Из българското законодателство през изминалата седмица (20 март – 24 март 2017 г.)

Настоящият мониторинг е резултат от обзорен преглед върху ключовите законодателни промени, предложени и случили се през изминалата седмица. Разглежданите нормативни актове пряко или косвено засягат състоянието и развитието на гражданския сектор. Изследването на правната рамка обхваща информацията, публикувана в сайтовете на основните държавни институции и органи, както и специализираните сайтове за обществени консултации. Мониторингът не претендира за пълна изчерпателност на информацията, а цели отразяването на най-важните акценти на законодателно ниво.

Акценти в законодателните изменения през изминалата седмица 20 март – 24 март 2017 г.:

I.  В Държавен вестник, бр. 24 от 21.03.2017 г., бяха обнародвани следните актове:

Делото е образувано по обща жалба на сдружение „Българска болнична асоциация“, сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“, сдружение „Национално сдружение на частните болници“ и Сдружението на общинските болници в България срещу глава четвърта  („Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“) на Наредба № 12 от 30.12.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.2016 г., в сила от 15.01.2016 г.). Съдебният състав констатира нарушение на изискванията в Закона за нормативните актове за мотивиране на предлаганите във всеки нормативен акт изменения, като са налице формално мотиви към наредбата, но по същество те нямат изискуемото съдържание и не изпълняват целта на закона: „Краткият преразказ на обстоятелства от предлаганата уредба не е тъждествен на мотивирането й съобразно прецизно регламентираните в закона изисквания.“ Глава четвърта от Наредбата е отменена.

Решението е обжалвано от министъра на здравеопазването пред петчленен състав на Върховния административен съд. Последният остава в сила атакуваното Решение.

Двете решения можете да намерите в Държавен вестник:

 http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=112763
 и http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=112764

II. На заседание на Министерски съвет (служебен), проведено на 22.03.2017 г. (сряда), бяха взети следните решения:

Одобрени от правителството промени в Националния план за действие по заетостта за 2017 г. предвиждат увеличаване на трудовото възнаграждение на ромските медиатори, назначени по Националната програма „Активиране на неактивни лица“. За ромските медиатори със средно образование възнаграждението ще се повиши от 460 на 500 лв., а за тези с висше образование – от 530 на 550 лв. Задачата на медиаторите е да информират и мотивират икономически неактивни хора от ромски произход и да помагат за тяхната социална и трудова интеграция.

Друга промяна в Плана предвижда безработни да се назначават на длъжност „помощник-възпитател“ по Националната програма „Асистенти за хора с увреждания“. Това разширяване на обхвата на дейностите ще осигури допълнителна възможност за заетост.

Повече подробности

Планът е достъпен тук

Програмата е с хоризонт 2020 г. и е изготвен според изискванията и ангажиментите, поети от страната ни в изпълнение на международните препоръки и редица политически документи като Целите за устойчиво развитие на ООН, Декларацията за ангажираност с проблема ХИВ, Третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014-2020).

Основните цели на Националната програма са достигане до минимум 60% покритие на групите в най-висок риск чрез интервенции за превенция; намаляване със 75% на новите случаи на ХИВ инфекция, елиминиране на предаването на ХИВ инфекцията от майка на новородено. Цели се също през 2020 г. до 95% от бременните жени да имат изследване за сифилис, а до 90% - за ХИВ; да се осигури защита и нулева дискриминация на хората, живеещи с ХИВ, и на лицата от групите в най-висок риск.

До момента, благодарение на Програмата по превенция и контрол на ХИВ/СПИН, финансирана от Глобалния фонд в страната бяха въведени превантивни услуги сред най-уязвимите по отношение на ХИВ групи чрез изграждане на нископрагови центрове и мрежи от обучени екипи на неправителствени организации. Създадоха се условия за подобряване на надзора върху развитието на ХИВ епидемията. Благодарение на тази програма се финансираха дейности на неправителствени организации, които предоставят нископрагови услуги сред инжекционно-употребяващите наркотици, което допринесе за намаляване на разпространението на ХИВ сред тази група от 46% през 2008 г. до 12% през 2016 година.

Повече информация
 

Правителството одобри позицията на България за участие в тържествената среща на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на ЕС, която се проведе на 25 март в Рим. Срещата е посветена на 60-ата годишнина от подписването на Римските договори за европейската интеграция. На нея бе приета Римска декларация, която ще определи нов дневен ред на Съюза.

Документът включва три раздела – кратък преглед на ценностите и историческите постижения на ЕС, изложение на основните предизвикателства в момента и дневен ред на ЕС в бъдеще с формулирани четири приоритета:

- Европа на сигурност и безопасност: Съюз, в който всички граждани се чувстват сигурни и могат да се движат свободно, чиито външни граници са сигурни, с ефективна, отговорна и устойчива миграционна политика;

- Просперираща и устойчива Европа: Съюз, който открива възможности за растеж и кохезия, конкурентоспособност, иновации и обмен, особено за малките и средните предприятия;

- Социална Европа: Съюз, основан на устойчив растеж, който насърчава икономическия и социален напредък, както и кохезията и конвергенцията, ключовата роля на социалните партньори, поддържайки в същото време целостта на вътрешния пазар;

- По-силна Европа на световната сцена: Съюз, който доразвива съществуващите партньорства, изгражда нови и насърчава стабилност и напредък в непосредственото си съседство на изток и юг, както и в глобален мащаб.

Повече подробности

А самата декларация на български можете да свалите от следния линк

III. Министерство на образованието и науката публикува следните проекти на документи за обсъждане:

Министерството е публикувало проекта на Наредба на сайта си, като така се удължава срокът за провеждане на обществената консултация, предвиден на Портала за обществени консултации (до 6 април 2017 г.).

С наредбата се определят стандартите за ранно детско развитие, по които се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата от 10-месечна до три годишна възраст в яслените групи в детските градини. Участниците в процеса на прилагане на стандартите за ранно детско развитие в яслените групи са децата, родителите, медицинските специалисти, учителите и директорите на детските градини.

Основната цел на стандартите за ранно детско развитие е да се повиши качеството на грижата и да се осигури стимулираща среда за всички деца. Стандартите са описание на способности и възрастовия период на появата им, в зависимост от индивидуалните възможности и опита на детето в процеса на неговото физическо, познавателно, социално, емоционално и езиково развитие, които се проявяват в многообразие от компетентности, знания и действия.

Крайният срок за изпращане на мнения и предложения е до 21.04.2017 г. чрез имейл адрес: v.stoianova@mon.bg . Запознайте се с Наредбата

IV. Министерството на младежта и спорта публикува следните проекти на документи за обсъждане:

С проекта на наредбата се определят минималните изисквания за изпълнение на длъжности от спортно-педагогическите кадри и функционалните характеристики на длъжностите, както и изискванията за поддържане и повишаване на квалификацията на спортно-педагогическите кадри в системата на физическото възпитание и спорта. Системата на физическото възпитание и спорта обхваща учебно-тренировъчната и спортно-състезателната дейност в спортните организации по чл. 10, ал. 2 от Закона за физическото възпитание и спорта - спортни клубове, спортни федерации и национални спортни организации.

Предвидените промени в сравнение с действащата уредба с следните основни насоки:

1.  Променят се минималните изисквания за професионалната квалификация и наличието на професионален опит, предвидени за заемане на длъжностите, уредени  в наредбата.

2. Повишават се изискванията за продължаваща квалификация на спортно-педагогическите кадри, заети в системата на физическото възпитание и спорта, като се предвижда задължение за периодичното им участие в курсове, семинари и други форми на обучение.

3. Създава се задължение на лицензираните спортни организации да следят за повишаването на квалификацията на своите кадри и възможност същите да приемат правила за оценка на тези кадри по определени от тях критерии съобразно спецификата на вида спорт.

4. Прецизират се функционалните характеристики на длъжностите на спортно-педагогическите кадри;

5. Конкретизира се редът за водене на Националния регистър на спортно-педагогическите кадри, като се очертават задълженията, отговорностите и правомощията на всички участващи лица – лицензираните спортни федерации и Министерството на младежта и спорта.

6.  Създава се задължение на лицензираните спортни федерации да издават треньорски карти чрез които да се идентифицират спортно-педагогическите кадри в системата на физическото възпитание и спорта. Действието на тази разпоредба се отлага до 01.01.2018 г., тъй като ще е необходимо технологично време на федерациите да се подготвят за извършването на тази дейност.

Дава се възможност на лицата, които не отговарят на новите изисквания за професионална квалификация или опит, да ги придобият в срок до 4 години от влизането в сила на наредбата. 

Повече информация и възможност да се запознаете с текста на Наредбата можете да намерите на: http://mpes.government.bg/Pages/Documents/Drafts/default.aspx .