Цанка Миланова, Българска хранителна банка: Успяваме да спасим около 300 тона годна храна на година

Изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова в интервю за Агенция „Фокус" по повод борбата на БХБ с разхищаването на годна храна.

Фокус: Г-жо Миланова, и през тази година продължава каузата на Българската хранителна банка за борбата с разхищаването на годна храна и с глада в страната. Какви резултати отчитате до момента?

Донка Миланова: Продължава обичайната ни работа. Мога да споделя, че се запазва тенденцията за спасяване на същите количества храна, както и предходни години. За една година Българската хранителна банка успява да спаси около 300 тона годна храна. Имахме очаквания, че с падане на ДДС върху даренията на храните с кратък срок на годност ще имаме по-големи количества, до които да достигнем, но на този етап няма такава тенденция. Може би бизнесът има нужда от повече информация, за да вземе това решение. Или пък да се помисли върху това още по-оптимално да е прилагането на законовите разпоредби. В момента законът предполага всяка потребителска опаковка и всяко отделно дарение да получава допълнителен стикер „Дарение не подлежи на продажба", което от своя страна е допълнителен разход за дарителя и някои от фирмите изхвърлят храна, за да не плащат този разход. Получава се така, че за тях той почти замества ДДС и ситуацията не изглежда много променена.

Фокус: Изготвен ли е вече утвърден списък с храните и максималните и минималните срокове, в които могат да бъдат дарявани?

Донка Миланова: Да, такъв списък имаме от месец март. Със съдействието на Българската агенция по безопасност на храните в Министерството на земеделието беше утвърден този списък още по времето на служебния кабинет. Тогава бяха разгледани възможности за спасяване на хранителни продукти от всички възможни хранителни групи. Според това колко е техният срок на трайност са определени и различни, но бих казала доста толерантни срокове, в които ако има излишък от храна – такава, каквато по търговски причини не може да бъде реализирана, тя да достига до Българската хранителна банка като оператор и получател на подобен тип дарения. Така че това не е трудност и в това отношение имаме достатъчно добра регламентация и на практика картбланш всяка храна да влиза в този режим и да бъде спасявана.

Фокус: Даряват ли българските компании храна?

Донка Миланова: Имаме още какво да правим в тази насока – повече информация, промяна на нагласите и търсене на по-добра алтернатива. За това нещо, което така или иначе представлява проблем за бизнеса – логистичен, търговски и маркетингов, и коства средства за унищожаване на тази храна, трябва да получи по-добра алтернатива чрез дарение.

Фокус: Как се определят хората, до които да достигне дарената храна, и на колко души сте успели да помогнете от началото на годината?

Донка Миланова: Работим с мрежа от партньорски организации и те се грижат за хората в нужда. Това, с което ние им съдействаме, е да предоставим допълнителен ресурс във вид на храна. Българската хранителна банка може да подкрепи около 30 хил. души годишно с количествата, които спасява. Такава е тенденцията и през тази година.

Фокус: Планирате ли организация на някаква специална кампания за предстоящите коледни и новогодишни празници?

Донка Миланова: Коледните и новогодишните и всички други големи празници за нас не са фокус. А не са фокус по простата причина, че храната към хората в нужда е ежедневна, защото всеки един от нас – дали тези, които можем да си купуваме спокойно храна, или тези, които страдаме от лишения, всички ние се храним поне три пъти на ден. Така че нуждата съществува всеки ден и тези хора трябва да бъдат подкрепени поне три пъти на ден. Коледа, Нова година, Великден са празниците, които събуждат повече емпатия, и правят хората по-добри, но за нас те не са специално събитие. И не бихме искали да даваме посланието, че на тези празници трябва да имаме специално отношение към храната или към хората в нужда. Да, като потребители можем да сме по-пестеливи и отговорни, по-малко консуматори и повече загрижени към ресурсите, които бихме унищожили, ако изхвърлим част от храната, която сме купили за тези празници. Но що се касае до грижата за нуждаещите се, тя за нас е ежедневен ангажимент.

Фокус: Има ли данни колко деца в България са без достъп до пълноценно хранене всеки ден?

Донка Миланова: По официална статистика се приема, че доста голяма част от децата – над 40%, живеят в бедност. Що се отнася до това да разполага с пълноценно хранене, с достъп до препоръчителната доза плодове и зеленчуци и включване на месо, пиле или риба в тяхното меню – 37% от българските деца не получават такъв тип пълноценно хранене.

Фокус: Обвързан ли е българинът с благотворителност и увеличава ли се броят на доброволците, помагащи за кампаниите, които организирате?

Донка Миланова: Да. За щастие, ние се радваме на все по-голяма доброволческа подкрепа и сме благодарни за това, защото екипът на Българската хранителна банка се състои от 5 души. Дори в момента са 4. Ежедневно използваме подкрепата на много доброволци. При нас идват хората, които искат да се погрижат за някого в нужда и които имат специално отношение към храната и ги е грижа за по-малкото разпиляване на този безценен ресурс. И над 800 годишно са доброволците, които се включват в наши дейности, свързани с транспортиране на хранителни продукти, подготовка на хранителни пакети и доставката им до хора, които имат нужда. Всеки месец имаме групи от корпоративно организирани доброволци – компании, които отделят от времето на своите служители, за да ги ангажират или насърчат да се включат в дейности, различни от рутинната им работа и от ежедневието, което е свързано с полагането на труд в бизнес средата. И за нас това също е много голяма допълнителна помощ.

Фокус: Достатъчно информирано ли е българското общество по проблема с разхищаването на храната?

Донка Миланова: Мисля, че това е доста широка тема и доста дълъг процес на образоване и на просвещаване. Убедена съм, че всеки от нас като индивид в своя бит има какво да научи за това как да консумира храна, как да си я купува, колко пестелив да бъде и какви са последствията – социални и екологични, за които, честно казано, много рядко се сещаме, когато изхвърляме храна. Така че това може би ще е следващото направление в нашата работа, защото има нужда от промяна на нагласите и от повече образование и култура. Особено това да стане тема в ежедневието и учебните програми на децата. Всъщност може да очакваме промяна, ако се тръгне от там.

Фокус: Кои са страните, които са на челните места по спасяване на храна?

Донка Миланова: В световен мащаб всъщност това е ежедневно усилие на организации като нашата. Над 300 са хранителните банки в Европа, а стотици са тези в САЩ. Навсякъде по света съществуват подобни организации, но влиянието им не е толкова голямо. Трябва да съпоставяме винаги с количествата годна храна, която бива унищожавана. В това начело стоят Съединените щати. В Европа в това отношение на първо място са Великобритания и Холандия. За щастие, в тази класация ние не сме на челни позиции, но пък 670 хил. тона годна храна се разпиляват само в България за една година. Представете си на фона на 1,5 млн. българи, които живеят под прага на бедността. Ако само половината от цялата тази храна бъде спасена, на същите тези хора могат да бъдат осигурени поне по две ястия на ден.

От 16 октомври (понеделник) Българската хранителна банка стартира едногодишна кампания за набиране на подкрепа. Ще бъде активен DMS номер 17 777 с думата HRANA. Посланието ни е: „Подай ръка на храната“. С това не искаме да показваме колко са бедните и гладните, а искаме да покажем, че е създадено добро решение и от всеки от нас зависи то да работи. Чрез изпращане на един СМС и даряване на 1 лв. Българската хранителна банка може да осигури 10 порции храна. Желаещите да помогнат могат да дойдат при нас и като доброволци – възможностите могат да се видят на нашия сайт. Компаниите, които търсят кого да подкрепят, също могат да се обърнат към Българската хранителна банка.