Четящите деца са по-активни, по-реализирани, по-задълбочени, с по-системни знания

Българските деца определено имат навика да четат без значение дали книгата е предназначена специално за тях, дали е детска или е литература за възрастни, но само, когато тези заглавия са им представени по подходящ начин.

Смятам, че този подход не е свързан само с книгите, а и с други неща, които имат отношение към трупането на знания. А любовта към четенето наистина се развива от много ранна детска възраст и моите наблюдения пред последните години са особено позитивни към възпитанието в детските градини. Те имат специални отделения, библиотеки, където децата са в директен досег с книгата- тя не се пази, не се крие, не е недостъпна. Те могат да играят с нея, могат да я разлистват, да я разглеждат. Има много дебати за това дали да са богато илюстрирани книжките или да са с по-малко картинки- няма да навлизам в тази тема, но децата имат интерес и към едното, и към другото, както и към електронната книга, която изобщо не е за пренебрегване.

Започнахме кампанията „Поход на книгите” преди много години заради негативните резултати от теста за функционалната неграмотност при децата на международното изследване PISA, което цитираме често. Към днешна дата все още сме в дъното на класацията, но за сметка на това постигаме обнадеждаващи успехи с кампанията. Те са по-оптимистични при децата на възраст между 4 г. и 6 г. Не бих казала, че при по-големите деца интересът към книгите липсва, но вероятно има един чисто психологически момент, след който те изменят фокуса си. Това до голяма степен е свързано с пристрастяването им към спортуването, към забавленията , към другите им ежедневните навици. Знаете, че днешните деца са свикнали да учат и в движение, а ние по инерция ги разполагаме на чинове, караме ги да се концентрират и да слушат внимателно, а за някои от тях това не е толкова лесно, особено при първокласниците и второкласниците.

Затова напоследък толкова много се говори за отваряне на училището към живота, към модерните методики, за да се превърне то в една гостоприемна и уютна среда, която да ги кара да търсят нови хоризонти. А този тип знания дали са от книжното тяло, затворено между две твърди корици или ще е представено по някакъв друг, дигитален начин, пак през литературата, е въпрос на стратегии.

Питали са ме мит ли е нагласата, че родители, които не са привикнали децата си от малки към книгата, да ги преспиват с четене на приказки, когато техните питомци пораснат е вече почти невъзможно да ги върнат към печатното слово. Трудно ми е да дам категоричен отговор. Но моите наблюдения са по-скоро в този посока- когато в семейната среда е възпитан този навик, той в по-късни години се запазва. Четящите от малки са по-активни, по-реализирани, по-задълбочени, овладяват по-системни знания, имат по-критично и аналитично мислене. Книгата дава много- и колкото по-рано децата я заобичат, толкова по-добре.

Откакто съм част от кампанията „Поход на книгите” пред очите ми са минали повече от 6 хил. деца. Имам стотици примери за деца, които са ме смайвали с познанията си, с любознателността си, без значение от училището и града. Винаги си личи, когато родителите обръщат повече внимание на децата си и приемат присърце техните грижи, мечти и търсения. Те винаги са по-творчески настроени. За мен има един много важен признак, че сме успели да възбудим любопитството им. Когато те подпрат главите си на лакти и концентрират цялото си внимание към текста на една книжка и на историята в нея, тогава знам, че нашата среща е била ползотворна./БГНЕС

Петя Чалъкова, координатор на „Походът на книгите” към асоциация „Българска книга”- национална кампания за насърчаване на четенето сред деца и ученици.