Комитетът на ООН по правата на човека спря връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне

В решението си по делото Р.A.A. и З.M. срещу Дания от 15 декември 2016 г., което бе обявено преди няколко дни, Комитетът по правата на човека на ООН спря връщането на бежанци в България заради опасност от жестоко, нечовешко или унизително отнасяне. Двамата сирийски граждани, Р. А. А. и З. М., е трябвало да бъдат депортирани от Дания обратно в България, където първо са подали молба за закрила, в съответствие с Дъблинския регламент. Тяхната депортация обаче би представлявала нарушение на член 7 от Международния пакт за гражданските и политическите права поради непоносимите условия на живот.

През юни 2014 г. сирийските граждани, Р. А. А. и З. М. (мъж и жена), влизат на територията на България, търсейки закрила. Още с пристигането си те биват задържани от българските власти, които подлагат мъжа на побой с юмруци и полицейски палки. Жената дърпат за косата и също бият с палки, след което я обискират на голо. Вещите им са отнети и така и не биват върнати. След това двамата сирийци са изпратени в приемателен център, където условията са изключително лоши. В храната си те често намират червеи и насекоми, поради което рядко се хранят. Заради лошите хигиенни условия жената развива инфекция в малкия таз. При опит да получи медицинска помощ от лекаря в центъра ѝ е отказано с аргумента, че системата ще се срине, ако всички бежанци получат лечение. Мъжът от своя страна страда от сърдечно заболяване. Въпреки че на два пъти припада в приемния център, получава единствено болкоуспокояващи. В местната болница три пъти отменят насрочения му час за преглед без причина, след което той спира да опитва да търси лечение.

Един ден на връщане към приемателния център мъжът е нападнат и бит от четирима или петима непознати. Той смята, че това е било мотивирано от омраза нападение, тъй като в близост до центъра често обикаляли групи, нападащи чужденци. Сириецът твърди, че му е отказан достъп до полицейското управление, поради което не е могъл да съобщи за престъплението. Жалбоподателите също споделят, че в продължение на три дни приемателният център е бил затворен поради присъствието на ксенофобски групи, които нападат хората, търсещи закрила. По това време е нападната група от млади мъже, които нарушавали часа за прибиране, за да осигуряват храна за настанените в центъра. Няколко от тях са били наръгани.

През септември 2014 г. двамата сирийци получават бежански статут в България. С това те са информирани, че трябва да напуснат приемателния център, финансовата помощ от около 60 лв. месечно им е спряна, няма програма за интеграция, която да им помогне с намирането на жилище или работа. Нямат достъп до здравни услуги и образование. В резултат те прекарват три дни на улицата, където освен всичко останало има опасност да станат и жертви на някое от множеството ксенофобски нападения, които в България остават ненаказани. Техни приятели все още настанени в центъра им помагат, като ги настаняват тайно в стаите си. Остават там до декември 2014 г., когато заминават за Дания със средства, изпратени им от роднини в Сирия.

В Дания те прекарват цялата следваща година в обжалване на решението на датските власти да ги върне в България. В края на 2015 г. се ражда и детето им, което ги поставя в още по-уязвима позиция. Предвид тази ситуация Комитетът приема, че депортирането им обратно в България според Дъблинския регламент би ги изложило на риск от непоправима вреда.

Решението по делото Р.A.A. и З.M. срещу Дания за пореден път поставя под въпрос действието на Дъблинския регламент. Преди него подобни решения по няколко дела прие Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Настоящото решение обаче е първото и засега единствено подобно решение на КПЧ срещу България. Член 7 от Международния пакт за граждански и политически права забранява нечовешкото и унизително отнасяне. Депортирането в страна, в която едно лице може да бъде подложено на такова третиране представлява нарушение на тази разпоредба. Комитетът по правата на човека, орган, установен с Пакта, в правомощията на който влиза разглеждането на индивидуални жалби по подобие на Европейския съд по правата на човека, установява такова нарушение по отношение на Дания. Всички други западноевропейски държави са подписали и ратифицирали Пакта и Комитетът може да намери нарушение срещу тях в случай, че предприемат действия по връщане на бежанци и кандидати за убежище по подобие на Дания.