В Бургас се проведе пресконференция за децата, жертви на престъпления

Никой не е застрахован да се озове в позиция на свидетел или жертва на насилие. Представете си, че вашето дете пострада от насилие. Какво ще се случи след това? Много е вероятно да го заведете в полицията, където то ще разкаже пред непознати за преживяното; да го заведете в Отдел „Закрила на детето”, където то отново ще разкаже и после пак – в социалната услуга, пред адвоката, пред психолога, пред съдията, лице в лице с извършителя… Всеки път ще преживява случката отново, все по-трудно ще му бъде да възпроизведе станалото и все по-малко достоверно ще звучи. Подобен е пътят, извървян от жертвата, когато тя е пълнолетна. Преживявайки с всеки разказ травмата, пострадалите губят доверие в системата, която често заради процедурите вторично ги виктимизира и това се отразява върху различните етапи на производството.

През 2015 г. 1757 са престъпленията против личността[1], завършили с осъждане у нас, като процентът на условните присъди е близо 40. Възможно ли е правосъдието да бъде справедливо и щадящо за жертвите на престъпления?

Това бе фокусът на пресконференцията, организирана в Бургас от Институт по социални дейности и практики с участници д-р Надя Стойкова, директор на програма „Деца и правосъдие. Превенция на насилието.”, Гинка Чинова – Районна прокуратура – Бургас, Мария Атанасова – управител на Център за обществена подкрепа – Бургас и Соня Николова – ОДМВР – Бургас.

Европейската Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления изисква от страната ни промяна в третирането на жертвите на тежки престъпления: да се премахне „разпокъсаната” до сега практика и законът да осигури координирана подкрепа на пострадалите във всеки един момент на производството. На практика, това означава съществуващите услуги да се ориентират около жертвите и да им осигурят, според специфичните индивидуални нужди, психологическа, правна, социална и медицинска помощ. 

Въпреки че страната ни е в процес на транспониране на Директивата, промените в законодателството се бавят. На този етап, обикновените хора могат да защитят от

[1] убийство или опит за убийство, телесна повреда, отвличане, блудство, изнасилване, сводничество, насилствен хомосексуализъм, трафик на хора.

допълнителни травми своите близки деца и възрастни, свидетели или пострадали от насилие – категорични са от Институт по социални дейности и практики. Важно е да познават правата си: разпитите на жертвата трябва да бъдат сведени до минимум, проведени от подготвен специалист, чиито пол не смущава жертвата, в щадящо помещение – „синя” стая; броят на различните хора, които питат жертвата за едно и също да бъде ограничен чрез записване на разпита и използване на видео записа за целта на производството в различните етапи.

Практиката за щадящо изслушване на деца свидетели или пострадали от насилие и/или престъпление в „сини” стаи е от 10 години. За този период в „сините” стаи в услугите, управлявани от Института в София, Шумен, Монтана, Стара Загора и Видин са преминали общо 204 деца, от тях 40 са по граждански дела и 164 – по наказателни.

Синята стая в Бургас е открита през 2013 г. Досега е използвана 20 пъти, само за граждански дела. Най-малкият клиент на услугата е дете на 7 години, като за 2016г. осем деца са изслушани, шест от които са на възраст от 10 до 17г. Статистиката за Бургас сочи, че 77 са престъпленията против личността, 23 деца са пострадали от престъпления за 2015г.

С промените в законодателството „сините” стаи остават само част от ресурса в подкрепата на жертвите – деца и възрастни. Работата в екип от полицаи, съдии, прокурори, социални работници, психолози и лекари при случаите на деца-жертви се пилотира от Института по социални дейности и практики от почти две години във Видин. Като социална услуга се предлага от Института съвместно с УНИЦЕФ-България и общините Шумен и Монтана в центровете за застъпничество и подкрепа за деца „Зона заКрила”. Там към практиката за щадящо изслушване в синя стая се прибавят: психическа и терапевтична подкрепа; медицински грижи; правно консултиране и застъпничество; рехабилитация. Всичко това – „под един покрив”, където специалистите работят заедно  в екип, всеки в своята област и роля в интерес на детето или възрастния, пострадали от престъпление.

Споделянето на опита и добрите практики е целта, с която Институт по социални дейности и практики предприема в цялата страна обучения на експертите, които заедно ще провеждат разпитите с пострадали в сини стаи. В Бургас обучението на полицаи, съдии, лекари, психолози, прокурори, социални работници за съвместна работа в случаите с деца преживели насилие и възрастни, уязвими жертви, се организира в рамките на два дни и включва над 40 професионалисти. 

Проектът „Правосъдието, приятел на детето" се изпълнява по договор JUST/2014/JACC/AG/VICT/7465, финансиран от програма "Rights, equality and citizenship" на Европейския съюз.