Нели Дончева, WWF: След пожара в Кресненското дефиле може да се говори дори за екологична катастрофа

Нели Дончева, ръководител програма „Гори“ във Фонд за дивата природа (WWF), в интервю за предаването „Това е България" на Радио „Фокус“.

Водещ: Продължава борбата с огнената стихия в Кресненското дефиле, където вече трудно се пресмятат площите, които са обхванати от огъня. Г-жо Дончева, имате ли преки наблюдения от пожара? Бяха ли ваши представители на мястото?

Нели Дончева: Мои колеги са там и в момента, представители на коалицията „За да остане природа в България“, колеги от сдружение „Балкани“ и Българската фондация „Биоразнообразие“, Сдружението за дива флора и фауна. С тях поддържаме непрекъсната връзка и получаваме новини. Последно това, което разбрах от тях е, че пожарът е минал малко над село Влахи. Дано да се излее дъжд и наистина да се прекрати разрастването на този пожар, който засегна вече повече от 16 000 декара, предимно става въпрос за иглолистни горски култури, 10 000 декара са засегнатите гори, останалото са треви и храсти, за съжаление и къщи на хора, които живеят в района, и селскостопански постройки около тях.

Водещ: Да, всички се надяваме на евентуални валежи, защото очевидно, че силният вятър затруднява работата по погасяването на пожара. И в момента, в който огнеборците смятат, че ситуацията е овладяна, се разраства с нова сила, именно заради вятъра. Вие казахте 10 000 декара горски площи са засегнати от пожара. Какво на практика означава това за природния баланс?

Нели Дончева: Природният баланс в този район е изцяло нарушен, може дори да се говори за екологична катастрофа на огромна площ, огромна територия. Растителността е поголовно унищожена. За по-дребните животни какво да кажем?

Специално районът около Кресна е известен с уникалността на своята херпет фауна. Това са представители на влечугите, които там са много интересни. Уникален е наистина районът в това отношение за цяла България. Около 11 вида са змиите, които се срещат там, те са характерни за Южна Европа. Естествените гори са средиземноморски тип. Става въпрос за естествени гори от космат дъб, зимен дъб, кедър, габър и дървовидната хвойна, която е уникална. Всъщност резерват “Тисата“ в района на Кресна е създаден именно с цел опазване на тези средиземноморски съобщества. Дребните животни трудно се придвижват при пожар. Изключително опасен е за костенурките, за змиите, гущерите, някои дребни безгръбначни и дребни бозайници. За съжаление, пожарите могат да бъдат много опасни и за по-бързо придвижващите се животни. Ако се създадат условия за огнен капан, те няма откъде да избягат.

Водещ: Тоест на този етап все още е твърде рано, за да можем да кажем от животинския свят каква част е засегната, каква е напълно унищожена. Така да Ви разбирам?

Нели Дончева: Със сигурност са унищожени голяма част от популациите на влечугите, които обитават този район. Това можем да го твърдим още отсега. Представете си една костенурка, която трябва да избяга от пожар, който се разраства бързо. Понякога с 20 метра в секунда напредват тези пожари и е абсолютно невъзможно за тези по-бавно подвижни животни да избягат. Има опасност дори за домашните животни, които живеят в заграждения, хората не успяват навреме да ги пуснат. Сега коментирах с колегите ми от Сдружение „Балкани“ каква е ситуацията в Центъра за изследване на едрите хищници. Там има едно стадо от дългокосместа коза – специфична автохтонна порода, отглеждано в едно заграждение. То е било отворено, за да могат тези животни да избягат. Но как стои въпросът с преместването на двата вълка и двете мечки, които също са настанени в Центъра за изследване на едрите хищници – много е сложно. Има пожарникари, които се опитват да предотвратят навлизането на огъня в мястото, където са тези животни, но с пожарите е трудно да се предвиди накъде ще духне вятърът. Сега казаха колегите, че е заобиколил селото, малко над селото е минал, но дано да не се смени посоката на вятъра.

Водещ: Ако приемем, че една част или по-голямата част, дай Боже, от животинския свят да се е спасил от огнените езици, там обаче вече е дебалансирана природната среда, тя очевидно няма да бъде подходяща като условия за живот за всички тези видове.

Нели Дончева: За съжаление, Вие сте абсолютно права. Пожарът нанася изключително големи щети върху околната среда, върху природата. Особено сериозни са последиците и върху почвата, повърхностния почвен слой – хумусът. Това е онази част от почвата, където се намират гниещите органични вещества, които предоставят хранителна среда, минерални вещества за растенията. При изгарянето на хумуса, освен че се нарушава почвената структура, което води до ерозия, до обедняване на почвата и липса на благоприятна среда за възстановяване и за развитие отново на растителността. Може да минат десетилетия и наистина ще минат десетилетия докато се възстанови тази засегната територия.

Водещ: Говори се, че са изгорели гори, които са на повече от 60 години. Това означава, че за да бъдат възстановени към вида, в който са били преди пожара, трябва да минат може би дори повече от 60, за да се възобновят и почвите.

Нели Дончева: Точно така да, няма да са достатъчни само 60 години. Тези територии, които са засегнати от гори, са предимно иглолистни горски култури, които са били създадени преди 60 години с различни цели. Недалновидно е бил избран дървесният вид, който е залесяван на тази територия. Залесявани са например бял бор и черен бор на неподходяща надморска височина – на много ниска такава. През тези 60 години не са изведени отгледните сечи и тези насаждения са станали изключително нестабилни. Още повече, че в иглолистните култури се променя изцяло характеристиката на почвите. Влажността е много ниска също така, което способства и благоприятства развитието на пожари. Наличието на смола в дървесината на тези видове също дава още една допълнителна сила за развитието и разпространението на пожара. Освен това, при горенето техните иглици, опепелените, се разнасят на големи разстояния и по този начин пожарът се пренася на съседни хълмове, на съседни склонове. Може би тук и сега е мястото, въпреки че сме леко закъснели, да преосмислим тези масови залесявания в миналото с иглолистни видове на неподходящи за тях места, за да може за в бъдеще да предотвратим възникването на такива сериозни пожари на тези територии. Като цяло този район в Кресна и в околностите, където са били залесени тези иглолистни фиданки преди 60 години, преди това е било среда за развитие на дъбове, на широколистни видове. При тях има биологични характеристики, които им позволяват по-трудно да се подпалят и по-трудно се разпространяват пожарите в една широколистна гора, отколкото в иглолистна едновъзрастова култура, която е изтощила и почвата, изсушила я е много и по този начин благоприятства бързото развитие на пожара.

Водещ: Вероятно тепърва много ще се говори за причините, довели до тази екологична катастрофа, както казахте. Или много, или малко от типа небрежност – на това сме свидетели най-често. Според вас причините къде са? За човешка небрежност или за умишленост става въпрос?

Нели Дончева: Не мога да кажа. Възможни са и двете причини. Бяхме свидетели през 2012 година на един голям пожар, който се разрази в близост до столицата, именно в резерват „Бистришко бранище“ на Витоша. Виждате колко години минаха оттогава, сега сме 2017-та, все още не са установени какви бяха причините за този пожар. Апелът ми към всички хора е да бъдат много внимателни, към туристите, които излизат и се разхождат, да внимават, да не палят огньове, да не изхвърлят угарки. За съжаление, една голяма част от пожарите в България възникват и от неизправности в техниката, с която се работи. При възникването на 1-2 искри в място, което е много сухо, има много горивна маса, много лесно тези 2-3 искри могат да изпепелят цяла гора, цялата територия. Всички трябва да сме внимателни.

Водещ: Съвпадение ли е, че районът на пожара в Кресненското дефиле съвпада с части от бъдещата автомагистрала? Имате ли подозрения в тази посока?

Нели Дончева: Ами след като не са отхвърлени тези подозрения, би трябвало да ги има. Всички възможни варианти трябва да бъдат разследвани от органите, които ще се занимават с проучване на причините и анализиране на възможните такива за този пожар.

Водещ: Така или иначе щетите са огромни. И тук не говорим за финансови измерения на щетите, защото дърветата да, трудно могат да израснат, необходими са много години, но има и такива безвъзвратни щети, които не могат да бъдат възобновени със залесяването на един или друг вид дървета.

Нели Дончева: Точно така. Практиката ни показва, че един вид, било то и животински или растителен, може много лесно да изчезне, да бъде унищожен. Един такъв пример, който не е от планините, но пак се е случил тук в България, е изчезването на отантус маритима. Това е вид храст, който е характерен за пясъчните дюни и преди 20 години цялата пясъчна коса, дюна, на устието на река Велека беше покрита с този вид. От 15-тина години вече този вид тотално е изчезнал, няма го, няма нито един екземпляр. Вие виждате за какъв кратък период от време става въпрос, но един вид всъщност е загубен оттук нататък.

Водещ: Може би най-жалкото е това, че в забързания градски живот малко или почти не си даваме сметка за факта, че дори един вид да изчезне, колкото и встрани да изглежда той от живота ни, той безспорно оказва влияние върху цялостния живот и на планетата, и конкретно в района, по един или друг начин.

Нели Дончева: Разбира се. Хората сме част от тази планета, част сме от екосистемата. Ние трябва вече да разпознаем, че нашата роля е ключова за опазване на природата и по този начин ние ще пазим нашия собствен дом. Ако продължаваме по същия начин нехайно да се отнасяме само с поглед върху материалната част от живота, да черпим ресурси по безогледен начин, това неминуемо ще се отрази и върху нашия живот. Може би не на нашето поколение, но на следващото със сигурност. Ние трябва да запазим и нашата природа по начин, по който да я предадем на децата си, така че те да могат също да се насладят и да продължат да живеят в една подходяща добра среда. Като държава ние се намираме на такова географско положение, че сме облагодетелствани от гледна точка и на климата, и на видовете, които тук се срещат в България. Не трябва също така да пренебрегваме факта, че много от българите живеят в райони, в които си изкарват прехраната било то чрез селскостопански култури, било то чрез отглеждане на пчели или на домашни животни. За тях природата също е важна, тя им предоставя ресурса. Ако им бъде отнет, ние губим не само материално, но губим в крайна сметка и в духовен аспект.

Водещ: Така или иначе всички ние, хората, независимо къде се намираме, сме брънка от една цялостна верига – веригата, наречена природа и вселена. Благодаря ви, госпожо Дончева, за отделеното време. Вероятно след като пожарът в близките часове дай Боже бъде потушен, тогава ще започне същинската работа и на природозащитните организации, за да направят своята равносметка и да чуем анализа им за всичко онова, което се е случило в района на Кресненското дефиле. Разговаряхме с Нели Дончева, ръководител програма „Гори" във Фонда за опазване на дивата природа.

Снимка: Pixabay