Аз, пожарникарят като част от статистиката!

Знам какво е да се бориш за човешки живот и да вадиш обгорели тела.

Знам какво е да си сам на пожара, защото някой е решил, че е по-добре да рискува моя живот, отколкото да инвестира в нас и в българските граждани.

Знам какво е да опъваш шлангове и да тичаш с цялото оборудване върху себе си до 10-тия етаж, да усещаш как дробовете ти горят, а коленете започват да те болят, но да не позволяваш тялото  ти да се огъне, защото знаеш, че има хора, които могат да бъдат спасени само и единствено от теб. Секунда забавяне може да превърне изгарянето от втора в трета степен и да промени изцяло живота на човек.

Излизайки на всеки сигнал, формирам очаквания - в съзнанието ми се превъртат различни картини. Представям си най-лошото и най-страшното, за да съм подготвен за действителността и да реагирам професионално. 

Емоцията отдавна се превърнала в непоклатима буца в гърлото ми. Промених се. Започнах да виждам света в неговата опушена и обгоряла светлина. За мен са важни цветът на дима, гъстотата му, саждите, достъпа и ... хората.

Не знам колко съм спасил, но помня и знам историята на всички, на които не съм успял да помогна. Знам всичко за задушилите се или повлечени от водната стихия възрастни хора, за тези, които са загинали във взривилите се автомобили и апартаменти.

Това са истории, които се отпечатват и всеки път с всеки труп нещо си отива от мен. Дали го чувствам като провал? Не, категорично. Просто знам, че ако бяхме повече хора, може би поне един от тези животи, щеше да е спасен. А може би не. Не знам... Животът ти се променя и те завърта.

В един момент осъзнаваш, че за работодателя си си само статистика - плюсове и минуси в един бюджет. И да, може и да е така, но когато си в огъня си всичко друго, но не и статистика и щат. Това, обаче няма как да бъде разбрано от хора, които виждат огън само в камините на големите си къщи, а пожари от щабовете, които управляват.

Текст: Фондация "Общество и сигурност"