Организации и граждани изпратиха писмо до община Перник с искане за нова програма за подобряване качеството на въздуха

Екологично сдружение „За Земята” и гражданин от гр. Перник с дихателни здравословни проблеми изпратиха писмо до кмета на община Перник г-жа Вяра Церовска с искане за изготвяне и приемане на нова програма за подобряване качеството на въздуха.

Предишната програма изтече още 31.12.2016 г. и повече от половин година администрацията се бави с изработването на нова. В месеците преди това, както и в последващия период, според данните, публикувани на  сайта на РИОСВ-Перник, е налице системно и постоянно превишаване на нормите за серен диоксид (SO2) и за фини прахови частици с размер 10 микрона (ФПЧ 10). С писмото се настоява да бъдат взети необходимите мерки един от най-замърсените градове в Европа [1] да реши най-наболелия си екологичен проблем.

Програмата за намаляване нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества на територията на община Перник за периода 2012 – 2016 г. („Програма 2012 – 2016 г.“), както е пълното наименование на документа, трябваше да ограничи системното замърсяване на въздуха в града. За съжаление мерките в нея не са довели до очаквания резултат и нивата на замърсителите продължават да са над предвидени в нормативната уредба [2]. Тъй като по закон кметът трябва да предприеме необходимите стъпки, които да намалят опасните нива на замърсители като серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, и др., подписалите писмото” искат от г-жа Вяра Церовска като кмет на Община Перник да вземе мерки.

“От “Грийнпийс - България” подкрепяме инициативата и усилията на гражданите да изискват от общините действия и мерки, които ще доведат то реално подобряване на въздуха, които дишаме. Перник е сред градовете с най-лошо качествето на въздуха и се радваме да видим, че хората не остават безучастни и търсят правата си за чист въздух и околна среда,” коментира Теодора Стоянова, координатор към организацията.

Нормите за качество на атмосферния въздух са от изключителна важност и тяхното пренебрегване води до сериозни здравни последици като астма, заболявания на белите дробове, дихателните пътища и сърдечно-съдовата система. Според Световната здравна организация през 2012 г. в световен мащаб замърсяването на въздуха е причина за 3 милиона преждевременни смъртни случаи. В Европа те са 479 000, от които 8 634 в България, нареждайки страната на едно от водещите места в Европа [3]. По официални данни на РИОКОЗ Перник, хроничните болести на дихателната система са на първо място по хоспитализирана заболеваемост в област Перник за 2015 г., като причините за това могат да се търсят както в замърсения въздух, така и в поведенчески фактори.

Замърсяването на въздуха в Перник е не само локален, но и европейски проблем, защото вредните вещества не остават само в Перник, а изминават огромни разстояния. Например фините прахови частици (ФПЧ 2,5), живакът, диоксините се пренасят без проблем на хиляди километри, и могат да стигнат до Виена, Атина, Истанбул, а и по-далече. [4]

На 17 юли Съветът прие решение за приемане от името на Европейския съюз на изменение на Протокола от Гьотеборг от 1999 г. за намаляване на емисиите на замърсители на въздуха в световен мащаб. С изменението се установяват по-стриктни ангажименти за намаляване на националните емисии за четири основни замърсителя на въздуха: сяра (главно серен диоксид), азотни оксиди, летливи органични съединения (ЛОС), различни от метан, и амоняк. Тези пределно допустими стойности на емисиите са установени за всеки замърсител поотделно за всяка страна и се прилагат от 2020 г. нататък. За първи път е включен и пети замърсител – фините прахови частици. Съгласно преразгледания протокол ЕС предвижда да намали емисиите си за 2020 г. както следва: серен диоксид – 59 %, азотни оксиди – 42 %, амоняк – 6 %, летливи органични съединения – 28 % и фини прахови частици – 22 %.[5] На 5 април 2017 г., СЕС осъди България за системното неспазване на дневната и на годишната пределно допустима стойност за концентрациите на ФПЧ10. С решението е установено нарушение от страна на България, но все още не е наложена санкция. Периодът непосредствено след решението е от изключителна важност, за да се обезпечи спазването на правото на ЕС и предотвратяване на глоби.