Гражданското общество обединява сили, за да поиска бъдеще без въглища в Европа
02 ноември 2017 г.
На фона на поетапното излизане на въглищата от употреба, България продължава да няма план за бъдещето на заетите в сектора
За да се справят с
все по-видимите последствия от замърсяването на въздуха и промяната на климата,
неправителствени организации от 28(1) страни се обединяват за бъдеще без
въглища в Европа. Общата инициатива има за цел да концентрира усилията и да ги
насочи към въвеждане на чиста възобновяема енергия.
Подчертавайки нуждата от преход, нов компютърен модел на замърсяването показа, че само през 2015 г. въглищата са виновни за 19 500 случаи на преждевременна смърт и 10 000 случаи на хроничен бронхит в Европа. Цената за здравеопазване също е огромна — 54 милиарда евро за същата година.(2)
От 2016 година насам кампанията “Европа отвъд въглищата” а е помогнала за извеждането от експлоатация на 16 въглищни централи на континента, а още 39 очакват затваряне. Правителствата на Нидерландия, Обединеното кралство, Финландия, Франция, Португалия са поели ангажимент техните държави да прекратят употребата на въглища най-късно до 2030 г. Кампанията фокусира усилията си върху превръщането на тези ангажименти в реалност и ускоряването на затварянето на останалите 293 централи. На този фон България продължава да се възползва от всяка възможност за отсрочка, без да подготвя програми за алтернативна заетост на работещите в сектора и да стимулира нови бизнес възможности в засегнатите райони, създавайки сериозен риск от социална криза. Използването на въглища става все по-нерентабилно от икономическа гледна точка и не е далеч моментът, в който централите ще затворят, защото всяка възможност за печалба от тях е невъзможна.
„Въглищната индустрия вече е достигнал етап, в който няма връщане назад. Този някогашен индустриален гигант вече е започнал да се превръща във вкаменелост. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и относително безболезнен преход. Това все още е възможно, дори в Източна Европа. Колкото повече изчакваме, толкова по-трудно ще става”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята”.
„Идва времето, в което Европа трябва да забрави за въглищата. Това трябва да стане до 2030 г. и гражданското общество се обединява, за да се случи този преход и то по-скоро,” казва Катрин Гутман, директор кампании в коалицията за бъдеще без въглища в Европа. „За да могат държавите да изпълнят поетите ангажименти в рамките на Парижкото споразумение и да защитят здравето и живота на гражданите си, те трябва да затворят централите на въглища с много по-бърз темп, отколкото в момента.”
С особена спешност са централите в Германия, където използването на въглища превръща държавата в най-сериозния замърсител с парникови газове в Европа. Функционирането им представлява пречка пред изпълнението на ангажиментите на страната по мерките, свързани с изменението на климата. Немските въглищни централи са отговорниза 3800 случаи на преждевременна смърт и около 10.5 милиарда евро разходи за здравеопазване в и извън границите на страната. Новите изисквания за най-добри налични техники (НДНТ) за големите горивни инсталации (LCP BREF), които бяха публикувани в официалния вестник на Европейския съюз на 17 август, наложиха нови, по-строги екологични изисквания за въглищните електроцентрали. Те трябва да ги достигнат до 2021 г., което за много от централите означава сериозни финансови инвестиции или прекратяване на дейността. Още преди приемането на новите изисквания обаче, някои държави членки като България например открито се опитват да им се противопоставят. И всичко това се случва въпреки че страната ни е на челно място по замърсеност на въздуха и е с един от най-високите проценти по заболеваемост в резултат от горенето на въглища. Българските централи, подкрепени от държавните институции, в момента се подготвят да поискат отсрочка (т.нар. дерогация), която ще им позволи да продължат да замърсяват.
Организациите, които се обединяват за бъдеще без въглища в Европа, призовават правителствата на всички европейски държави да престанат да подкрепят въглищната индустрия, да осигурят извеждане на инсталациите от експлоатация, което да защити по справедлив начин интересите на работещите в сектора и засегнатите региони и да подходят към въпроса с прехода към чиста възобновяема енергия с цялата му сериозност.
За повече информация, посетете интернет страницата на кампанията: www.beyond-coal.eu
[1] Държавите, в които коалицията за бъдеще без въглища в Европа е активна, са Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Косово, Македония, Черна гора, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство.
[2] Повече анализи и данни можете да намерите на www.beyond-coal.eu/data.
Подчертавайки нуждата от преход, нов компютърен модел на замърсяването показа, че само през 2015 г. въглищата са виновни за 19 500 случаи на преждевременна смърт и 10 000 случаи на хроничен бронхит в Европа. Цената за здравеопазване също е огромна — 54 милиарда евро за същата година.(2)
От 2016 година насам кампанията “Европа отвъд въглищата” а е помогнала за извеждането от експлоатация на 16 въглищни централи на континента, а още 39 очакват затваряне. Правителствата на Нидерландия, Обединеното кралство, Финландия, Франция, Португалия са поели ангажимент техните държави да прекратят употребата на въглища най-късно до 2030 г. Кампанията фокусира усилията си върху превръщането на тези ангажименти в реалност и ускоряването на затварянето на останалите 293 централи. На този фон България продължава да се възползва от всяка възможност за отсрочка, без да подготвя програми за алтернативна заетост на работещите в сектора и да стимулира нови бизнес възможности в засегнатите райони, създавайки сериозен риск от социална криза. Използването на въглища става все по-нерентабилно от икономическа гледна точка и не е далеч моментът, в който централите ще затворят, защото всяка възможност за печалба от тях е невъзможна.
„Въглищната индустрия вече е достигнал етап, в който няма връщане назад. Този някогашен индустриален гигант вече е започнал да се превръща във вкаменелост. Нека не позволяваме на общностите, които са изиграли ключова роля в производството на енергията ни, да изчезнат заедно с въглищата. Хората, които работят в сектора и тези, които живеят във въглищните региони имат нужда от подкрепа, за да постигнат справедлив и относително безболезнен преход. Това все още е възможно, дори в Източна Европа. Колкото повече изчакваме, толкова по-трудно ще става”, коментира Генади Кондарев от Екологично сдружение „За Земята”.
„Идва времето, в което Европа трябва да забрави за въглищата. Това трябва да стане до 2030 г. и гражданското общество се обединява, за да се случи този преход и то по-скоро,” казва Катрин Гутман, директор кампании в коалицията за бъдеще без въглища в Европа. „За да могат държавите да изпълнят поетите ангажименти в рамките на Парижкото споразумение и да защитят здравето и живота на гражданите си, те трябва да затворят централите на въглища с много по-бърз темп, отколкото в момента.”
С особена спешност са централите в Германия, където използването на въглища превръща държавата в най-сериозния замърсител с парникови газове в Европа. Функционирането им представлява пречка пред изпълнението на ангажиментите на страната по мерките, свързани с изменението на климата. Немските въглищни централи са отговорниза 3800 случаи на преждевременна смърт и около 10.5 милиарда евро разходи за здравеопазване в и извън границите на страната. Новите изисквания за най-добри налични техники (НДНТ) за големите горивни инсталации (LCP BREF), които бяха публикувани в официалния вестник на Европейския съюз на 17 август, наложиха нови, по-строги екологични изисквания за въглищните електроцентрали. Те трябва да ги достигнат до 2021 г., което за много от централите означава сериозни финансови инвестиции или прекратяване на дейността. Още преди приемането на новите изисквания обаче, някои държави членки като България например открито се опитват да им се противопоставят. И всичко това се случва въпреки че страната ни е на челно място по замърсеност на въздуха и е с един от най-високите проценти по заболеваемост в резултат от горенето на въглища. Българските централи, подкрепени от държавните институции, в момента се подготвят да поискат отсрочка (т.нар. дерогация), която ще им позволи да продължат да замърсяват.
Организациите, които се обединяват за бъдеще без въглища в Европа, призовават правителствата на всички европейски държави да престанат да подкрепят въглищната индустрия, да осигурят извеждане на инсталациите от експлоатация, което да защити по справедлив начин интересите на работещите в сектора и засегнатите региони и да подходят към въпроса с прехода към чиста възобновяема енергия с цялата му сериозност.
За повече информация, посетете интернет страницата на кампанията: www.beyond-coal.eu
[1] Държавите, в които коалицията за бъдеще без въглища в Европа е активна, са Албания, Австрия, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Финландия, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Косово, Македония, Черна гора, Холандия, Полша, Португалия, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Турция, Обединеното кралство.
[2] Повече анализи и данни можете да намерите на www.beyond-coal.eu/data.
Източник: "Грийнпийс"- България и Екологично сдружение "За Земята" , 02 ноември 2017 г.
Facebook
TwetterСходни публикации
30 септември 2024 г.
ПОКАНА за участие в семинар „Оценка на риска и уязвимостта към топлинни градски острови в София“
Асоциация за развитие на София и Столична община Ви канят да вземете участие в семинар „Оценка на риска и уязвимостта към
27 септември 2024 г.
В България се създават зелени иновации, които са уникални на световно ниво, показва изследването „Зелени решения от България 2024”
42% от зелените стартъпи и научни проекти, както и 26% от гражданските организации развиват глобални иновативни решения по
24 септември 2024 г.
Климатична фреска за хора със слухови увреждания
*Събитието е част от Международната седмица на глухите хора и безплатно, но изисква регистрация на следния линк:
