Но, всяка от тях в момента може да се чувства като  свободен човек“, сподели Мария Методиева. Тя разказа, че в Женева Милена е завършила изказването си с думите „Аз се гордея, че съм гражданин на България”. „Това е нещо, което мен ме шокира. Най-малко защото, едно такова дете, на което държавата България е ограбила целия човешки живот, съвсем искрено пред една много специална аудитория в сградата на ООН, тя каза, че се гордее, че е гражданин на България. На нас това ни стига – да знаем, че когато работим има такъв важен и значим чисто човешки смисъл – да променяме човешки животи“, сподели още Мария Методиева. Директорът на Български център за нестопанско право Надя Шабани обясни как запрещението като институт често става причина за лишаване на хора с интелектуални увреждания от свобода чрез настаняване в специализирани институции, без да се зачита тяхната воля, предпочитания и личен избор. То лишава хората от техните граждански права, като това да се оженят, да боравят с парите си, да избират лечението си, да упражняват правото си на труд.

Последният вариант на Закона за лицата и семейството, който регламентира налагането на запрещение, е от 1949 г. Това е законодателство, което е взаимствано от съветското от 1920 г. В западните държави толкова алхаичен модел на ограничения не се среща, категорична бе Шабани.

Тя посочи, че много често поставянето на хората под запрещение ги изправя директно пред социална изолация, насилие и малтретиране в общността и в институциите. По последни данни близо 7500 лица у нас са поставени под запрещение, а 3500 от тях са настанени за „грижа“ в специализирани институции, а там правото им на живот, свободен от изтезания и унижения, е отнето.

По Закон за физическите лица и мерките за подкрепа се работи от няколко години, той цели подобряване живота на хората с интелектуални затруднения.

На заседание на Министерски съвет вече е одобрен  Проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа и внесен за гласуване в Народното събрание, в изпълнение на международния ангажимент на България по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от страната ни през 2012 г. Законопроектът е резултат от дейността на експертна работна група към министерство на правосъдието и усилията на организации, представляващи хора с интелектуални затруднения и с психично-здравни проблеми.

Снимка: Topnovini.bg