Само 10% от българите вярват в независимостта на медиите в страната

С падането на доверието в медиите пада и доверието в демокрацията, казва Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч"

Само 10% от българите вярват в независимостта на медиите в страната, а близо 67% са на мнение, че те са зависими. Останалите 23% смятат, че медиите не са нито зависими, нито независими. Това показва проучване, представено днес от „Алфа Рисърч" и Фондация „Конрад Аденауер".

„Резултатите показват минимални различия между отделните възрастови групи, хората от големите и малки населени места, както и различия от гледна точка на образователен статус", обяснява Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч".

Тя допълва, че с падането на доверието в медиите пада и доверието в демокрацията, като мнозинството анкетирани са на мнение, че българските медии са обект на политически, икономически натиск, а по-често и на двата вида натиск едновременно.

Резултатите показват още, че 7 от 10 българи разпознават фалшиви новини за политици, като 25% от анкетираните посочват, че забелязват такива новини всеки или почти всеки ден.

Само 10% от българите вярват в независимостта на медиите в страната, а близо 67% са на мнение, че те са зависими. Останалите 23% смятат, че медиите не са нито зависими, нито независими. Това показва проучване, представено днес от „Алфа Рисърч" и Фондация „Конрад Аденауер".

„Резултатите показват минимални различия между отделните възрастови групи, хората от големите и малки населени места, както и различия от гледна точка на образователен статус“, обяснява Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч".

Тя допълва, че с падането на доверието в медиите пада и доверието в демокрацията, като мнозинството анкетирани са на мнение, че българските медии са обект на политически, икономически натиск, а по-често и на двата вида натиск едновременно.

Резултатите показват още, че 7 от 10 българи разпознават фалшиви новини за политици, като 25% от анкетираните посочват, че забелязват такива новини всеки или почти всеки ден.

Боряна Димитрова посочва, че това, което българите разпознават, са новини, предимно свързани с личния живот на известните личности и имат сензационен характер. Заради това реалните фалшиви новини, чрез които се осъществява манипулирането на общественото мнение, шестват свободно в медиите, тъй като са много по-малко разпознавани.

„В България няма систематични посегателства над журналистите, но е налице отслабване на медийната свобода чрез множество фактори“, каза Кристиан Шпар, директор на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер". „Такива са монопол на олигарсите, взаимна зависимост между медиите и политиката, изострена икономическа криза на медиите, както и дефицити в законодателството и медийната саморегулация“, допълва той.

Гражданите се чувстват недостатъчно информирани не само от медиите, но и от политиците. 64% считат „връзките с обществеността“ на политиците за недобри, само 11% са доволни от тях.

67% от анкетираните констатират дискриминация или обиди от политици. Според „Алфа рисърч" причина за това е не само качеството на медийното отразяване, но и предимно отношението на политиците едни към други. „Личните обиди, агресията и езикът на омразата, унизителният тон към политическия противник, използвани както в преките им телевизионни участия, така и в медийно отразяваните парламентарни дебати, правят от политиците едновременно автори и жертви на собствената им дискредитация", каза Боряна Димитрова.

54% от българите забелязват дискриминация или клевети към национални и етнически малцинства в медийното отразяване на политически събития, 49% считат религиозните малцинства за дискриминирани, а 44% виждат случаи на дискриминация към неправителствени организации.

Снимка: Pixabay