Иван Игов, психолог: Всяко четвърто дете в България отива на училище с усещането, че нещо лошо ще се случи с него
25 септември 2017 г.
Фокус: Г-н Игов, от вече седмица учениците са в класните стаи. Как най-лесно може да се случи адаптирането им към учебните занятия след дългата лятна ваканция?
Иван Игов: Има две причини, поради които учениците ходят на училище. Първата причина е, защото така трябва и това правят всички останали. Втората причина е заради приятелите, хората, с които си бил години наред в училище. По отношение на децата адаптацията е по-различна от тази на възрастните, които са били в дълга отпуска. Трябва да сме наясно, че откогато децата имат своя собствена среда, а при юношите средата на връстниците е изключително важна, те не се адаптират толкова трудно. По-скоро им е трудно да започнат да залягат отново над учебниците. Винаги съм съветвал учителите да не започват директно с преговор под формата на контролни и други видове изпитвания, а да дадат един малък период, в който децата да се върнат отново към практика, стила си, да учат и усвояват знания. И преди сме говорили, че за новото поколение, след поколението Z, при децата усвояването на материала отдавна не е по абстрактно-логически начин и заради това е много важно учителите да бъдат малко по-интерактивни. Що се отнася до родителите, може би малко по-голям толеранс и свобода, малко по-голяма възможност да разговарят с децата си за това, което се случва в училище. За съжаление, както и сега виждаме, в българското училище още в началото на учебната година започват да се случват неприятни неща.
Фокус: Учебната година започна с агресия в Садово. Ученик удари учител с дърво. Многократно с вас сме разговаряли по темата за агресията. За съжаление случаите на агресия в учебните заведения не намаляват, въпреки съветите на психолозите. Може би отново трябва да си зададем въпроса къде е проблемът с детската агресия, с какви мерки трябва да се преодолее?
Иван Игов:Нека се запитаме заедно. Като лош пророк казах, че веднага след като започне учебната година, за съжаление, ще започнат и новите случаи на агресия. Това се случи. Предполагам, че такива случаи ще зачестят особено в началото на учебната година, след това около празниците. Има един цикъл. За съжаление много от политиците буквално си заравят главата в пясъка. Преди два месеца участвах в комисията за младежта и спорта в НС и имаше депутати, които просто ми казаха това не е вярно. Ето, че е вярно и ето, че нещо трябва да направим. Явно самата училищна среда по начина, по който функционира в момента предизвиква агресия, която по някой път е изключително арогантна, както в този случай.
Първото, което трябва да направим, за да решим проблема с агресивното поведение на децата е да видим каква е училищната им среда. Не може децата да учат в две смени в училище, в което има 1500 до 2000 деца от може би 6 възрастови групи. Знаете, че идеята е децата да започнат предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст. Причините са страшно много, но първата е напрегната, агресивна училищна среда, където ученици от различни възрасти за съжаление сами стимулират агресивни модели на поведение.
Фокус: Каква трябва да е адекватната реакция на учители и родители в случаи на агресия?
Иван Игов: Мисля, че първо трябва да има адекватна реакция на обществото и държавата. В София например учебната година започна с 300 първокласници повече от тези, които можеха да бъдат записани по паралелките. Тези деца бяха наблъскани в различни паралелки, но с това само се увеличи бройката на децата в клас и в училище и напрежението между децата. Само в София в момента са нужни повече от 10 нови училища. Има цели райони без училища. На родителите се налага да карат с часове сутрин и вечер, за да прибират децата си. Има наблъскана обстановка, много деца в училищата, много учители на застаряваща възраст. Аз също съм на такава възраст, не обвинявам никого, но има възраст, от която започваш да не разбираш по-младото поколение толкова добре. Когато средната възраст на учителите в училище наближава 55 години, как такъв учител да овладее по-малките деца. Вчера научих, че внукът ми, който е 5 клас отива на Зелено училище. Тръгват само половината от децата, защото учителите са отказали и смятат, че не могат да се справят с тях. След като учителите абдикират от това да се справят с учениците как да говорим изобщо, че образованието ни ще се справи. Нямаме подготвени учители, нямаме нормална училищна среда. За съжаление, поради вътрешната миграция в големите градове няма нормално функционираща училищна система. Цялото ни общество си затваря очите, родителите предпочитат, когато такова нещо се случи, да изведат детето си от училище, да го пратят някъде другаде, всеки да се спасява поединично. В случая, спасяване по единично, както и решения от гледна точка на отделни учители и родители, не става. Цялата ни държава трябва да е наясно, че реформа в образованието се прави не като се приема закон от 400 страници или само се повишават заплатите на учителите. Има много други неща, които трябва да се направят, но не е сега моментът да го коментирам. Стъпките, които в момента предприемаме, няма да решат проблема, който имаме. Проблемите са свързани с агресията, както и с това, че децата са все по-малко мотивирани да ходят на училище. Както отговорих на въпроса за адаптацията, аз имах предвид точно това, че децата не отиват на училище с желанието да научат нещо. Те смятат, а донякъде са и прави, че много от нещата могат да ги научат сами в интернет или други канали на информацията, както и че училището остава един много малък и тесен канал за информация. Само приятелите или приятелската среда, понякога агресивна и вулгарна, те връща в училище с някакво желание.
Ако трябва да обобщим казаното – има две неща, които трябва да се направят. Трябва да се реши проблемът с училищната среда – двусменното обучение, наблъсканото училище, многото възрастови групи. Това е първото, което трябва да се реши и то буквално ни забавя. Ефектите от такова решение ще се появят едва след 5-6 години, което за съжаление става много. На второ място, което наистина очаквам да се случи, е да има гражданско поведение от страна на родителите. Тя трябва да откажат да водят децата си в училища, които са неблагоприятни. Родителите трябва да са наясно, че всяко четвърто дете в България всяка сутрин отива на училище с усещането, че нещо лошо ще се случи с него. Това го казвам от изследвания, които сме провеждали. Не може при такава среда, ти да решаваш проблема с образованието само с вдигане на заплатите на училището.
Иван Игов: Има две причини, поради които учениците ходят на училище. Първата причина е, защото така трябва и това правят всички останали. Втората причина е заради приятелите, хората, с които си бил години наред в училище. По отношение на децата адаптацията е по-различна от тази на възрастните, които са били в дълга отпуска. Трябва да сме наясно, че откогато децата имат своя собствена среда, а при юношите средата на връстниците е изключително важна, те не се адаптират толкова трудно. По-скоро им е трудно да започнат да залягат отново над учебниците. Винаги съм съветвал учителите да не започват директно с преговор под формата на контролни и други видове изпитвания, а да дадат един малък период, в който децата да се върнат отново към практика, стила си, да учат и усвояват знания. И преди сме говорили, че за новото поколение, след поколението Z, при децата усвояването на материала отдавна не е по абстрактно-логически начин и заради това е много важно учителите да бъдат малко по-интерактивни. Що се отнася до родителите, може би малко по-голям толеранс и свобода, малко по-голяма възможност да разговарят с децата си за това, което се случва в училище. За съжаление, както и сега виждаме, в българското училище още в началото на учебната година започват да се случват неприятни неща.
Фокус: Учебната година започна с агресия в Садово. Ученик удари учител с дърво. Многократно с вас сме разговаряли по темата за агресията. За съжаление случаите на агресия в учебните заведения не намаляват, въпреки съветите на психолозите. Може би отново трябва да си зададем въпроса къде е проблемът с детската агресия, с какви мерки трябва да се преодолее?
Иван Игов:Нека се запитаме заедно. Като лош пророк казах, че веднага след като започне учебната година, за съжаление, ще започнат и новите случаи на агресия. Това се случи. Предполагам, че такива случаи ще зачестят особено в началото на учебната година, след това около празниците. Има един цикъл. За съжаление много от политиците буквално си заравят главата в пясъка. Преди два месеца участвах в комисията за младежта и спорта в НС и имаше депутати, които просто ми казаха това не е вярно. Ето, че е вярно и ето, че нещо трябва да направим. Явно самата училищна среда по начина, по който функционира в момента предизвиква агресия, която по някой път е изключително арогантна, както в този случай.
Първото, което трябва да направим, за да решим проблема с агресивното поведение на децата е да видим каква е училищната им среда. Не може децата да учат в две смени в училище, в което има 1500 до 2000 деца от може би 6 възрастови групи. Знаете, че идеята е децата да започнат предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст. Причините са страшно много, но първата е напрегната, агресивна училищна среда, където ученици от различни възрасти за съжаление сами стимулират агресивни модели на поведение.
Фокус: Каква трябва да е адекватната реакция на учители и родители в случаи на агресия?
Иван Игов: Мисля, че първо трябва да има адекватна реакция на обществото и държавата. В София например учебната година започна с 300 първокласници повече от тези, които можеха да бъдат записани по паралелките. Тези деца бяха наблъскани в различни паралелки, но с това само се увеличи бройката на децата в клас и в училище и напрежението между децата. Само в София в момента са нужни повече от 10 нови училища. Има цели райони без училища. На родителите се налага да карат с часове сутрин и вечер, за да прибират децата си. Има наблъскана обстановка, много деца в училищата, много учители на застаряваща възраст. Аз също съм на такава възраст, не обвинявам никого, но има възраст, от която започваш да не разбираш по-младото поколение толкова добре. Когато средната възраст на учителите в училище наближава 55 години, как такъв учител да овладее по-малките деца. Вчера научих, че внукът ми, който е 5 клас отива на Зелено училище. Тръгват само половината от децата, защото учителите са отказали и смятат, че не могат да се справят с тях. След като учителите абдикират от това да се справят с учениците как да говорим изобщо, че образованието ни ще се справи. Нямаме подготвени учители, нямаме нормална училищна среда. За съжаление, поради вътрешната миграция в големите градове няма нормално функционираща училищна система. Цялото ни общество си затваря очите, родителите предпочитат, когато такова нещо се случи, да изведат детето си от училище, да го пратят някъде другаде, всеки да се спасява поединично. В случая, спасяване по единично, както и решения от гледна точка на отделни учители и родители, не става. Цялата ни държава трябва да е наясно, че реформа в образованието се прави не като се приема закон от 400 страници или само се повишават заплатите на учителите. Има много други неща, които трябва да се направят, но не е сега моментът да го коментирам. Стъпките, които в момента предприемаме, няма да решат проблема, който имаме. Проблемите са свързани с агресията, както и с това, че децата са все по-малко мотивирани да ходят на училище. Както отговорих на въпроса за адаптацията, аз имах предвид точно това, че децата не отиват на училище с желанието да научат нещо. Те смятат, а донякъде са и прави, че много от нещата могат да ги научат сами в интернет или други канали на информацията, както и че училището остава един много малък и тесен канал за информация. Само приятелите или приятелската среда, понякога агресивна и вулгарна, те връща в училище с някакво желание.
Ако трябва да обобщим казаното – има две неща, които трябва да се направят. Трябва да се реши проблемът с училищната среда – двусменното обучение, наблъсканото училище, многото възрастови групи. Това е първото, което трябва да се реши и то буквално ни забавя. Ефектите от такова решение ще се появят едва след 5-6 години, което за съжаление става много. На второ място, което наистина очаквам да се случи, е да има гражданско поведение от страна на родителите. Тя трябва да откажат да водят децата си в училища, които са неблагоприятни. Родителите трябва да са наясно, че всяко четвърто дете в България всяка сутрин отива на училище с усещането, че нещо лошо ще се случи с него. Това го казвам от изследвания, които сме провеждали. Не може при такава среда, ти да решаваш проблема с образованието само с вдигане на заплатите на училището.
Автор: Мариела Русева
Източник: Информационна агенция "Фокус" , 25 септември 2017 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
02 октомври 2024 г.
НАП и „Джуниър Ачийвмънт“ повишават нивото на финансова и данъчна грамотност сред младежите
Изпълнителните директори на Агенцията - Румен Спецов и на Фондацията – Милена Стойчева подписаха споразумение за
01 октомври 2024 г.
Петнадесетото състезание пo правопис на английски език Spelling Bee - регистрация
Започва регистрацията за едно от най-вълнуващите състезания по английски език Spelling Bee, което ще се проведе за 15-и път
01 октомври 2024 г.
Започва регистрацията за Петнадесетото състезание по творческо писане на английски език
Петнадесетото състезание по творческо писане на английски език ще се проведе през м. ноември 2024 г. То се организира от фондаци
