Да се помолим за дъжд с ритуал на прадедите ни

Проект на Сдружение „Исперих-ЕКО” с ръководител Румяна Минкова. Подкрепят се усилията на местните жители и техните наслед­ници, изцяло запазили се като етнографска група на добруджанци, преселници от Северна Добруджа, за оживяване и съхранение на автентични, момински обредни ритуали за измолване на дъжд.

Българските обреди за дъжд и тяхната музика са традиции от старинните пластове на фолклора. След Гергьовден и деня на Свети Герман (12 май), в традиционния календарен цикъл на бълга­рите, се правят обреди за измолване на дъжд, против суша и гра­душка, които са характерни за летния период. Обредните песни в тези ритуали са сред най-архаичните музикални форми.

„Пеперуда лятала, лятала,

на Бога се молила, молила:

Дай ми боже ситен дъжд, ситен дъжд-

да се роди житуту, житуту

подир житуту чумику, чумику...”

Обичаят „Пеперуда” няма точно фиксирана дата, но се прави обикновено праз „петровия месец”, когато времето се засуши. В обичая за дъжд „Пеперуда” (Пеперуга, Додола, Вайдудула) взимат участие дванадесет - тринадесет годишни момичета, водени от пеперудата (босо момиче, в някои краища – сираче, но винаги „чисто” (девица). Цялата група обикаля къщите в селото и пее специална песен - молба на пеперудата за дъжд, отправена към Бога. В дар групата получава брашно, боб, мас и т.н, но никога - яйца. Забраната се свързва с предпазване от градушка. На изли­зане от къщата стопанката търкулва празно сито и по него се гадае дали ще е сита или гладна следващата година. Пеперудар­ските песни са част от старинните пластове във фолклорната музика. В текстовете им е вклинен молитвеният рефрен: “Дай, Боже дъжд”.

Обичаят Герман се изпълнява много често в деня на пеперудата, но винаги след нея. Момите правят кукла от кал, която прилича на човек и е с размер от двадесет до петдесет сантиметра . Тази фигурка изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец. Над тази кукла се извършват всички обреди, които се извършват при погребението на човек. Го­товата кукла се поставя върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичва се с цветя и се погребва. На третия, деветия или четиринадесетия ден се изравя и се хвърля във вода. Прави се с цел Герман да предпази селото и полето от градушка.

Да съхранят местните традиции са се заели млади хора от с. Коне­во. А именно – възстановяване на обредните ритуали „Пеперуда” и „Герман”. 40 младежи с различен етнически произход от региона работят заедно по възстановката на ритуалите. Включват се хора от гр.Исперих и селата Конево, Лъвино, Китанчево, Яким Груево, Делчево, Старо селище, Голям Поровец и Тодорово. Помощ им оказ­ват възрастните хора от региона, носители на традицията.

Докато изследват и разучават двата ритуала за измолване на дъжд, участниците в проекта създават изключително полезен диалог между поколенията – стари разказват на млади спомените си, създават приятелства, печелят доверието на възрастните хора и им дават надежда, че традициите няма бъдат изгубени през годините.

Местната общност се обединява около проекта по един вдъхно­вяващ начин – събуден е интересът към позабравените ритуали, белег на българската обредна традиция. По време на работата са разучени три обредни песни и един танц, необходими за възстанов­ката на обичаите. В етнографската къща в гр. Исперих е проведена „младежка седянка”, на която хора от различни поколения обменят идеи, спомагащи съхраняването на традициите, развиват се нови творчески умения у децата и се създава интересна форма за общу­ването им с по-възрастните. Тези „седянки” толкова се харесват на младите, че те сами инициират срещите да бъдат всяка седмица, а не еднократно.

За запазване на фолклорното наследство в с. Конево младежите от клуб „Млад етнограф” подготвят и „Книга за дъжд”, където е събра­на цялата информация от проучванията за „Пеперуда” и „Герман”. По време на проекта се изработват 10 уникални фигурки „Герман”, а забавната фотоизложба ”За кратко бяхме жрици на бога на дъж­довете” популяризира двата ритуала за дъжд чрез над 100 снимки, показани в нея.

Проектът е реализран по програма „Живо наследство" на Фондация „Работилница за граждански инициативи". Oще истории за подкрепените проекти, четете във виртуалния музей: http://zhivonasledstvo.frgi.bg