Народът срещу баничките

Движението Food Revolution България повдига въпроса за училищни програми за закуски и с колко точно тесто се хранят децата ни

Кифла, баничка, кашкавалка, сандвич с шунка, пица, а на следващия понеделник отново кифла, във вторник – баничка, в сряда – кашкавалка... Въпросът за това как се хранят децата в училище се повдига за кратко в началото на всяка учебна година, но битката с тестото, хидрогенираните мазнини, нискокачествените продукти и липсата на разнообразен и здравословен избор не е спечелена.

Поне това показва краткият експеримент на движението Food Revolution България и стоящата зад него фондация "За храната". Преди две седмици една от майките в организацията решава да заснеме безплатните закуски, които детето й получава всеки ден в училище. Идеята е снимката да провокира и други родители да проверят, заснемат и изпратят подобни снимки, а където има очевидни нарушения на нормите – да се подадат сигнали до директорите на училищата.

С около три хиляди споделяния и петстотин коментара за няколко дни, публикацията на съвсем младия български клон на глобалното движение на готвача Джейми Оливър прераства в социологическо проучване, телефон за оплаквания и кафене за философски спорове в едно. И показа най-вече, че въпросът как в стомахчето на детето да се озовава правилната и здравословна храна и каква точно да е тя, все още не е решен.

Въпрос от първи клас

"Всичко започна миналата година, когато децата ни бяха в първи клас и видяхме за какво става въпрос", разказва Наталия Атанасова, която е сред първите участници в Food Revolution България. До този момент родителите имат контрол върху това какво ядат децата им, но с първия учебен ден ситуацията се променя. За децата от първи до четвърти клас държавата осигурява безплатни закуски, плодове и млечни продукти по няколко различни програми. Каква точно храна ще се появи в ръцете на малчугана обаче е въпрос на лотария, която зависи от обществени поръчки, директори на училища и кетъринг фирми. Така някои получават ябълка, круша или морков, а други – кашкавалка, кренвиршка или сандвич със съмнително съдържание.

"Направихме анализ на правилата и законите и се оказа, че на хартия те са много добри", обяснява Наталия. За децата в различните възрасти – ясла, детска градина и начално училище, има препоръчителни хранителни норми и рецептурници, в които се откриват интересни и модерни рецепти. "Когато се подготвяше рецептурник за детските градини, от Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) събираха идеи за рецепти и отвън и включиха и някои наши предложения", казват Наталия и холистичният нутриционист Маги Пашова, която също е част от движението и кампанията. За момента обаче двете не виждат механизъм, който да стимулира доставчиците на храна да готвят по-интересните ястия и закуски вместо рецептите, с които са свикнали от 30 години насам.

"Програмите за закуски са налице, но някъде връзката се чупи", коментират Наталия и Маги. Парите идват от Министерството на образованието и Министерството на земеделието, рецептите се пишат от НЦОЗА, а за контрола трябва да се грижи Министерството на здравеопазването. А в крайна сметка всичко зависи от обществената поръчка и избора на фирма за всяко отделно училище. "Не искаме да набедим конкретна институция – всеки прави нещо с добри намерения", твърди Наталия. Въпреки това крайният резултат не е съвсем положителен.

Децата имат много висок прием на сол, на мазнини и недостатъчен прием на влакнини, които идват от плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб.

А дали тестените закуски са вредни няма спор – в това са категорични и от НЦОЗА. "Децата имат много висок прием на сол, на мазнини и недостатъчен прием на влакнини, които идват от плодове, зеленчуци и пълнозърнест хляб", казва проф. Стефка Петрова от центъра. Резултатът е, че около 30% от децата в България са с наднормено тегло или затлъстяване. Въпреки това тестото все още се появява твърде често в училищните менюта. "Когато в детската градина децата получават кифла с шоколад, институцията валидира дадена храна като полезна. После е много трудно на родителя или учителя да обясни, че това не е така", смята Маги Пашова. В тази възраст децата създават навиците си на хранене и се влияят силно от това, което виждат около себе си. Краткото Facebook изследване на Food Revolution засега показва и много примери, в които децата отказват да ядат домашно приготвена храна и връщат кутиите за закуска пълни вкъщи. "Важно е да кажем и че имаме и много положителни примери, в които родителите са доволни от училищните закуски – плодове, зеленчуци, пълнозърнест хляб", разказват от Food Revolution България.

Цялата статия можете да прочетете в Капитал.