Обучение ще спаси децата от фалшивите новини, над 80% не ги разпознават

Обучението по медийна педагогика или новинарска грамотност трябва да бъде въведено задължително. Само така подрастващото поколение, което е почти изцяло дигитализирано, ще се научи качествено и адекватно да борави с информация. Това е мнението на учените от университета в Станфорд, провели изследване сред ученици от 4-ти до 8-и клас за способността им да оценяват достоверността на информационни източници, съобщи БНТ.

Първите коментари на екипа, провел изследването, определят резултатите като "тревожни" и "мрачни". Между 80 и 90% от младежите в различна степен не съумяват да оценят достоверността на информацията, която използват, не могат да отсеят статиите от рекламните публикации.

"Ако децата са нашето бъдеще, то може да се окаже, че бъдещето ни е много зле информирано." Така започва статията за проучването на Станфордския университет, в което са участвали 7800 респонденти от 12 щата. Допитването е продължило повече от година, а резултатите са обобщени през ноември 2016 година.

По думите на анализаторите те са били "шокирани" да установят, че толкова голям процент от учениците не различават истинските от фалшивите новини.

Част от децата схващат, че става дума за реклама, но въпреки това приемат данните за "чиста монета". Гимназистите пък са склонни да приемат всякакви фотографии за истински и не си правят труда да търсят източник или автор. Колежаните не могат да допуснат, че може да има неистина в туитовете на привърженици и активисти на различни каузи. А мнозина се затрудняват да направят разлика между т.нар. традиционни медии и маргинални източници на информация.

Изводът, не само на учените от Станфорд, но и на участниците в многобройните семинари и лекции, свързани с епидемията "фалшиви новини", е един:

проблемът е голям, но той има и решение. И то е образованието

Подобна практика вече е въведена в много учебни заведения в Германия. Там учениците дори биват насърчавани да "изобретяват" фалшиви новини, за да видят как те дезинформират и какво влияние оказват върху околните. В САЩ пък отдавна функционира стартъп, който учи децата как да отличават истинските от фалшивите новини, да умеят да филтрират сензационното и подозрителното от истинската информация.

Дългосрочната задача е да се изгради умението у младите читатели да разпознават качествените и достоверни четива. Основателите му обаче твърдят, че в този конкретен случай родителите могат само частично да помогнат на децата си.

Причината е, че самите възрастни не са толкова силно "дигитализирани". Във времето, в което те са били активни ползватели, са имали на разположение информационно море, а не океани. Възможността за адекватно боравене с факти е ключова - за деца и възрастни. Особено в тази тежка, по думите на политолози, година, на парламентарни и президентски избор в редица европейски държави. Още повече на фона на шумните скандали за руска намеса в изборите в САЩ и хипотезите, че фалшивите новини са изиграли съществена роля за победата на Доналд Тръмп.

В България резултатите са не по-малко тревожни

Проведеното в края на 2016 година национално представително изследване "Онлайн поведение на децата в България" на Националния център за безопасен интернет показва, че половината от децата на възраст 9-17 години не могат да различат коя информация в интернет е истинска и коя е фалшива. При родителите им процентът е 40 на сто.

Това е благодатната почва, върху която избуяват "сензации" като нашумялата в средата на февруари фалшива новина, че популярната в социалната мрежа "ВКонтакте" в Русия игра "Син кит" довежда млади хора до самоубийство. Учените обаче набързо развенчаха мита и определиха явлението като градска легенда. Жълтите медии в България направиха "вълна", като препечатаха "новината" за масовите самоубийства сред младежите от жълтите медии в Русия с добавката, че играта "приближава" България.

"Подплашени родители започнаха масово споделяне на публикациите с призиви "да опазим децата си", без да си направят труда да проверят за какво става дума. Дори не им направи впечатление, че твърдението "приближава България" не е подкрепено с нито една дума в разпространяваните текстове, както впрочем и изнасяните в публикациите "факти", написаха в изявление от центъра за безопасен интернет.

"Интернет е отражение на реалния сват с реалните проблеми, но в добавка с хиперболизиране на най-невероятните неща. Ако родителите имат истинска връзка с децата си, няма никакъв проблем", коментира Георги Апостолов от центъра за безопасен интернет пред "Дневник".

Как да проверяваме дали можем да се доверим на информация в интернет

 (съвети на Националния център за безопасен интернет)

- Публикуваната история не се намира в никоя от известните като достоверни онлайн медии. Нали си представяте, че ако имаше реално такава история, тя щеше да гръмне по всички световни медии.

- Названието на сайта е подвеждащо – често то съдържа в себе си "novini" или "reporter", но всъщност разпространява клюки и измислици, което можете сами да видите, като отидете на сайта.

- Цитират се числа, без да се посочва от какъв източник са взети. В различните публикации за "синия кит" се цитират 90, другаде 180 тийнейджъри, които са се самоубили заради играта, но никъде не се позовават на данни от полиция, болници, или други институции и организации, които не биха пропуснали наличието на подобна заплаха.

- Позоваванията са на източници, които са неясни, като "казаха потърпевши", "съобщиха от полицията", "изследователи откриха" – кои са тези митични потърпевши, коя полиция е съобщила, къде работят тези изследователи?

Снимка: Pixabay