Госпожа Фотева - учител с кауза

"Следвай ги" е нова поредица на "Дневник", в която ще ви запознаем с хора, за които си заслужава да научите. Повечето от тях са много млади и вече с успехи в своите области - изкуство, спорт, бизнес или в професиите, които са избрали. Други без значение от възрастта с дебют в мечтата си да създават нещо и с първи големи постижения. Приятни срещи.

Бихте ли напуснали спокойната си работа в офис в София, за да станете учител в малък град. Преди две години Пламена Фотева го е направила. Отказала се е от работата си във фонд "1300 години България" към Министерството на културата и е станала учител в Професионалната гимназия "Г. С. Раковски" в Костенец по програмата "Заедно в час".

Преподава целия философски цикъл - психология, етика и право, философия, свят и личност, каквото е и образованието й. Тя е бакалавър по "Културология" и магистър по "Философия" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Учител е и по география в училището с около 140 ученици основно в три специалности - организатор на туристическа дейност, която е популярна, защото районът е близо до зимния курорт Боровец, машинен монтьор-механик и шевно производство.

Пълна промяна

"Удари ме кризата на 25-те и си казах, че не съм дала нищо на света", спомня си Пламена защо е предприелата рязката промяна в живота си. Напуснала работата си и първата обява, на която попаднала, била на "Заедно в час". Явява се на интервю с желанието да стане учител в софийско училище, но малко по-късно получава предложение да преподава по специалността си в Костенец. И така до днес - в края на двегодишната програма.

В часа по етика и право учениците на Пламена разсъждават що е понятието правилно. Тя дава пример от житейския си опит и така урокът звучи близо до учениците, които дейно се включват в разговора. "Според мен учителят трябва да има едно високо академично ниво, но не да си седи на него, а трябва да обяснява на децата едни много абстрактни неща на техния език", аргументира се Пламена. Смята, че детският опит не е за пренебрегване, и затова го използва в начина си на преподаване. "Така учениците възприемат, запомнят и прилагат наученото, когато им е обяснено. Става им интересно, не се разсейват."

Щастлива е, че още в края на първата година е била приета от учениците. "Те са трудните. Имат много тънък лакмус как да се държат към всеки", казва тя и добавя, че ужасът е в началото, когато не знаеш дали ще те харесат.

Спомня си как миналото лято по време на лятната ваканция една от ученичките й звъни по телефона  с молба да дойде при нея в София, за да си купи кецове. Майката на момичето не може да я придружи, а сама е нямало как. "И аз казах: Да. От една страна, е смешно, защото не е кой знае какво, но това означава, че детето те е приело."


Бумащина срещу промяна

В работата си Пламена прави и не толкова приятни дейности, които отнемат голяма част от времето. Със системата на делегирани бюджети бумащината е набъбнала сериозно. Отделно е и традиционната училищна документация. "Всеки път, когато свършиш с часовете, засядаш в учителската стая и се опитваш да отмяташ тонове хартия", разказва Пламена и добавя, че това е много натоварващо. След попълването на всякакви документи идва подготовката за уроците утре.

Според нея проблемът не е, че Министерството на образованието и науката дава лоши решения. "Вероятно ги дават хора с опит, специалисти, експерти, но те не се съобразяват с някои неща", смята Пламена и посочва, че е много различно как се учат някои предмети в една професионална гимназия в малък град и в една голяма пловдивска или софийска езикова гимназия. Според нея не бива образователните стандарти да са еднакви навсякъде, без да се съобразяват с някои важни детайли.

Пламена е доволна, че все пак е успяла да промени доста неща. Организирала е повече пътувания извън Костенец въпреки безкрайно утежнената бюрокрация. "Има малко места в Костенец, на които да заведеш децата... Искаш да ги заведеш на театър примерно, но те трябва да се придвижват с транспорт само по светло", дава пример тя. Досега като човек, живял единствено в София, трудностите в провинцията не са й правили впечатление.

Но пък Пламена е открила и предимства на малкия град. При организация на събитие в Костенец процедурите са доста по-бързи. "Идват да ни помагат кметът, който е възпитаник на гимназията, шефът на пожарната, който е съпруг на госпожата по биология...", усмихва се учителката и добавя, че такъв тип организация в София отнема поне десет дни.

Сега накъде?

"Много искам да продължа да работя в сферата на образованието, особено след прекараното време в Костенец", сигурна е Пламена. Ще потърси място за учител в някое от училищата в София, но ако не успее, ще търси други начини да помага в образователната система. "Това е някаква кауза и човек трябва да намери нещо, за което иска да се бори, трябва да се придържа към него", смята тя и в очите й се личи амбицията да прави добро.

Разбрала е, че професията учител е трудна, но я приема за своето призвание. Харесва й, че инвестира много емоции. "Ако работиш друго, вероятно няма да срещаш по 50 - 60 различни души на ден - всеки с проблеми, защото гаджето го е зарязало, защото е гладен или недоспал...", казва Пламена. Иска да прилича на собствените се учители, защото "най-естественото нещо е да върнеш жеста".