Яна Алексиева, детски психолог: Отклонихме се от важните въпроси за учебниците

Черно-бял или цветен? Разликата в цената е до 3-4 лева. Идеята на издателство "Просвета" да предлага по-евтини варианти на учебниците за някои предмети след осми клас предизвика остра обществена реакция и критика от политически партии и омбудсмана, че е дискриминация. Министерството на образованието настоя издателството да не разпространява тези учебници, то се съгласи и скандалът бързо се потуши.

Според детския психолог и изпълнителен директор на Асоциация "Родители" Яна Алексиева подобно разделение на децата на богати и бедни наистина не е удачно, но има далеч по-важни въпроси, свързани с учебниците и ролята им в образованието от този.

Как ви се стори идеята за по-евтини черно-бели учебници?

- Бих я разгледала от две гледни точки. Едната е по-скоро психологическата и посланието, което се подава от това разделение. И другата е въпросът дали изобщо има смисъл от това, което се прави. От образователната гледна точка за мен не е важно дали учебникът ще бъде-черно бял или цветен. Важното е какво е съдържанието.и как то се адаптира и става модерно за децата ни. Това е нещо, което от много години говорим и сегашния спор пак е изместване на фокуса от важното.

От психологическа гледна точка, определено не мога да подкрепя нещо подобно, защото посланието, което доста легитимно заявява, че едните хора с възможности ще купят едните учебници, пък тези без - черно-белите, много бързо би разделило децата. Плюс това говорим за една доста критична възраст, в която се опитваш да се доказваш пред връстниците си, да намериш мястото си. Ние като възрастни трябва да мислим как да подкрепяме децата в този им път, а не да ги възпрепятстваме.

Факт е, че и сега го има проблемът за деца, които не могат да си купят учебниците и си ги набавят по някакъв друг начин или ги ксерокопират. Но от друга страна пък, много добре знаем, че учебниците след осми клас и в момента не се купуват особено, защото децата не виждат смисъл в тях, най-вероятно и родителите им, както и част от учителите. Това е сигнал да се питаме въобще какъв е смисълът и целта на учебника в този етап.

Каква е ролята на материалните неща във възрастта на осмокласниците - 13-14 годишните?

- Сериозна е. Мисля, че ние всички го виждаме това в обществото си и около нас, и то не защото децата ни са някакви меркантилни същества, които измерват всичко с пари, а защото това е един от най-първите белези, по които се разпознават като хора, като интереси и като визия. Колкото и да е развито абстрактното им мислене на 13-14 вече, материалните неща са това, по което се идентифицират, и предметите, които ги заобикалят, са им интересни. Това е логично и всяко поколение е минало през този етап.

Освен това на 13 те вече са тийнейджъри и тогава връстниците стават изключително важна част от живота. Ако в по-ранна възраст те не се оглеждат толкова помежду си, на 13 това вече е нормално. И ако няма родители и учители, които да водят смислен диалог по тези теми, не само за учебниците, има риск да се стигне до по-сериозни ситуации на конфликти между тях и до отделяне на деца като аутсайдери.

Точно това е въпросът - до какво може да доведе едно такова делене на децата по критейрии цветен-нецветен учебник?

- Мисля, че учебникът сам по себе си не е най-голямата тема. Дори ми се струва, че отделихме прекалено много внимание на тази идея. Важното нещо е средата. Естествено, че ако едно дете бъде поставено в ситуация, която очевидно се легитимира дори през учебниците му, че родителите му нямат голяма финансова възможност, другите биха могли по някакъв начин да използват това. В никакъв случай обаче не казвам, че това би могло да бъде повод за агресия, но би могло да изолира едно дете.

А самото дете ще се чувства ли зле от това? Възможно ли е да развие проблем със самочувствието, как би се отразило на неговата психика?

- Самият учебник не би му се отразил толкова пагубно, колкото всички останали фактори. Защото ако наистина приемем, че тези учебници са направени, за да са по-евтини, детето, живеейки в семейство със затруднения - което в България можем да кажем, че е достатъчно сериозен процент - то до осми клас е живяло в подобни условия и със сигурност знае какво е да нямаш някакви неща. Препотвърждаването с още един предмет няма как да повлияе толкова, то няма да бъде отключващата ситуация, че това дете да най-после да го почувства, но ще е поредното нещо.

Разбира се, цялата тази тема би могла да се формулира по друг начин и въобще да не си говорим за черно-бели учебници, а просто да се помисли защо всички учебници не изглеждат еднакво и не са по-достъпни. Въпросът е към издателствата.

Изобщо темата за учебниците е голяма. Например от първи до седми клас голяма част от учебниците се водят безплатни, но с тях вървят учебни тетрадки, които не са. Цялостно трбва да се помисли какво би трябвало да се направи с учебниците. А ние в асоциацията от години казваме, че на учебника не би трябвало да му се обръща толкова много внимание в учебния процес, защото той би трябвало да е просто едно помагало и една основа, върху която детето и учителят да могат да стъпят. Но не да е основният фокус в цялото учене, както е в момента.

Каква е ролята на учебника в живота на учениците?

- По някаква причинна се опитваме да я превърнем в изключително голяма роля не само за учениците, а и за учителите и за министерствата, за всички. Но реалността е, че един учебник наистина би трябвало да е встрани, нещо допълнително от ученето. Един учебен процес можед а се случва прекрасно и без учебник. Познавам много учители, които когато не харесват някой учебник, правят фантастични неща без него.

Казахте, че съдържанието е по-важно. Какво трябва да има в учебника, за да има полза от него?

- Важното е доколко съдържанието възпитава умения у децата и ги учи на функционална грамотност, за която говорим от сигурно вече десет години и всяка година се учудваме, че я нямат. Изключително е важен подходът, по който се работи с децата. Също и дигитално-медийната грамотност, която продължава да бъде измествана от фокуса. Това не означава работа с интернет, а означава децата да имат много други умения, които не получават в училище.

И затова учебникът е като черешката на целия проблем, за който от толкова години си говорим - за училището и образованието и въобще какво дава училището, и че то не би трябвало да бъде един паралелен свят, в който всъщност децата прекарват почти целия си ден и голяма част от живота си, а да усещат смисълът и практичността от това, че ходят на училище, да имат мотивация.

А амбицията за електронни учебници как ви се струва?

- Това със сигурност е бъдещето, но трябва да му се отдели време. Като организация на родители и с други неправителствени организации в сектора обсъждахме, че стъпките, които се правят в тази посока, трябва да бъдат добре обмислени, последователни и да им се даде време.

Напоследък забелязваме много предприети стъпки, което от една страна е чудесно, защото има движение, обаче е по-лошо, когато се предприемат без да са обмислени. За електронните учебници е необходимо добре да се прецени как да се направят, как биха били полезни на децата, как учителите ще се подготвят да работят с тях, защото така или иначе е част от бъдещето ни.

Снимка: личен архив