Горско стопанство разширява източниците си на доходи с производство на манов мед
Служителите на горското стопанство в село Кости от пет
години са и пчелари. Те се грижат за 130 пчелни кошери разположени в горите от
дъб, които стопанисват. Пчелните кошери са на труднодостъпни места и разделени
в два пчелина. От пчелните семейства в тях освен манов мед вече се добива и
пчелен прашец. С тези два продукта горското стопанство разнообразява дейността
си и разширява източниците си на доходи.
Специална среща – демонстрация на новата дейност, която
развиват горските в Странджа планина, беше проведена в село Кости. На нея
присъстваха много гости, сред които служители на държавните горски стопанства в
обхвата на Регионална дирекция по горите – Кърджали, представители на
Изпълнителна агенция по горите (ИАГ) и Българското дружество за защита на
птиците (БДЗП).
До скоро само любители пчелари, горските в село Кости,
сега се подготвят да бъдат сертифицирани за био производители на манов мед.Това стана ясно на срещата, която се проведе в малкия цех за производство на
восъчни основи за пчелните кошери, намиращ се в центъра на малкото странджанско
село. Техниката необходима за производството на восъчни основи, задължителни
при био производството, е закупена по
проект „Горите на орела", изпълняван към програма LIFE+ на ЕС от ИАГ и БДЗП с цел подпомагане
развитието и разнообразяването на дейностите на горкото стопанство за повишаване
на приходите му и опазването на горите, които са дом на малкия креслив орел.
„За да се получат идеални
восъчни основи, които след това се подреждат в рамките на кошерите, е
необходима много висока температура от порядъка на 85–90°С. Освен, че восъкът
трябва да бъде разтопен на точната температура е нужно и помещението, в което
се работи, да бъде достатъчно топло. В противен случай не се получават основите
и няма да имаме био производство“ – това сподели
директорът на ДГС – Кости инж. Цветомир
Генов.
Директорът и неговите служители сами произвеждат восъчните
основи за пчелните кошери, сушат и пречистват пчелния прашец, добит от тях. В добива на мед им помага опитният пчелар Димитър
Катранджиев. Горските служители полагат грижи и за пчелните кошери, които са
разположени в открити пространства сред дъбова гора далеч от всякакво човешко
въздействие. Достъпът до кошерите е труден и в това се убедиха всички гости на
ДГС – Кости.
„Чистият манов мед и
пчелен прашец, произвеждани от горското стопанство в село Кости, се радват на много
голям интерес на различните пазари, където са предлагани и успешно се реализират
на тях. Мановият мед добит от странджанската гора няма конкуренция, поне към
момента“ – сподели още инж. Цветомир Генов.
Горското стопанство в село Кости е едно от малкото в
страната, които разширяват дейността си, за да повишават доходите си, които към
момента идват основно от дървесина и ловни дейности.
„Все повече стопанства
заявяват интерес да развиват допълнителни дейности, като производство на билки
и билкови чайове, дивеч и дивечови продукти, туризъм, образователни занимания
за ученици и други“ – допълни Ваня Рътарова от Българското дружество за
защита на птиците.
Един интересен пример идва от Юндола, където горското стопанство
отглежда арония и е намерило добър пазар, на който реализира цялата си
продукция. Фирма, развиваща дейност в Пловдив, произвежда сок от аронията, като
част от него връща на стопанството с цел продажба.
Закупуването на всеки
буркан манов мед допринася за опазването на едни от най-старите и най-обширни
широколистни горски масиви в Европа, които са дом на редки и защитени
животински и растителни видове, сред който странджанската зеленика,
лавровишнята и малкия креслив орел.
Снимки: БДЗП
Източник: Българско дружество за защита на птиците , 26 октомври 2017 г.
Сходни публикации
ПОКАНА за участие в семинар „Оценка на риска и уязвимостта към топлинни градски острови в София“
Асоциация за развитие на София и Столична община Ви канят да вземете участие в семинар „Оценка на риска и уязвимостта към
В България се създават зелени иновации, които са уникални на световно ниво, показва изследването „Зелени решения от България 2024”
42% от зелените стартъпи и научни проекти, както и 26% от гражданските организации развиват глобални иновативни решения по
Климатична фреска за хора със слухови увреждания
*Събитието е част от Международната седмица на глухите хора и безплатно, но изисква регистрация на следния линк: