Никога не е твърде рано да станеш доброволец

Г-жа Александра Иванчева е директорката на детска градина „Първи юни“ в Плевен и веднъж, насред важните служебни задачи, телефонът й започнал упорито да звъни. Непознат номер. Набира, изчаква да звънне и затваря. „Кой пък е това сега,“ казала си г-жа Иванчева и, без да подозира нищо, върнала обаждането. Отсреща се чуло кратко, делово и толкова сериозно, колкото може да бъде само когато си на 10: „Вальо съм. Може ли да дойда?“.

Почти сигурно, на две педи от Вальо в този момент са се намирали също Цвети и Ели, а тримата заедно правят страхотен екип доброволци, които по своя собствена инициатива решават да организират занимания и игри за малките от детската градина. Тяхната любима детска градина. Както става ясно от проведения по-горе телефонен разговор, въпросът не търпи отлагане.

Няколко месеца по-късно, когато вече отдавна си имат телефоните с г-жа Иванчева, тримата са й звъннали рано-рано в напечената от юлско слънце сутрин, за да им помогне да пренесат част от материалите за днешната им доброволческа дейност – около 50 броя водни бомби, които, както се оказва, доста тежат.

Но преди да разберем какво по-точно е тяхното предназначение и начин на употреба, стискаме за здрасти ръце с Цветомила Симеонова, Елеонора Начева и Валентин Петров. Трима бъдещи петокласници, трима най-добри приятели или просто три хлапета от квартала – като всички други, и не съвсем.

Привет! Бихте ли се представили накратко?

Цвети: Аз мога да кажа, че Ели и Вальо са истински приятели. Не е да ми се обадят, да кажат „Айде да излизаме!“ и после да ме зарежат ей така…
Ели: Само някой път се е случвало, защото са ме настройвали срещу нея. А пък Вальо винаги прави смях, забавлява ни…
Вальо: Когато са се скарали, ги сдобрявам.
Ели: Ама не много добре. Един път така се сбихме, че чак си скубахме косите…
Вальо: То това е приятелско нещо. За мен и Цвети, и Ели са много добри приятелки. Харесвам в тях това, че не ме изоставят. И че ме разсмиват. Само малко се дразня, че Цвети постоянно…
Цвети: Внимавай какво ще кажеш…
Вальо: …командва.
Цвети: Аз?!?!

Как си прекарвате лятната ваканция в Плевен?

Вальо: Разхождаме се, ходим на кино, по центъра…
Ели: Онзи ден ходихме на фонтаните и си топихме краката!
Вальо: Излизаме на площадката.
Ели: Караме кънки, ролери, тротинетки…
Цвети: Ходим в мола някой път.
Ели: Гледаме дрехи, фонтани, такива работи. И е забавно. Все пак сме заедно.
Цвети: Не е като да си сам и да си седиш вкъщи.

Обратно в двора на детската градина. На сянка под дървото вече са строени в кръг дузина жълти пластмасови столчета. „Вижте Вальо как се е погрижил! Какво хубаво местенце ви е измислил,“ казва г-жа Снежана Стоева, докато публиката от 4-5-годишни слушатели усърдно се настанява.

Г-жа Стоева от самото начало приема тримата млади доброволци като свои реални сътрудници и с радост ги включва в класната стая на Първа група.

А сега затаяваме дъх и слушаме приказката за Ежко Бежко и Кума Лиса, която уж знаела 220 хитрости, но когато пъдарят ги заварил в лозето…

В крайна сметка Ежко на два пъти спасява положението с единствените две хитринки, които владее, за да даде поле за обсъждане на въпроса: Помагат ли понякога хитростите, особено когато трябва да се измъкваме от беда?

Четенето продължава с приказката „Подаръкът на змията“, а по същото време в групата на г-жа Дида Тодорова пред децата се изправят Ели и Цвети с три рисунки-загадки. С г-жа Тодорова нашите герои си имат ясна уговорка – да идват тогава, когато имат свои идеи за занимания.

И ето, днес те носят собственоръчно нарисувани: дърво без корона, слънце без лъчи и паун без опашка. Задачата на дребосъците е да отгатнат какво липсва във всяка картина, след което идва най-веселото – да си намажат хубаво ръчичките с боя и да довършат рисунките с отпечатъци.

Цвети и Ели се разпределят по масите и хващат четките. Вальо пристига след малко, за да се включи в момента с раздаването на мокри кърпички за успешно отпечаталите се.

Как ви хрумна да организирате занимания в детската градина?

Вальо: Един път дойдохме да си видим госпожите и си спомнихме как идваха родители да ни четат приказки. И Цвети каза „Искате ли да питаме дали може и ние да прочетем приказки на децата?“.
Цвети: Да направим доброволно четене. Зимата идвахме всеки ден да питаме кога може, кога може, кога може…
Ели: И с това всичко се разви по този начин.

Как научихте думата „доброволец“?

Ели: Във фейсбук имаше деца, които ги награждаваха за това, че са доброволци, че са направили някакви неща. Аз прочетох такива статии и разбрах оттам.
Цвети: Да, разбрахме, че е хубаво да си доброволец някъде и нещо да правиш.
Ели: Общи, големи проекти.

Откъде ви идват идеи за заниманията?

Вальо: Сядаме и мислим.
Цвети: На когото каквато идея му хрумне.
Ели: И си имаме едно специално тефтерче. Там си пишем мисли и всякакви неща, които можем да ги направим в детската градина.
Цвети: Някои идеи ги гледаме от един сайт, но повечето пъти ние си ги измисляме.
Ели: Аз например просто много обичам да си играя с деца. Децата са малки и им се играе. На големите нищо не им се прави, ами само си ровят телефоните…
Цвети: А тези деца се съгласяват. Ние измисляме идеи, които и на тях да са им забавни, и на нас да са ни забавни. И те много добре ги възприемат. Дори питат кога пак ще дойдем и като им кажем, че не знаем, те почват да настояват: „Елате утре! Елате вдругиден! Елате след малко!“

Цялата статия можете да прочетете на страницата на TimeHeroes.

Цветомила Симеонова, Елеонора Начева и Валентин Петров са носители на специалния Приз за млади доброволци в първите годишни награди за доброволчество ГЕРОИТЕ2017.

Фотография: Илиян Ружин