Любопитни щрихи от всекидневието на природозащитата

Гори и редки растения бяха възстановени в 10 природни парка у нас с помощта на WWF- България. Какво точно бе сторено? В плана за управление на природен парк Русенски Лом например е заложено премахването на чужди, инвазивни видове дървета , "нашествениците" и засаждането на фиданки от местни видове върху освободените площи. Проектът на WWF подпомогна дирекцията на парка да се заеме с тази задача и насочи много други паркове да заложат подобни възстановителни дейности в приоритети си и те вече са в ход", пояснява ръководителката на проекта Катерина Раковска. „Природозащитната инициатива има за цел  да запълни липсата на опит и ресурси у нас при управление на местообитания от мрежата  "Натура 2000". Подобно на Русенски Лом, крайречните местообитания в национален мащаб са в неблагоприятно състояние и за възстановяването им е необходим експертен и финансов ресурс", допълва тя. Благодарение на проекта стана възможно завръщането на водната детелина във Витоша, а в района на Рилския манастир отново да цъфти т.н. рилска иглика, реликт от ледниковия период. Размножени бяха много други местни видове и в природните паркове Врачански Балкан, Русенски Лом, Сините камъни, Персина, Шуменско плато. А в Странджа ще бъде въведен Саарландския метод на немските лесовъди – най-щадящите природата техники за производство и добив на висококачествена дървесина.

Двойка белоглави лешояди загнезди във Врачанския Балкан. Това се случва за първи път от 70 години, когато тези санитари на природата последно са били забелязани в района. Щастливото събитие е резултат от усилията на Зелени Балкани, които от няколко години работят по проект на европейската програма Лайф плюс за завръщане на лешоядите в България. Врачански Балкан предлага изключително подходящи природни условия и многобройни места за гнездене - отвесни варовикови скали с много ниши, площадки и др. Тук се намират най-високите, до към 400 м, отвесни варовикови масиви на Балканския полуостров, както и най-големите чисти скални отвеси в Европа при тази надморска височина. Въпреки това, белоглавите лешояди са изчезнали като гнездящ вид към 40-те години на ХХ век. Оттогава там се наблюдават единствено скитащи птици. През февруари в източния край на Стара планина са забелязани други две двойки. Птиците носят маркер на крилете и пръстен на крака, което означава, че те са от внесените от чужбина екземпляри, които след аклиматизация бяха освободени в Стара планина. Лешоядите в района са най-малко 20, но останалите птици са твърде млади и неопитни, за да започнат брачен живот. Интересни наблюдения имат зелените активисти и в района край Сливен и Котел, източна Стара планина. Там е регистрирана гнездяща двойка още преди две години. Внесена от Испания женска птица спря избора си на лешояд дошъл от Франция. "В последно време на площадките за подхранване виждаме обаче единствено "французина", а немаркираната му партньорка, не се мярка. Това ни кара да се надяваме, че се крие някъде за да мъти", разказват доброволци. Едновременно с това, по скалите над Котел e наблюдавана и друга двойка лешояди.

С фотоконкурс "Зрънце любов във вашия фото и видео обектив" приключи тазгодишната кампания за подхранване на зимните птици на Българското дружество за защита на птиците. Споделете вашите емоции и цветни преживявания с птиците, като направите снимки и домашни видео клипове с птиците на вашата хранилка, бе апелът на организаторите. Конкурсът приключи на 10 март. Снимките и видеоклиповете можем да видим на сайта на Фото Форум . Победителите ще бъдат обявени на 25 март 2014 г.