На първи тренинг в Центъра за обществена подкрепа към “SOS Детски селища” Родители дискутираха какви са потребностите на техните деца

Десет родители се включиха в първия родителски тренинг по проект "Подай ръка – мобилни екипи за подкрепа на деца и семейства в общността" на Центъра за обществена подкрепа към "SOS Детски селища" във В.Търново. Те дискутираха по нетрадиционен начин как осигуряват потребностите на своите деца. С изработените от цветна хартия шапки демонстрираха онова, което родителите често "оставят" под шапките – притеснения дали сме добри родител, дали постъпваме правилно, трудните емоции, свързани с детското инатене, горчивите мигове, когато не можем да им дадем онова, което всички други имат. В "играта на роби" майките и татковците бяха провокирани от въпроса дали нямаме понякога нереалистични претенции към децата си, дали съобразяваме това, което искаме от тях с това, което те на определени години могат да ни дадат. Умеем ли да разпознавам детските потребности в различните възрасти, съобразяваме ли се с тя, бяха част от въпросите, на които чрез игра и разгорещена дискусия тренингът даде нетрадиционен отговор. Особено интересна илюстрация на дискусията беше адаптираният текст от „Историята на моя живот" на Шийла Гриноулд:

"Още щом се родих, родителите ми – добри хора, се потрудиха да направят най доброто, за да успея в училище и да имам добро образование. На три години ме заведоха на уроци по английски. Започнеш ли чужд език от 3 г.- не си губиш времето. Избраха английски, за да ми бъде като втори роден език. Когато бях на 4, ме научиха да чета. Беше трудно, но мама казваше, че не знаеш ли на 4 години да четеш какво има в пицата, която си поръчваш, напразно си си губил времето.

Родителите ми не пренебрегваха и социалното ми развитие – след детската градина отивах на латино танци, във вторниците имах часове по рисуване, а всяка събота у нас идваше приятел на татко да ми преподава цигулка. Казваха, че виртуозите почвали от рано..

На 5 години ме записаха в детски клуб по компютри – аз можех да играя всякакви игри на моя таблет, но те решиха, че е просто загубено време, ако не се научиш да разбираш компютъра.

Сега съм на шест и вярвам в себе си. Когато на есен вляза в избраната за мен предучилищна група, ще бъда готов да посрещна всяка ситуация. Ще започна да се превръщам в първенец по всичко, а когато вляза в първи клас ще бъда истински първенец по всичко……Когато порасна, искам да стана боклукчия…"