Русенци с увреден слух отбелязват 60-годишен юбилей

Шестдесет години са време, достатъчно за утвърждаване на една организация, доказала със своята история правото си на съществуване. История, изпълнена със събития, оставили трайни спомени във всички нейни членове. Моят разказ е за нея, за организацията ни.

Години наред преди войната глухият бръснар Върбан Миланов от Русе посещава конгресите на Съюза на глухите в България по покана на Марчо Радулов, с когото го свързва лично приятелство – от времето, когато Радулов бил ученик в столарското училище в Русе. През 1954 година Върбан получава писмо от СГБ, в което му възлагат задачата да организира обща среща-събрание на глухите от Русенски окръг, които познава. Събранието се провежда в клуба на някогашния Отечествен фронт, в присъствието на Марчо Радулов,  който започва да разказва за тежкото положение на глухите в България и за това колко е важно да се обединят в своя организация, която да  ги защитава. Така, в онзи далечен ден се поставили основите на териториалната първична организация в гр. Русе към Районния съвет в гр. Варна. Нейни основатели били: Върбан Миланов, Неделчо Маринов, Тодорка Алексиева, Цено Кътев, Борис Кръстев, Мария Малечкова, Атанас Радев, Йордан Янков, Надежда Добруджалиева и др. За председател избрали Неделчо Маринов, а за заместник председател – Тодорка Алексиева. Касиер-домакин станал Цено Кътев. Тогава не е имало организационен секретар, помагал им доброволно чуващият брат на Върбан – Захари Миланов. В спомените си за онова време Атанас Радев споделя, че били много ентусиазирани в издирването на нови членове – той с колелото си обикалял селата в региона, за да търси глухи хора.

         
Началото на дейността и живота в организацията започнало трудно. Главната задача на основателите била съсредоточена в това да привличат колкото се може по-вече глухи, да намерят клуб, където да се събират след работа и най-вече – да търсят работа за хората. Предоставили им помещение на ул. „Раковска”, където заедно с чуващия Димитър Попов произвеждали сода. Там работели глухите Тодорка Алексиева и Стилияна Ненкова. След като успели да намерят и помещение за своя клуб, макар и с минимални доходи, започнали да провеждат събрания, срещи по шах и др. Лека-полека организацията започва да набира сили и след упорит труд, на 16 март 1957 година, в присъствието на представителя на СГБ г-н Добруджалиев, се обособява в Районен съвет-Русе.

         
Следват и все по-уверените стъпки на ръководството и членовете в развиването на дейността на русенската организация. През месец август 1959 година се полагат основите на предприятието „Тих труд” в града. Тодорка Алексиева, Цено Кътев, Велка Василева, Дони Стоянов, Стефан Александров, Русанка Ангелова, Йордан Митев – с тези имена е свързана кратката, написана с потта на ветераните, история на предприятието. Започнали с 4 ръчни шприца и две шпиндел преси в паянтовите обори на  бившия хан на ул. „Мусала” – за да достигнат до четириетажна производствена сграда, административна сграда, общежитие и работнически стол… Рамо до рамо, с чувство за отговорност, се изградили и добрите взаимоотношения между ръководствата на предприятието и районната организация – нали членовете на РО били и работници в „Тих труд”!

         
Дълъг и труден беше пътят, извървян от организацията ни.   Започнала с няколко ентусиасти, днес в нея членуват около 300 членове, обединени в три териториални организации в градовете Русе, Разград и Силистра. За израстването и укрепването й през годините не пожалиха сили много от нашите основатели, активисти и съмишленици, сред които Спас Симеонов, Стойчо Филев, Симеон Кръстев, Ганка Недкова, Цани Керанов. Техните имена са свързани завинаги с русенската организация, а за някои от тях животът на организацията беше и техния живот.

          
С основаването на организацията е сформиран и първият футболен отбор. Едни от първите футболисти са: Цено Кътев, Неделчо Маринов, Дони Стоянов и др. Години наред футболният ни отбор и печели, и претърпява загуби. През 1993 година, с учредяването на Българската спортна организация и преминаването на спорта към нея нещата се променят и най-големите отличия ни носят борците. Освен в републиканските първенства, гордост за организацията ни са медалистите от световните тихи игри Стойчо Филев (от Малмьо, Швеция, 1973 година) и Шинаси Камберов (от Нова Зеландия и София).

         
Истинска туристическа дейност РО развива от 1967 година. Участието в туристическите събори не бе достатъчно за русенските глухи туристи. Много от тях покориха седемте планински върхове, посетиха 100 туристически обекти, пребродиха Пирин и Родопите. Участваха в походи на жените до връх Мусала, Черни връх и др. Най-голямото постижение в туристическата дейност на нашата организация беше самостоятелният туристически поход през 1980 година, когато 18 ентусиазирани туристи – Спас Симеонов, Пенка Сталева, Цвятко Касабов, Стойчо Филев, Мария Филева, Ганка Недкова, Йордан Недков, Виолетка Христова, Реджеб Реджебов, Атанас Христов, Стефан Иванов, Стойчо Петров, Марин Черкезов, Васила Микова, Манол Великов, Видол Лалов, Христо Янчев и Радка Пенчева (мнозина от тях - от които вече покойници), с гордост пренесоха знамето на туристически клуб „Липник” - Русе от връх Ком до нос Емине по билото на Стара планина, като проявиха мъжество и героизъм. Трудно е да се направи сравнение на туристическата ни дейност сега с този отминал период, но въпреки всичко русенци винаги са обичали туризма! Сега се задоволяват само с участие в туристическите събори и екскурзия, която стана традиция в чест на 12 юли, и излети до близки местности.

          
Културното израстване и духовното обогатяване на членовете започва още с първите мероприятия. През 1961 година се поставят основите на танцовия състав, а през 1964 година – и на драмсъстава; следван от пантомимичния състав и състава за художествено слово. Първите изяви на самодейците ни бяха на републиканските фестивали. И успехите не закъсняват. С умиление можем да си спомним за изпълненията на русенци с увреден слух, накарали русенската публика да заговори за районната организация. Незабравими ще останат постановката „Албена”; изявите на танцовия състав в русенския фестивал „Златната гъдулка”, концертно турне  през 1977 година в ГДР в градовете Берлин, Ерфурт и Лайпциг, съвместно със софийския самодеен колектив… Още се пази първият златен медал от участието на русенци в републиканския фестивал… Но поради застаряване на самодейците съставът се разтури. Днес усилията на художествените ръководители са насочени към художественото слово и синхронното пеене с мимика и жест. Добро представяне сме имали във вътрешни и международните кино и фото фестивали.

         
Определено може да се каже, че женсъветът е бил един от най- активните за богатата и разностранна дейност на организацията. Заслуга за това  в миналото имаха Радка Неделчева, Ганка Недкова, Нацка Милчева, а в днешно време – Мария Филева, Стефанка Топузлиева, Валентина Маринова, Божана Стефанова и др. Въпреки промените, които настъпиха в страната, ръководствата на женсъвета и клуба на пенсионера успяха да адаптират своята дейност така, че да продължат хубавите дълголетни традиции. Отбелязването на почти всички обичаи и народни празници в приятната и задушевна атмосфера поддържат винаги голям интерес към сбирките, провеждани всеки четвъртък от 14 часа. Да споделят своите грижи и проблеми, да потърсят помощ, да научат нещо ново идват не само пенсионерите, но и по младите хора, посрещани с внимание от председателя Владимир Владимиров и заместник председателката Мариана Маркова.

         
Има още много неща за които да се разкаже. За първия вестник „Русенска тишина”, издаден през 1973 година съвместно с „Тих труд”; за живота, който буквално вреше и кипеше… Но сега болката на ръководството е, че много млади хора не могат да оценят ролята на районната организация.

        
За нас е гордост, че през последните години бяхме домакини на националната викторина „75 години СГБ”, проведена на 20 юни 2009 година; на Републиканското първенство по спортен риболов на язовира в Николово и на националния туристически събор със състезание по риболов в парка „Липник”.

         
Настъпилите промени в нашата страна повлияха  отрицателно на нашата дейност. Но въпреки всичко ръководството на РО търси път към сърцата на своите членове. Това е най-трудният път, който всяка организация трябва да извърви, за да продължаваме напред през времето. Мисля, че РО-Русе вървя във вярната посока – отначало с плахи стъпки, после с увереност и гордост; и на прага на своята 60-годишнина доказа правото си на съществуване. Защото години наред цялостната й дейност беше посветена на каузата за доброто на хората с увреден слух, за да се почувстваме всички ние като едно голямо задружно семейство, за да можем да посрещаме с достойнство предизвикателствата на времето.

Стефка Тончева, координатор на РО- Русе

На снимките: 1. Основателите; 2. 18-е герои от похода "Ком-Емине"