Екофермерите в ужас – 2014-а ще е нулева за биоземеделие

Тази година се очертава като нулева за биоземеделие, алармираха в редакцията на Agronovinite.com български производители на екохрани. Проектът за изменение на наредбата за прилагане на мярка 214 - "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г., огласени в последния момент, лишават биологичните земеделски производители от възможността да подават заявления за подпомагане по подмярката „Биологично земеделие", обясниха от Българска асоциация „Биопродукти„.

„През миналия програмен период за агроекология сумата беше над 300 млн.евро. Мярката заработи много трудно, защото беше заложена с много рестриктивни условия. Впоследствие МЗХ се вслуша в предложенията на неправителствения сектор, тя бе значително подобрена, но едва през 2012 г. започна да работи добре – с огромно закъснение!

Проблемът е, че никой не се сети да мисли за новия период. Не са предвидени средства поне за тази и следващата година за хората, поели ангажименти през стария период. ПРСР е с намален бюджет. И парите не стигат за нищо. Всичко е бъркотия, а от МЗХ не чуват неправителствения сектор", коментира председателят на Българска асоциация „Биопродукти" Милен Стоянов.

По думите му, биопроизводителите, на които агроекологичният ангажимент е изтекъл през 2013 г., са 270 души. Сумата, която е нужна за тях, е 3,72 млн. лева. По информация от сертифициращите фирми, има нови около 1000-1500 биопроизводители, които са искали през тази година да кандидатстват за първи път.

Властта си прави PR на гърба на биопроизводителите

„Не искаме на наш гръб управляващите да си правят PR. Непрекъснато  говорят, че биоземеделието е приоритет, че трябва да сме „зелени", а реално нещата се правят на тъмно, под масата и хората губят доверие", обясни Христо Бакалов, собственик на биоферма „Зелено бъдеще". Българските биопродукти се търсят много в западните страни, а приходите се връщат обратно в България, защо никой не мисли за това, чуди се Бакалов.

Проблем има и за екофермерите, които през последните години са инвестирали свои средства или банков капитал в биоземеделие и така са разчели бизнес плановете си, че да разчитат на възвръщаемост с новите субсидии. „Лично аз, например, през 2012 г. купих 350 декара стара орехова градина. Беше обрасла с треви и храсти, дърветата бяха изпочупени. Презасадих 70% от градината и вложих общо 40 000 лева. Разчитах тази година на подпомагане, но съм се излъгал", обясни Бакалов.

Сертифициращите организации вече са взели такси от биопроизводителите

Друг проблем се очертава и пред близо 1000-1500 екофермери, които освен че са вложили средства в подготовка на стопанствата си за преминаване към биологично производство, вече са платили на сертифициращите организации. Средната такса е 7-10 лева на декар, в зависимост от мястото на фермата, отделно се заплаща и твърда сума за общи разходи от порядъка на 300-400 лева. В момента тези организации мислят по какъв начин да връщат парите на хората, обясниха представители на сектора.

Заради хаоса в нормативната база и очертаващата се нулева година за биоземеделие, Българската асоциация „Биопродукти" изпрати отворено писмо до премиера Пламен Орешарски и земеделския министър проф. Димитър Греков. Публикуваме го дословно:

„С настоящото писмо изразяваме своето притеснение и недоумение от подготвяните промени в нормативната база (Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.), огласени в последния момент, които лишават биологичните земеделски производители от възможността да подават заявления за подпомагане по м.214 „Агроекологични плащания" – в частност подмярка „Биологично земеделие".

Такова решение ще нанесе сериозен удар върху бранш, който вие редовно определяте като приоритетен, и който обединява огромна част малки и семейни ферми, разположени в планински и необлагодетелствани райони, за които биоземеделието е алтернатива за оцеляване.

От една страна тези изменения ще лишат от подпомагане фермерите, чиито петгодишни агроекологични ангажименти са изтекли през 2013 г. и които няма да могат да ги удължат с една година, както предвиждаше § 31 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, предвиден за отпадане с измененията. Това са пионерите в биоземеделието в България. Бихме искали да припомним, че именно те бяха и най-много санкционирани и поеха на гърба си огромната административна тежест, с която беше натоварена мярката през първите години на прилагане.

Несправедливо е биопроизводителите да бъдат наказвани с нулева година

Възоснова на опита с техните заявления, с последващите наказания и проблеми, беше многократно променяна и облекчена процедурата и нормативната уредба за кандидатстване за подпомагане по м.214. Смятаме, че не е справедливо сега пак те да бъдат поставени в неконкурентна позиция спрямо останалите си колеги и да бъдат наказани с нулева година за това, че са били първи.

Настояваме параграф 31 да не бъде отменян, за което вече сме внесли официално становище в Министерство на земеделието и храните. § 31. (1) За заявления за подпомагане, чиято начална година на подаване на „Заявлението за подпомагане" е 2009 г., агроекологичните дейности или направления могат да се изпълняват при условията и по реда на наредбата за период до седем последователни години. (2) През всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане".

От друга страна ще бъдат лишени от възможност да кандидатстват за подпомагане всички земеделски производители, най-често млади хора, които са започнали преход към биологично производство през изминалата 2013 година и разчитат през 2014 година да подадат своето първо заявление за подпомагане. По предварителни данни от контролните органи става дума за повече от 1000 нови фермери. Много от тях са поели това като задължение в свои проекти по различни мерки на Програмата за развитие на селските райони и сега са изправени пред невъзможност да отговорят на изискванията на отделните наредби.

Европейските регламенти дават възможност на страните членки да разрешат кандидатстването по важни мерки, сред които и биоземеделие

Оправдано ли е държавата да ги накаже още през първата година? И не се ли повтаря ситуацията от 2008 година, когато по други причини отново първите бяха наказани? Европейските регламенти дават възможност на страните членки да разрешат кандидатстването и поемането на нови ангажименти по някои мерки, които Европейската комисия смята за важни и приоритетни, между които е и биологичното земеделие.

Г-н Премиер, Г-н Министър,

Надяваме се на Вашата бърза реакция да спрете подготвяните промени в Наредба 11, като по този начин се запазят възможностите за кандидатстване на биологичните земеделски производители и поемане на нови ангажименти, съобразно чл.1 на Регламент 1310/2013 г. Надяваме се да не обезсърчавате хората, които са решили да поемат по пътя на биологичното земеделие, още в първата и най-трудната година от този път.

Защото това е секторът, който отговаря в най-голяма степен на целите и приоритетите, които си поставят и Общата селскостопанска политика на ЕС и Програмата за развитие на селските райони на България за
следващите седем години."

Биосертифициращи организации също подкрепят писмото на БАБ

„Много земеделски производители с намерение да произвеждат биологична продукция, са сключили договори с контролиращи лица, заплатили са такси, изразходвали са средства за подготовка на преминаването към биологичен начин на производство и се надяват да могат да кандидатстват по мярка 214 през кампания 2014.

Освен това миналата година от МЗХ не са давани никакви индикации за липса на прием, поради което считаме действията на МЗХ за подвеждащи и абсолютно неприемливи", се казва в становището на органа за контрол и сертификация „Биоагричерт Италия България", подписано от управителя Адрияна Банева.