Да посветиш себе си на изкуството
На 25 юли т. г. в Културния център
– музей „Тракарт” в Пловдив бе открита заключителната изложба – финал на
най-стария пленер по живопис в България. Стартирал преди 51 години с подкрепата на общината в града, в пленера за
всичкото това време са участвали над 200 художници. От пет години негов основен
организатор е Ротари клуб „Пловдив-Пълдин”. Тазгодишното издание е
насочено към млади автори и е под надслов „Творецът”. Рамо до рамо с българските
художници творят и българи, родени и израснали във Франция. Пленерът се
проведе в Арт център „Тракарт”. Художничката с увреден слух Ваня Петкова от Кърджали получи специална покана за участие в това престижно културно събитие и именно този пореден успех на Ваня, която вече е с утвърдено и добре известно име в културата на България,
стана повод да разкажа за нейния път, за който съм сигурна, че ще продължи и
занапред в същата тази посока – все
по-нагоре към върховете на изкуството.
Ваня е родена преди 48 г. в Кърджали. Оказа се, че двете с нея се имали почти сходни съдби в загубата на слуха като деца, след като ни лекуваха със стрептомицин, за когото в наши дни е доказано, че води до невъзвратимо унищожаване на клетките на слуховия нерв. И нейните родители, също като моите някога, са я завели при най-добрите ушни лекари в Париж и Москва, които препоръчали на Ваня да ползва слухов апарат…
Детството на Ваня минава през
някогашния център за рехабилитация на слуха и говора в Пловдив. За да може да
подпомогне развитието на дъщеря си, майка й напуска работа и се отдава изцяло
на обучението и образованието й. След време семейството се връща обратно в
родния Кърджали, където Ваня завършва масово училище, в което майка й е
учителка. Записва се да учи в местния техникум за облекло и текстил, водена от
вътрешната потребност да рисува. Минава година и неочаквано получава писмо от известната
художничка Станка Димитрова, в което й предлага да стане нейна ученичка.
Този момент е началният тласък за
Ваня – с вярата, че е намерила своето призвание, тя две години упорито и
целенасочено се учи при Димитрова. Голямата художничка успява да й предаде
всичко, което знае, включително и тънкостите на съвършената композиция и
графиката; на майсторството да борави с четката и боите, които да нанася все
по-умело върху платното… Ваня пази като свиден спомен от онези години една
икона, която Станка Димитрова й подарила. Всъщност именно тази икона увлякла
Ваня по иконографията. Рисувайки икони, през 2011 г. се решава за първи път да
нарисува два образа едновременно – на Богородица и Исус върху… щраусово яйце.
„Беше си голямо предизвикателство – спомня си тя. – Заоблената повърхност е
много трудна за рисуване, иска се голяма прецизност и точност при полагането на
всеки щрих.” Този неин първи опит се оказал изключително успешен, което и дава
смелостта и порива да започне да рисува икони върху щраусови яйца – още повече,
че открила близо до Кърджали ферма за отглеждане на щрауси, от която можела да
се снабдява с черупки.
Междувременно, през 2004-а успява
да осъществи цели четири самостоятелни изложби (две в Кърджали, една в Пловдив
и една в Чикаго, САЩ). През същата година стана и нашата първа среща – на
общата изложба, посветена на 70-годишнината на Съюза на глухите в България, на
който Ваня става член през 90-е. Тогава именно научих, че след като е работила
пет години в местната „Кинефикация” като художник, през 1996 г. започва работа
в шивашкото ателие на кърджалийския театър „Димитър Димов”, където се изработват
костюмите и декорите за представленията (тя и до днес работи там – като ръководител
на ателието).
Две години след нашата среща
научих, че е станала член на Дружеството на художниците в Кърджали. И,
независимо, че нямахме възможности за срещи на живо, поддържахме връзка чрез
интернет. Така научавах за участието й в общите изложби в града и в двата
пленера в Бургас и Дряново. Естествено, отразявах всички нейни участия в
пленери и изложби в съюзното издание.
За втори път се видяхме на живо
през 2014 г., на откриването на общата съюзна изложба за 80-годишнината на
съюза, където Ваня се представи с прекрасно изрисувани щраусови яйца. Те
предизвикаха истински фурор сред чуждестранните гости, дошли за тържеството по
повод юбилея.
От всички награди, които е
получила Ваня (първата е през 1993 г. на изложбата по време на световните летни
игри за глухи – трето място за акварел), най-ярко си спомням тази, която й беше
връчена миналата година по повод 24 май – грамота и награда от кмета на
Кърджали за творческия й принос в областта на изобразителното изкуство. На
снимката й с наградата лицето й буквално грее от щастие!
Рисуването върху щраусови яйца се
оказва нейна запазена марка – поне аз не знам друг художник с подобно
занимание. Заедно с друга художничка, Нина Палазова (която гравира яйца)
миналата година Ваня направи съвместна изложба на рисуваните си щраусови яйца,
преминала с огромен успех. Имало е и доста откупки – и знаете ли защо? Защото
съществува поверие, че щраусовото яйце носи благоденствие в дома, а иконите,
изрисувани върху него, особено ако са осветени, засилват въздействието му!
Но освен като художничка, Ваня има
и много други скрити таланти – притежава безброй избродирани от нея шевици (все
още е само една идея, но кой знае, може и да стане реалност, доколкото я
познавам – да направи изложба с тях); умее да прави красиви прически (изкарала
курс по фризьорство в края на 90-е – ей-така, от интерес към тази професия,
която за нея е нещо като хоби) и… буквално е завършен ботаник – знае имената на
толкова много цветя, че понякога ме изненадва с познанията си. И, най-хубавото
е, че много от тези цветя ги е отгледала самата тя!
Сега, след толкова години
отдаденост на изкуството, Ваня е убедена, че наистина е открила себе си в него.
С всяка една своя завършена творба изпитва не само удовлетвореност от
постигнатото, но и спокойствие; радост от свободата да твори и да раздава
красота чрез изкуството си. Най-важното – Ваня е в мир със себе си и околния
свят, защото се чувства щастлива, че има възможността да работи това, което
обича.
Петра Ганчева
Публикувано от:
Съюз на глухите в БългарияСходни публикации
Технологиите като „глас" на невербалните хора
Проф. Морис Гринберг: В България допълващата и алтернативна комуникация не са в списъка на помощните средстваНад 100 000 деца и
ОА Русе: Анализ на „Отворено общество“ представя опасностите пред ромската общност в региона
Анализ на наличието на дискриминация сред ромската общност в русенска област и насоки за дейности по превенция и защита, бе
Непридружени деца бежанци показват фотографиите си в изложба
Мулти култи се радва, че допринесе за успеха на невероятния проект „Фотоработилница 66“, документална фотографска инициатива за