Децата и техните слънца от глина

Поколения българки с много умения, вкус и прецизност, само с помощта на игла и цветен конец са сътворили чудеса – разкошни шевици, дали облика на националната ни везба. Шевиците отразяват зелените тонове на горите и ливади­те, сините цветове от небето, планинските езера и реките, пъстрите лехи с цветя, сълзите и скърбите на народа ни през вековете, слънцето, луната и звездите над главите ни, животните, домовете и всички останали форми, съпътства­щи българина през целия му живот.

Шевиците не са само красиво извезани, но и носят в себе си символика със специално предназначение. Традиционно шеви­ци се изработват за здраве, щастлив живот, против уроки и магии, късмет и успех.

По проекта „Слънца от глина” деца и младежи се запознават със символите, скрити в традиционните български шевици. Целта на проекта е те да се докоснат до традициите, но и да ги приложат в днешния свят. Чрез изобразяването на шевиците с изразните средства на декоративната мозайка, в края на проекта специално пано ще облагороди столичната градинка „Чайка”.

Идеята на ръководителката Анна Маринова е по иновативен начин младите хора да се запознаят с красотата на шеви­ците и да се популяризира богатото българско наследство, характерно за Софийска област. Пренасянето на шевиците в градска среда като начин за подобряването й, е вдъхновена от студиото на Джоузеф Норис в Сан Франциско. Там децата се обучават по различни теми като екология и човешки права в процеса на правене на мозаечни декоративни пана. Първо се нареждат мозайките, а след това се инсталират на избрано място в града.

У нас младите имат да учат и работят много. Етногра­фите определят 24 вида шевици, като им дават имената на градовете, от които произлизат. За една малка страна като нашата разнообразието е голямо. Дамските ризи са най-богато извезани. Срещат се и такива, върху които собственичките им са извезали биографиите си – отбеля­зана е сватбената им церемония, раждането на децата, дори и смъртта на близък роднина. За съжаление най-красивите извезани ризи са изгубени за поколенията, тъй като жените са били погребвани с тях. „На онзи свят моя човек (съпругът ми) ще ме познае по ризата” – такова е било вярването.

Везането е поезия. И както при писането на стихове, така и при шевиците има много символика. Например когато момък удря девойка с пръстен, означава, че иска да се оже­ни за нея, подаването на китка пък е признание в любов. Внимателното вглеждане във фигурите на шевиците дава богата информация за разбирача.

В българските народни шевици, съдейки по названията им, е включена цялата природа – флора, фауна, астрономиче­ски обекти, човекът. Запознаването на младото поколе­ние с традиционното ни везмо ще помогне на децата да се докоснат до свят, отдавна забравен. А красотата на шевиците, пренесена върху мозайка, ще направи част от столицата на България по-смислена и пъстра.

Проектът е на фондация „За хората” и цели популяризиране на българските шевици, провокиране на интереса на младите хора към тях и подобряване на градската среда.Проектът е реализиран с подкрепата на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ по програма „Живо наследство“ 2012 г. 

*Снимката е предоставена от фондация „За хората”