Марк Пренски, образователен експерт: Децата трябва да решават какво да учат и как

От Дневник 

Технологиите, науката и целият свят препускат, но образованието на хората, от които скоро ще зависи движението да продължи, изостава видимо. Тази тема постави международната конференция на "Капитал" "Образование за професиите на бъдещето", която се състоя днес в София с гост-лектори от САЩ и Европа. Единодушният отговор на чуденето как да подготвим децата за бъдещето, беше да им дадем свободата да решават сами накъде да се развиват, и да им оставим удоволствието от това да учат чрез откривателство и емоция.

Как може да стане това, каква е ролята на технологиите в образованието и откъде трябва да тръгне промяната - "Дневник" разговаря с един от основните лектори в днешната конференция - Марк Пренски. Той е международно признат визионер, оратор, писател и консултант в областта на образованието. Определян е за един от водещите световни експерти по темата за връзката между ученето и технологиите. Основният му професионален фокус е върху разбирането на образованието от гледна точка на учениците и създаването на по-добра учебна програма и педагогика за дигиталното поколение. Пренски е основател и изпълнителен директор на Института за глобално образование на бъдещето.

От къде трябва да започне успешната реформа в образованието?

- Отгоре надолу очевидно не се получава, така че да опитаме по обратния ред. Отдолу нагоре - децата трябва да изискат качествено образование. Трябва ясно да покажат, че не харесват училището каквото е сега, че не искат да са там, че явно нещо трябва да се промени. Повечето деца правят далеч по-интересни неща извън училище, отколкото вътре, така че имат идеи. След това да се намерят и възрастни, които да ги послушат и наистина да го направят по-добро.

Самите ученици ли? Може би с помощта на родителите?

- Не, с родителите ще е по-трудно, защото те държат децата им да получат образованието, което и те са получили, без да си дават сметка за това колко много са се променили нещата. Мислят, че днешните училища и днешното образование е като тяхното, но леко подобрено. И трябва да им обясним, че не е точно така.

Най-важното, което трябва да осъзнаем, е че днешните деца имат невероятен капацитет и могат много повече, отколкото си мислим. Разполагат с всякакви инструменти, за да намерят сами най-добрия път за себе си. Но ние изобщо не се възползваме от това, а вместо това ги третираме като домашни любимци, които трябва да се водят с повод в посоката, която сме им задали.

Никое дете не харесва това, то иска да има свой глас и ние сме длъжни първо да го питаме за какво мечтае и после да му помогнем да го сбъдне, а не да му налагаме да учи математика, чужди езици или каквото и да било друго.

Някои веднага ще ви опонират, че децата са твърде малки, за да се справят с такива решения.

- Тези, които ще се усъмнят, явно никога не са си говорили с деца. Всяко дете, с което аз съм общувал, знае много добре какво му е интересно в този момент, което, разбира се, подлежи и на промяна; знае какво харесва и какво не харесва, знае какви проблеми го обкръжават - в семейството, общността, града или в света. Всички деца знаят тези неща и грешката е в нас, че не им го признаваме, а мислим че са глупави, защото още не са им наляти знания. Но не, не са глупави - те са като нас, само че с по-малко опит.

Ако ги оставим да избират, не рискуваме ли да пораснат с различни дефицити?

- Изначално това което се преподава на децата в училище, е прекалено много. Ако искаш да ги научиш на всичко по всичко - ще им отнемеш целия живот. Затова подбираме. И сме подбрали учебното съдържание много зле - математика, природни науки, езици, хуманитарни - по малко от всичко, при положение, че не всяко дете се вълнува от всички тези неща.

Трябва първо да им позволим да определят кои са нещата, които наистина ги интересуват и след това да им помогнем да открием как да използват тези интереси, за да направят света по-добър. Това е крайната цел - да пораснат отговорни, добри, умели хора и да допринасят за света по своя уникален начин.

Как технологиите се вписват в тази идея?

- Технологиите са инструмент, с който можем да постигнем точно това нещо - да помогнем на децата да научат как да правят света по-добро място. В момента обаче, напук на всички възможности, с които разполагаме, караме децата да използват съвременните технологии по същия начин, по който до неотдавна използваха просто хартия и калкулатор - за писане и смятане. Това не добавя никаква стойност към образованието им. А при положение, че вече имаме силата да се свържем на секундата с целия свят и да проведем например анкета сред милион души - защо не го правим?

Как да подготвим учениците за професиите на бъдещето, като дори не знаем какви ще са?

- Както за всяко друго нещо. Не знаем какво ще се случи, но всички имаме базовите човешки умения да разсъждаваме, свързваме, анализираме и да постигаме. На това ще се научат и децата ни. По-сложният въпрос е как да открият целта си - нещото, с което искат да допринасят. Колкото повече умения и опит трупат, толкова повече ще си изясняват, но не трябва ние да решаваме вместо тях.

Снимка: Pixabay