English   14435 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Из българското законодателство през изминалата седмица (6 март – 10 март 2017 г.)

 
Из българското законодателство през изминалата седмица (6 март – 10 март 2017 г.)
Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор.Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

 

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 6 март – 10 март 2017 г.:

I. В Държавен вестник, бр. 20 от 07.03.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

 

  • Решение № 3 от 23 февруари 2017 г. по конституционно дело № 11 от 2016 г.

Делото е образувано по искане на омбудсмана на Република България за обявяване на противоконституционност на чл. 242а (нов – ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.) от Изборния кодекс (ИК) (обн., ДВ, бр. 19 от 5 март 2014 г.; последно допълнен в бр. 97 от 6 декември 2016 г.) относно последиците при неупражняване на избирателното право.

Чл. 242а. (Нов - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г., обявен за противоконституционен с РКС № 3 от 2017 г. - ДВ, бр. 20 от 2017 г.) (1) Лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори и се вписват в списъка на заличените лица при условия и по ред, определени от Централната избирателна комисия.

(2) Избирателите може да упражнят избирателното си право на следващите избори, като подадат лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно писмено заявление до съответния орган по чл. 23, ал. 1 по постоянен адрес. Заявлението може да бъде подадено и с електронен подпис. Заявлението за вписване в избирателните списъци се подава не по-късно от 30 дни преди изборния ден, а след този срок се прилагат съответно чл. 33, 39 и 40.

(3) Обновяването на избирателните списъци се извършва въз основа на подадените от гражданите заявления и документи.

(4) Алинея 1 не се прилага, ако избирателят докаже наличието на уважителни причини, които са го препятствали да гласува. Уважителни причини са отсъствие от страната за периода на произвеждането на съответния вид избори, заболяване, учебна/служебна заетост и други непредвидени обстоятелства.

(5) За удостоверяване наличието на причините по ал. 4 избирателят трябва да представи пред органа по чл. 23, ал. 1 съответните документи.

(6) Алинея 1 не се прилага за българските граждани, пребиваващи извън страната, лицата с трайни увреждания, увредено зрение или затруднения в придвижването, както и лицата над 70-годишна възраст, които не са упражнили избирателното си право.

С оспорената разпоредба на чл. 242а ИК като правна последица от неупражняването на правото на гласуване без уважителни причини в два поредни избора от един и същи вид е предвидено гласоподавателят да бъде заличен от избирателния списък за следващите избори и да бъде включен в списъка на заличените лица. Докато е в забранителния списък на заличените лица, на избирателя е отнета възможността да гласува. Тази уредба представлява препятствие, което може с оглед на следващите текстове от чл. 242а ИК да се окаже непреодолимо и да доведе до фактическо лишаване от избирателни права на значителна част от избирателите. Така, ако съгласно чл. 242а, ал. 2 и сл. ИК гражданинът не подаде заявление и не представи документ за наличие на уважителни причини, поради които не е участвал в гласуването, той в бъдеще няма да може да упражни избирателното си право. Посочените негативни последици са лишени от конституционно основание, поради което Конституционните съд приема, че оспорената разпоредба влиза в противоречие с чл. 42, ал. 1 от Конституцията. /

Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа./ Освен това заложеното в санкцията по чл. 242а, ал. 1 ИК препятствие, свързано със заличаване от избирателните списъци и значителните затруднения, на които е подложен избирателят, за да се впише отново в списъците, поставя в невъзможност голяма част от избирателите да упражнят избирателните си права, което налага извод за противоречие и с чл. 10 от Конституцията поради накърняване принципа на общото избирателно право.

Оспорената разпоредба на чл. 242а ИК влиза в противоречие и с принципа на правовата държава, установен с чл. 4, ал.1 от Конституцията, както и с принципа за равенство на гражданите пред закона, като задължава гражданите, визирани в ал. 1, да предприемат активни действия, за да бъдат включени в избирателния списък, включително да доказват наличие на извинителни причини за неучастие в гласуването, поставяйки ги в положение на неравнопоставеност с останалите, посочени в чл. 242а, ал. 6 ИК, за които не е въведена санкция за неупражняване на избирателното право, като държавата им гарантира привилегията да бъдат служебно вписвани в избирателните списъци, въпреки че причините за тяхното негласуване също могат да бъдат неизвинителни.

С оглед на направените изводи и изложени мотиви Конституционният съд обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 242а от Изборния кодекс.

Пълният текст на решението

 

II. В Държавен вестник, бр. 21 от 10.03.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

 

  • Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2016 г. за условията и реда за финансово подпомагане на проекти по национални програми за младежта (дв, бр. 68 от 2016 г.)

В обхвата на Наредбата се включват и националните програми за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта, като редът и условитая за финансиране на проектите се уреждат именно с тази Наредба. Промяната е свързана с изменението на чл. 10а от Закона за хазарта, който предвижда, че годишни вноски за социално отговорно поведение, които се правят от организаторите на хазартни игри и постъпват по бюджета на Държавната комисия по хазарта, ще се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта. Допустими кандидати за финансиране на проекти за младежки дейности са ЮЛНЦ в ОП без ограничението да имат за цел и/или предмет на дейност осъществяването на младежки дейности.

Повече подробности

  • Решение № 145 от 2 март 2017 г. за признаване на сдружение "Национален алианс за социална отговорност" за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания

Сдружение "Национален алианс за социална отговорност" е признато за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания за срок 3 години считано от 27 февруари 2017 г.

Основната цел на Сдружението е да осъществява дейност в обществена полза в областта на интеграцията посредством активно партньорство с всички заинтересовани страни, имащи отношение към живота на хората с увреждания на европейско, национално и местно ниво. Акцент в дейността на организацията е осигуряването на условия за подкрепа и развитие на доставчиците на услуги за хора с увреждания и на работодателите с цел подобряване на социалното включване и качеството на живот на хората в неравностойно положение.

Информацията е достъпна на страницата на Държавен вестник.


III. На заседание на Министерски съвет (служебен), проведено на 08.03.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

 

  • Решение за одобряване на присъединяването на Република България към Международния алианс за възпоменание на Холокоста

Министерският съвет прие одобри присъединяването на България към Международния алианс за възпоменание на Холокоста (МАВХ).

Целта на междуправителствената организация е да осигури политическа и обществена подкрепа за образование, възпоменание и изследвания по въпросите на Холокоста на национално и международно равнище. Към момента МАВХ има 31 държави-членки и 11 държави-наблюдатели, сред които и България.

С активното си участие като наблюдател през изминалите четири години страната ни демонстрира своя задълбочен и последователен ангажимент към възпоменанието, изучаването и изследването на Холокоста. Предприемането на следващата стъпка – към пълноправно членство в МАВХ, е естествено продължение на ангажираността на България с темата за антисемитизма и толерантността като част от основните приоритети на ЕС по правата на човека.

Повече подробности

 

IV. На Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) бяха публикувани следните документи:

 

  • Проект на План за 2017 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)

Планът за 2017 г. за изпълнението на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030 г.) представя изчерпателна рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските промени и предизвикателства.

Предприеманите от правителството комплексни мерки са групирани в следните направления:

  • Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца;
  • Подобряване на репродуктивното здраве, общата демографска информираност и репродуктивна култура на населението;
  • Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението;
  • Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност;
  • Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика;
  • Намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст;
  • Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението - пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура;
  • Развитие на солидарност между поколенията;
  • Повишаване на образователното, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи;
  • Създаване на условия за равни възможности за пълноценен социален и продуктивен живот на всички социални групи;
  • Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата;
  • Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата.

Повече информация, както и възможност за изпращане на мнения, коментари и становища по проекта на Правилник можете да изпращате до10 април 2017 г. чрез следния адрес .

  •  Проект на Правилник за устройството и дейността на Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“

С влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование Националното издателство за образование и наука „Аз-буки", като специализирано обслужващо звено, е натоварено с извършване на изследователска и информационна дейност.

Проектът на Правилник за устройството и дейността на Национално издателство „Аз-буки“ е разработен съгласно изискването на § 18, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование като основните мотиви са необходимост от прецизиране и актуализиране на действащия Правилник за организацията и дейността на НИОН „Аз-буки“, както и синхронизиране на дейностите му със ЗПУО.

Повече подробности, както и възможност за изпращане на мнения и становища по проекта можете да изпращате  до 10 април 2017 г. на Портала за обществени консултации.

  • Проект на Наредба за стандартите за ранно детско развитие

С наредбата се определят стандартите за ранно детско развитие, по които се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата от 10-месечна до три годишна възраст в яслените групи в детските градини. Участниците в процеса на прилагане на стандартите за ранно детско развитие в яслените групи са децата, родителите, медицинските специалисти, учителите и директорите на детските градини.

Основната цел на стандартите за ранно детско развитие е да се повиши качеството на грижата и да се осигури стимулираща среда за всички деца. Стандартите са описание на способности и възрастовия период на появата им, в зависимост от индивидуалните възможности и опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие, които се проявяват в многообразие от компетентности, знания и действия.

Мнения, коментари и становища по проекта на Наредбата можете да изпращате до 6 април 2017 г. чрез Портала за обществени консултации .

 


Автор: Анна Адамова, Български център за нестопанско право

Източник: Български център за нестопанско право , 13 март 2017 г.

Сходни публикации

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех

Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти

Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.

Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на