Брестовичани си искат прошка, като мятат стрели и лугачки

Проектът е на Народно читалище „Съзнание 1873” в Брес­товица с ръководител Мария Банджакова. Има за цел да открие информация за традиционния за региона ритуал „Туйкане”, да запознае местните с него и да го направи интересен за младите хора чрез атрактивна възстановка.

Корените на българския дух и характер се откриват с пъл­на сила в Брестовица — село, съхранило в най-голяма степен своеобразието на българските традиции. Престоят в Бресто­вица дава уникалната възможност да се усети и навлезе в един бит, който прокарва мо­стове между времена и култури. Ат­рактивна­та при­родна сре­да, богатата история, съхранените фолк­лор, обичаи, традиционна кухня, известното брестовишко вино — това е Брестовица —привлекателно място за туристи.

Проектът на брестовишкото читалище „Съзна­ние–1873” е съхраняване и пресъздаване на ритуала „Туйкане”, който наред с „Трифон Зарезан” е сред най-ха­рактерните ритуали в Брестовица. Провежда се в деня на Сирни заговезни. Етнографски проучвания сочат, че другаде в България няма подобен обичай на начеваща любов, изпълняван с толкова последователност, че да се превърне в традиция. Според стария брестовишки учител Харалан Велов, туйкането е обичай, ха­рактерен само за Брестовица и за едно село в Албания (не е посочено името).

С проекта за възстановка на „Туйкането” се дава възможност на мест­ните млади хора да се запознаят с една позабравена местна традиция, да участват в нея, за да съхранят народната традиция дошла през вековете. Младите хора и децата не познават историята и традициите си. Енту­сиазмът по проекта е заразителен и увлича, стимулира зараждането на още инициативи, а и все повече хора са готови да участват на добро­волен принцип, да отделят от времето и труда си безвъзмездно. По време на проекта над 50 човека са обучени в ритуала, изработени са 88 лугачки и 35 прашки. Включват се стотици хора — от деца до старци. Още в началото възрастни брестовичани помагат да се съберат материали и информация за възстановката на ритуала. Проведени са и семинари, на които деца и младежи се обучават в изработката на необходимите за туйкането лугачки, праш­ки и прахан. Населението на Брестовица участва активно в дейностите по проекта. Всички винарски изби , кметство Брестовица кооперации , Ловна дружинка, Сдружение „Брес­товица”, ОУ „Хр.Ботев”, ОДЗ „Първи юни” вземат активно участие в организираните мероприятия. Много добровол­ци се включват в обучението на младите хора, изработ­ването на материалите, подготовката на терена и рек­визита за същинското изпълнение на ритуала „Туйкане”. Заснемането на филм за ритуала се осъществява на едно от светите места в землището на Брестовица, в близост до руините на манастира „Свети Никола”.

Самият ритуал „Туйкане” е атрактивен и носи много емоция и романтика в себе си. Дни преди празника Сирни Заговезни момчетата обикалят гората и секат суха хвойна, която натрупват на купи на видно място във всяка махала. Във вечерта на празника всички младежи, събирали хвойна, застават около своята купа. Предварително са подготвени малки глинени тела, наречени лугачки. Лугачката наподобява кебапче, пробито от двата края. В отворите се поставя прахан —дървесна гъба на върба, варена във вода и пепел, изсушена и след това начукана с дървен чук, за да падне пепелта.

Прашките пък се правят от здрав канап като се оплита гнездо за поставянето на лугачката, дължината на прашката се прави в зави­симост от ръста на човека който ще туйка. На единия край се прави отвор за пръста ,а другия е свободен. При туйкането се пуска единия край ,а другия остава на пръста.

На здрачаване на шест места около селото, лумват огнените езици на хвойната. Светлината заиграва по цялото село. Момците запалват праханта в лугачките и ги поставят в прашките. Запалват прахан­та, завъртат прашката и се провикват: „Туе, туе, туе, ей, ей, /тук се изрича името на момковата изгора/ Стояно! Отваряй портите, готви баницата, че ще дойда да ям!” След това лугачката се замята с прашката към дома на момата.

Както пламти хвойновия огън, така пламва и въобра­жението на младите. Тайнствените любовни послания събуждат трепети, разпознават се гласове, правят се догадки. Някои са предварително споделени, но светли­ната на огньовете им придава непозната и завладяваща сила. Младите сърца тръпнат в щастливи предчувст­вия. Старите съпреживяват своите спомени.

На следващата сутрин селото е като разбунен кошер. Момите и майките споделят със съседките колко пъти и от кой огън се е чуло името им, разпознат ли е гласът. Кроят се годежарски планове. Бащите се тюхкат около строшените прозорци.

Като израз на нравственост, на другия ден след туйкането започва гостуването от къща в къща за опрощаване на кавги и обиди. Гостуващите са от двете страни — на кавгата и на сръднята. Подгрените с ракия и вино приятели сговарят скара­ните да си дадат прошка. Започва веселие с преминаване от къща в къща до сутринта.

Освен между хората от различни семейства, прошка се дава и вътре в семействата. Горко на оня, който не стисне подадена за прошка ръка! Той се поставя над другите и те го лишават от своето доверие. Едва ли някой е дръзвал да предизвика тако­ва самоизключване от народната нравственост! Превърната в общовалиден закон, тя отхвърля непогрешимост­та на човека, поставя го пред съда на очист­ващата самокритич­ност, дава му подо­баващо място сред себеподобните.

За брестовичани — очищението на прошката е нужно и до­бро, облаго­родяващо чудо.

Още истории, четете във виртуалния музей Живо наследство на Фондация „Работилница за граждански инициативи“.