Антидемократичната пропаганда в България 2013 – 2016
Антидемократичната пропаганда в България цели да подготви
общественото мнение за излизане на страната от ЕС и НАТО, както и
систематично да блокира съдебната реформа и всички усилия за
демократично налагане на върховенството на правото.
Това се проследява в съдържанието на 3305 публикацииот 2013 - 2016 г. обработени чрез пресклипинг и по стандартизирана матрица. Анализът
„Антидемократичната пропаганда в България“ е изготвен от екип на
Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, а измерването е
осъществено със системата SENSIKA, която поддържа електронен архив на
публикациите в 3080 информационни сайта и блога на български език от
началото на 2013 г.
Количественото измерване обхваща медии, в които са установени
най-много пропагандни текстове за периода. Това са: „Русия днес”,
Информационна агенция „ПИК", електронен сайт „Гласове", списание
„А-спекто", електронен сайт „Поглед-инфо", в. „Труд", в. „Дума" и в.
„Уикенд".
В изследването са обособени четири водещи теми , които
антидемократичната пропаганда се опитва да наложи в българското публично пространство: „Залезът на Запада“, „Въздигането на Русия" (разделена на подтеми), “САЩ/НАТО като глобален хегемон-кукловод” и „Продажните елити на България“,. Измерването показва нарастване, вариращо между десетки и стотици пъти на пропагандния език. по всяка една от водещите теми след
2013 година.
Най-засилена е атаката по тема “Продажните елити на България”, която
цели да дискредитира гражданското общество. Нейна теза е, че всички
български про-демократични и про-европейски граждански движения и
протести, всички застъпници за съдебна реформа (Съюза на съдиите
вБългария, бившият правосъден министър Христо Иванов –, Лозан Панов –
председател на Върховния касационен съд и др.), всички политици и
партии, които заемат стабилна про-европейска и про-натовска позиция
(президентът Росен Плевнелиев , министър-председателят Бойко Борисов ,
Реформаторският блок, ДСБ, „Да, България“), както и правозащитни и
неправителствени организации и медии, биват системно атакувани и
дискредитирани от пропагандните издания в страната. Първите пикове на
медийните атаки са от есента на 2013 г. и са насочени срещу
антиправителствените протести, нови по-високи пикове се регистрират
срещу съставянето на про-реформистка коалиция през есента на 2014 г.,
срещу инициираната от Христо Иванов съдебна реформа през 2015 г. и по
време на кандидатпрезидентската кампания през 2016 г.
От 2013 до 2016 г. публикациите, атакуващи гражданското общество в
страната, нарастват 23 пъти - 494 статии през 2013 г. до 11 394 статии
през 2016 г.
Евроскептичната пропаганда за четирите години е нараснала 16 пъти и следва руския политически календар. Анти-САЩ и анти-НАТО пропагандата е нараснала 34 пъти и също се ръководи по руския политически календар.
За този период значително се увеличават и пропагандните материали за „Въздигането на Русия“ като най-голям ръст има водещата тема
„Враговете на Русия“ - 144 пъти повече публикации в този сегмент от
речника през 2016-та спрямо 2013 г. През 2013 г. Русия няма „врагове“,
въпреки че НАТО отдавна се е разширил и е достигнал сегашния си формат,
но след анексията на Крим през 2014 г. „вражеският дискурс" се разпалва - Западът и в частност Алиансът изведнъж се превръщат във врагове на
Русия.
Другите две водещи теми , които бележат устойчив ръст през целия
период са „Санкциите срещу Русия“, докато „Мощта на руското оръжие“
(пикът там е намесата в Сирия през 2015 г.) и „САЩ/НАТО като световен
хегемон кукловод“ бележат спад през 2016 г.
Освен излизане от ЕС и НАТО и подкопаване на на съдебната реформа,
тази пропаганда увеличава рисковете за създаването на среда на обществен цинизъм от типа „Всички са маскари!“ и развитие на недоверие към
всякакви общи принципи, ценности и институции и суспендиране на правовия ред на международно и национално ниво за замяна на силата на правото с
правото на силата. Цели се ддеинституционализация на демократичните
механизми за разделение и взаимен контрол на властите, включително
възможно отхвърляне на парламентаризма, заглушаване и дискредитиране на
гражданското общество като среда за свободно и конкурентно дефиниране на общото благо и подкрепа за пълзящ авторитаризъм от популистки или
„референдумен“ тип.
Изследването установява, че осемте задълбочено анализирани медии
следват обща рамка - те са анти-западни и про-руски (най-често Русия е
„Добрият герой“ на публикациите), но поставят различни акценти. При
„Русия днес” и сп. „А-спекто” архи-злодеите най-често са САЩ и НАТО. При в. „Дума”, „Гласове” и „Поглед-инфо” най-често архи-злодеи са Бойко
Борисов и правителството на ГЕРБ. Президентът Плевнелиев (2012 -2017 г.) също стандартно е очернян, макар и рядко да попада сред архи-злодеите – при него атаката цели маргинализацията му. Обратно, „ ПИК” и в. „Труд”
се държат почти неутрално и дори про-правителствено (про-Бойко Борисов)
като поставят в ролята на архи-злодея най често „Кръгът Капитал“ като
олицетворение на про-реформистки настроените политици, медии, магистрати и неправителствени организации.
При очернянето на Запада и възхвалянето на Русия пропагандата работи
най-вече с анонимни статии, докато при очернянето на вътрешнополитически противници превес имат поименно подписаните статии.
“Макар да няма съмнение, че съществува силно руско „влияние” в
България, функцията на наличната местно-българска пропаганда всъщност
служи за отклоняване на вниманието от руското икономическо влияние.
Причината за това е, че руското икономическо влияние в България обхваща
целия политически спектър и е дълбоко проникнало сред българската бизнес общност. В този смисъл, изследването показва картината не на руската
пропаганда в България, а на българските медии, които разпространяват
„проруски” виждания, като форма на дезинформиране, чиято цел е да се
упражни въздействие върху политическия процес.” е заключението на
изследването.
Предметът на изследването е ограничен до информационните сайтове и
печатни издания на български език за периода 2013 – 2016 г. Този медиен
сегмент понастоящем не може да се издържа на пазарен принцип и е уязвим
за сенчести форми на финансиране. От друга страна обаче, той е основен
производител на медийно съдържание, което се разпространява през
телевизиите, радиата и социалните мрежи.
За изследвания период 2013-2016 г. не е идентифицирана нито една контра-пропагандна медия.
Целия доклад може да намерите ТУК.
Източник: Фондация Америка за България , 12 април 2017 г.
Сходни публикации
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на