МОН предлага нова агенция, която да управлява еврофондовете за наука и образование

Министър Красимир Вълчев обяви също, че България ще се откаже доброволно от средства, за да увери Брюксел, че ще подобри управлението на оперативната програма

Нова дирекция в Министерството на образованието или отказ от финансиране са част от мерките, които предлага образователният министър Красимир Вълчев, за да се опита да убеди Европейската комисия (ЕК) да размрази плащанията по оперативна програма "Наука и интелигентен растеж". Междинните плащания по нея бяха преустановени през февруари, след като няколко месеца по-рано тогавашната министърка Меглена Кунева получи писмо от Брюксел, предупреждаващо за сериозни нарушения в управлението й. Засега сумата, която България ще загуби със сигурност, е около 70 млн. лева.

Мерките бяха обявени в Народното събрание вчера по време на изслушване на Вълчев пред две парламентарни комисии. Сред най-сериозните забележки на ЕК беше свръхконцентрацията на власт в поста на министъра. Министерството на образованието е бенефициент на около 650 млн. лева от оперативната програма, но заедно с това е и управляващ орган на средствата.

Според Красимир Вълчев привидното разделение вътре в министерството между дирекцията, управляваща средствата, и дирекциите, които ги усвояват, т.нар. китайска стена, не е било достатъчно пред одиторите. Заради това той предложи създаването на отделна изпълнителна агенция в Министерството на образованието и науката. В нея ще работят същите служители, за да се избегне допълнително забавяне. Идеята е тя да бъде създадена през септември, а графикът и сроковете, по които ще се работи, да бъдат ясни дотогава. Най-вероятно начело на новия орган ще застане новоназначеният и.д. директор на "Структурни Фондове и международни образователни програми" в МОН, Кирил Гератлиев. Както "Капитал" вече писа, той е бивш член на борда на директорите на "София тех парк" и е управлявал тържище на Пеевски близо до Пазарджик.

Според образователния министър друга, по-радикална, опция би била създаването на отделен орган, който да е подчинен на министър-председателя, но по думите му това би довело до още по-голямо забавяне на оперативната програма, отделно от вече съществуващото.

Другата мярка, която предложи Вълчев, е България да се откаже от част от безвъзмездното финансиране, като то да бъде поето от националния бюджет, за да не пострадат бенефициентите от тези неуредици. Според министъра размерът на корекциите ще бъде около 5% повече или по-малко от вече договорените по програмата 341 млн. лева.

По време на парламентарната комисия най-силен глас на съмнение към предложенията на образователното министерство дойде от професор Лъчезар Аврамов, член на настоятелите на БАН. Според него изгубените 70 млн. лева са просто част от 350 млн. лв., които тепърва ще пропаднат. Като най-голямата опасност според него е да не се пропилеят средствата в безсмислени проекти поради слабости и липса на капацитет в комисиите, които ги оценяват.

Депутатите обаче се съгласиха с идеите на министъра на образованието и вероятно те ще бъдат представени в този вид на Брюксел.