България намалява и остарява
Страната е с втората най-ниска средна продължителност на живот сред страните - членки на ЕС
Средната продължителност на живота в България достига 74.7 години през
периода 2014 - 2016 г., или с 0.2 години над отчетената стойност през
предходния двегодишен период. Това става ясно от отчета за 2016 г. за
изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на
България (2012-2030 г.), приет от Министерския съвет днес. Като цяло
това означава, че условията в страната леко се подобряват, тъй като
висока средна продължителност на живота обикновено се свързва с добри
медицински и социално-икономически условия в държавата. Българската
средна продължителност обаче е втората най-ниска в ЕС след отчетената в
Литва (74.6 г.) според данните на Евростат.
Същевременно средната възраст на населението в България е сред най-високите в света, посочва
демографският отчет. Броят на възрастните хора нараства, докато младите
намаляват. Тенденцията нито е нова, нито е изненада, тъй като ефектите
от демографската бомба вече се виждат под формата на изострящия се
недостиг на работна ръка. Демографската криза е сред най-често
посочваните от експерти проблеми на страната в дългосрочен план.
Добрата новина в доклада е, че детската смъртност намалява. Лошата обаче е, че
се раждат по-малко деца спрямо предходната година. Намалява също така
броят на жените във фертилна възраст, а коефициентът на плодовитост
остава непроменен (брой родени деца на една жена) - малко под средния за ЕС, който също като цяло не е впечатляващ.
Застаряваща държава
Населението в България намалява и застарява. С това започва обзорът на
демографската ситуация в страната през 2016 г. Хората намаляват с почти
52 хил. на годишна база предимно в резултат на негативния естествен
прираст до 7.1 млн. души миналата година. Същевременно средната възраст
се вдига до 43.5 години. За сравнение, през 2001 г. числото е било 40.4
години. Като "тревожна" е отбелязана и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население - към края на миналата година на всеки 100 души, излизащи от трудоспособна възраст, съответстват едва 63, които
влизат. За сравнение, 15 години по-рано съотношението е било 100
излизащи на 124 млади хора.
Застаряването е проблем по няколко причини. От една страна, водят
до увеличение на публичните разходи за пенсии, а оттам и нужда от
реформа на пенсионната система. Така например в доклада се предлагат
мерки, които могат да се предприемат, за да подобрят устойчивостта на
публичните финанси - като увеличение на възрастта за пенсиониране,
въвеждане на по-строги изисквания за получаване на пенсия от ДОО,
ограничаване на достъпа до схеми за ранно пенсиониране.
Друг
проблем са разходите за здравеопазване и медицински грижи, които се
очаква да нарастват при все по-възрастно население. Потърпевша от
влошаващата се демография е и бизнес средата. "Инвестициите в човешкия
капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат
жизненоважни за бъдещия растеж на производителността при намаляващо и
застаряващо население и намаляваща работна сила", отбелязва докладът.
Успоредно с това обаче ще са нужни и повече публични разходи в
образованието, които да осигурят увеличение в производителността на
труда във времена, когато работната сила намалява като брой.
По-малко бебета
Една от малкото положителни статистики в доклада е, че коефициентът на
детска смъртност пада до 6.5 промила - най-ниската регистрирана стойност в историята на статистиката. От друга страна обаче, намалява и броят на живородените деца - с близо хиляда до 65 хил. спрямо предходната
година. Перспективите също не са добри - броят на жените във фертилна
възраст продължава да се понижава. През 2016 г. той е малко над 1.5
млн., което е с 22 хил. под нивото от предходната година и със 111 хил.
под това от 2011 г.
Друг показател, който е притеснителен, е
коефициентът на плодовитост - средният брой деца, които би родила една
жена. За България стойността е малко над 1.5, което според доклада е
добра новина, тъй като остава близък до средните нива за страните -
членки на съюза (близо 1.6). Но трябва да се отчете, че нивото на
населението се поддържа стабилно при коефициент от 2.1 - число, до което в ЕС най-много се доближава Франция (с 1.96). България обаче не се и
надява да достигне подобни нива. "Реалистичните възможности на държавата са свързани с предприемане на мерки за поддържане в краткосрочен,
средносрочен и дългосрочен план на коефициент на плодовитост около 1.5", пише в доклада.
Снимка: Pixabay
Автор: Лилия Игнатова
Източник: Капитал , 16 ноември 2017 г.
Сходни публикации
Измененията в Закона за гражданската регистрация за голям застъпнически успех
Месеци наред Национална мрежа за децата говори и настоява в различни форуми, както и пред отговорните институции, да бъде решен
Неправителствени организации и граждани против Закона за регистрация на чуждестранните агенти
Теодора Бакърджиева от БДФ и Траян Траянов от „Заедно в час" в „Радиокафе"В предаването „Радиокафе“ гостуваха Теодора
Заседания на парламентарни комисии 24-25 септември 2024 г.
Една от формите на гражданско участие е свързана с участието в дискусии при вземане на решения, включително при разискването на