English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България

 
Никой не знае колко са жертвите на полицейско насилие в България


Нов доклад на Българския хелзинкски комитет повдига множество въпроси относно броя, разследването и наказването на случаите на полицейски произвол.

В България не съществува държавен орган или институция, чиято дейност включва събиране и анализиране на информация за полицейското насилие. Това посочва публикуваният днес доклад на БХК „Нормативни и практически предизвикателства за ефективното разследване на полицейско насилие".

 

Противоречиви данни

 

Предоставената информация от военните и районни съдилища и Министерството на вътрешните работи (МВР) относно броя докладвани случаи на произвол от страна на служители на реда е крайно непълна и противоречива. Едва една трета от съдилищата (42 от общо 144) са предоставили данни за 212 образувани дела, а според МВР жалбите за периода 2000-2015 г. са 1146. Също така няма данни до каква степен жалбите и образуваните дела се припокриват, а пълна информация за реалния брой оплаквания и резултатите от тях не се събира.

 

БХК ежегодно следи нивата на полицейско насилие в България чрез интервюта на лицата в арестите и затворите. Данните от последните години показват, че нивата на насилие са устойчиви, и около 1/3 от задържаните, които впоследствие са осъдени ефективно, са жертва на незаконна употреба на сила от страна на полицейски служители. Тревога буди и заключението на изследователите, че най-голям риск от малтретиране има при непълнолетните лица.

 

Липса на наказание

 

Най-често жалбите са за нанесени телесни повреди и незаконно задържане (съответно 42.2% и 41.5%), а в 16.4% от случаите за извършен принудителен разпит. От всички 1146 получени от МВР жалби едва в 11% от случаите е установено нарушение и е наложено наказание – 300 от жалбите са счетени за неоснователни, а при 725 не е намерено нарушение. За сравнение, когато жалбата е минала през съда, в 61% от случаите полицаите са намерени за виновни. Това води до заключението, че в системата на МВР липсва ефективен механизъм за разследване и наказване, когато служителите на реда превишат правомощията си.

 

Дори в малкото случаи, когато е установено нарушение, наказанието обикновено е занижено. Според МВР едва 18 са уволнените полицаи за последните 15 години, на 48 е наложена глоба, а 11 са били осъдени условно с лишаване от свобода (за период от 1,5 до 3 години). Обикновено глобите са в размер от 500 до 1000 лева, като липсва информация дали те на практика са изплатени. Според данните от съдилищата, предоставили информация, за същия период 101 полицейски служители са наказани с глоби и 28 – с условно осъждане на лишаване от свобода.

 

Последиците за България

 

Не само разминаванията в данните сочат, че България има сериозен проблем с полицейското насилие. Анализ на БХК на осъдителните решения срещу страната ни в Европейския съд по правата на човека показва, че за периода от 2000 до 2010 г. държавата е била осъдена да плати над 900 000 лева за обезщетения вследствие на неразследване и ненаказване на полицейско насилие. Нито един от полицаите, заради които се е стигнало до тези осъдителни решения, не е наказан.

 

Необходими промени

 

На законодателно ниво е нужно да се регулира детайлно и в съответствие с международните стандарти ефективният достъп до адвокат, медицинска помощ и уведомяване на трето лице на всяко задържано от полицията лице. Необходимо е да се събира и публикува информация за броя и вида на делата за полицейско насилие от Националния статистически институт, както и за броя и вида на постановените присъди и тяхното фактическо изпълнение, а органите на МВР и съдебната власт на свой ред да анализират тази информация и да предприемат мерки за справяне с проблема.

 

„Средствата за противодействие на полицейското насилие са: нашата информираност за правата ни, сигнализирането за всеки акт на полицейски произвол, последователното и ефективно наблюдение от независими държавни институции и граждански организации за спазването на закона, както и справедливото прилагане на закона спрямо полицейски служители от съда“, каза Славка Кукова, изследовател в БХК и автор на изследването.

 

Нужно е да се контролира спазването на закона при задържане на лица от полицейски служители, както чрез видеонаблюдение в полицейските управления, така и чрез текущо независимо наблюдение от институции като омбудсмана и неправителствени организации.

 

Изтегляне на целия доклад

Към сайта на кампанията – police.bghelsinki.org

Инфографика

На сайта ще публикуваме и поредица от видеоклипове, които да запознаят посетителите с техните права. Можете да гледате първите от тях тук.


 

Източник: Български хелзински комитет , 31 януари 2017 г.

Сходни публикации

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на