English   14447 НПО
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОРТАЛ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ




Да посветиш себе си на изкуството

 
Да посветиш себе си на изкуството

На 25 юли т. г. в Културния център – музей „Тракарт” в Пловдив бе открита заключителната изложба – финал на най-стария пленер по живопис в България. Стартирал преди 51 години с  подкрепата на общината в града, в пленера за всичкото това време са участвали над 200 художници. От пет години негов основен организатор е Ротари клуб „Пловдив-Пълдин”. Тазгодишното издание е насочено към млади автори и е под надслов „Творецът”. Рамо до рамо с българските художници творят и българи, родени и израснали във Франция. Пленерът се проведе в Арт център „Тракарт”. Художничката с увреден слух Ваня Петкова от Кърджали получи специална покана за участие в това престижно културно събитие и именно този пореден успех на Ваня, която вече е с утвърдено и добре известно име в културата на България, стана повод да разкажа за нейния път, за който съм сигурна, че ще продължи и занапред в същата тази  посока – все по-нагоре към върховете на изкуството.

Ваня е родена преди 48 г. в Кърджали. Оказа се, че двете с нея се имали почти сходни съдби в загубата на слуха като деца, след като ни лекуваха със стрептомицин, за когото в наши дни е доказано, че води до невъзвратимо унищожаване на клетките на слуховия нерв. И нейните родители, също като моите някога, са я завели при най-добрите ушни лекари в Париж и Москва, които препоръчали на Ваня да ползва слухов апарат…

Детството на Ваня минава през някогашния център за рехабилитация на слуха и говора в Пловдив. За да може да подпомогне развитието на дъщеря си, майка й напуска работа и се отдава изцяло на обучението и образованието й. След време семейството се връща обратно в родния Кърджали, където Ваня завършва масово училище, в което майка й е учителка. Записва се да учи в местния техникум за облекло и текстил, водена от вътрешната потребност да рисува. Минава година и неочаквано получава писмо от известната художничка Станка Димитрова, в което й предлага да стане нейна ученичка.

Този момент е началният тласък за Ваня – с вярата, че е намерила своето призвание, тя две години упорито и целенасочено се учи при Димитрова. Голямата художничка успява да й предаде всичко, което знае, включително и тънкостите на съвършената композиция и графиката; на майсторството да борави с четката и боите, които да нанася все по-умело върху платното… Ваня пази като свиден спомен от онези години една икона, която Станка Димитрова й подарила. Всъщност именно тази икона увлякла Ваня по иконографията. Рисувайки икони, през 2011 г. се решава за първи път да нарисува два образа едновременно – на Богородица и Исус върху… щраусово яйце. „Беше си голямо предизвикателство – спомня си тя. – Заоблената повърхност е много трудна за рисуване, иска се голяма прецизност и точност при полагането на всеки щрих.” Този неин първи опит се оказал изключително успешен, което и дава смелостта и порива да започне да рисува икони върху щраусови яйца – още повече, че открила близо до Кърджали ферма за отглеждане на щрауси, от която можела да се снабдява с черупки.

Междувременно, през 2004-а успява да осъществи цели четири самостоятелни изложби (две в Кър­джали, една в Пловдив и една в Чикаго, САЩ). През същата година стана и нашата първа среща – на общата изложба, посветена на 70-годишнината на Съюза на глухите в България, на който Ваня става член през 90-е. Тогава именно научих, че след като е работила пет години в местната „Кинефикация” като художник, през 1996 г. започва работа в шивашкото ателие на кърджалийския театър „Димитър Димов”, където се изработват костюмите и декорите за представленията (тя и до днес работи там – като ръководител на ателието).

Две години след нашата среща научих, че е станала член на Дружеството на художниците в Кърджали. И, независимо, че нямахме възможности за срещи на живо, поддържахме връзка чрез интернет. Така научавах за участието й в общите изложби в града и в двата пленера в Бургас и Дряново. Естествено, отразявах всички нейни участия в пленери и изложби в съюзното издание.

За втори път се видяхме на живо през 2014 г., на откриването на общата съюзна изложба за 80-годишнината на съюза, където Ваня се представи с прекрасно изрисувани щраусови яйца. Те предизвикаха истински фурор сред чуждестранните гости, дошли за тържеството по повод юбилея.

От всички награди, които е получила Ваня (първата е през 1993 г. на изложбата по време на световните летни игри за глухи – трето място за акварел), най-ярко си спомням тази, която й беше връчена миналата година по повод 24 май – грамота и награда от кмета на Кърджали за творческия й принос в областта на изобразителното изкуство. На снимката й с наградата лицето й буквално грее от щастие!

Рисуването върху щраусови яйца се оказва нейна запазена марка – поне аз не знам друг художник с подобно занимание. Заедно с друга художничка, Нина Палазова (която гравира яйца) миналата година Ваня направи съвместна изложба на рисуваните си щраусови яйца, преминала с огромен успех. Имало е и доста откупки – и знаете ли защо? Защото съществува поверие, че щраусовото яйце носи благоденствие в дома, а иконите, изрисувани върху него, особено ако са осветени, засилват въздействието му!

Но освен като художничка, Ваня има и много други скрити таланти – притежава безброй избродирани от нея шевици (все още е само една идея, но кой знае, може и да стане реалност, доколкото я познавам – да направи изложба с тях); умее да прави красиви прически (изкарала курс по фризьорство в края на 90-е – ей-така, от интерес към тази професия, която за нея е нещо като хоби) и… буквално е завършен ботаник – знае имената на толкова много цветя, че понякога ме изненадва с познанията си. И, най-хубавото е, че много от тези цветя ги е отгледала самата тя!

Сега, след толкова години отдаденост на изкуството, Ваня е убедена, че наистина е открила себе си в него. С всяка една своя завършена творба изпитва не само удовлетвореност от постигнатото, но и спокойствие; радост от свободата да твори и да раздава красота чрез изкуството си. Най-важното – Ваня е в мир със себе си и околния свят, защото се чувства щастлива, че има възможността да работи това, което обича.

Петра Ганчева



Сходни публикации

Технологиите като „глас” на невербалните хора

Технологиите като „глас" на невербалните хора

Проф. Морис Гринберг: В България допълващата и алтернативна комуникация не са в списъка на помощните средстваНад 100 000 деца и

ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона

Анализ на наличието на дискриминация сред ромската общност в русенска област и насоки за дейности по превенция и защита, бе

Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба

Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба

Мулти култи се радва, че допринесе за успеха на невероятния проект „Фотоработилница 66“, документална фотографска инициатива за