Седмица на толерантността

По повод Международния ден на хората с увреждания – 3 декември, Средното училище „Димитър Талев” в Добрич стартира една своеобразна кампания, чиито инициатори са специалистите от Екипа за подкрепа и личностно развитие в училището. В рамките на една седмица, от 28 ноември до 1 декември в училището се проведоха срещи на учениците с представители на различни институции и организации, работещи с лица със специални потребности. Целта на кампанията беше да се пробуди гражданската отговорност на учениците и възрастните към нуждите и трудностите на хората с увреждания; да се придобият трайни знания и опит относно видовете увреждания и да се подскаже как могат да бъдат полезни  на тези хора, виждайки не увреждането, а потенциала им. Училищната общност беше запозната с високите постижения на параолимпийците, с техните истории и постижения. Гости на събитията бяха Кристина Димитрова – брайлов специалист в Центъра за социална рехабилитация и интеграция в Добрич, Мария Методиева –  председател на Фондация „Св. Николай Чудотворец”, Петя Митева – председател на териториалната организация на Съюза на глухите в България и Иван Тодоров – председател на „Хобисклуб”. Бяха изработени информационни брошури, проведе се и конкурс за рисунка на тема „Аз съм толерантен към хората със специални потребности!”, като колаж от рисунките ще бъде издаден в календар за 2018 година. Създаден беше и публичен албум с рисунките във фейсбук страницата на логопедичния кабинет на училището и в страницата на e-twinning проекта.

 Ето какво сподели по този повод председателката на ТО на глухите в Добрич Петя Митева:

      
- В края на октомври при мен в клуба дойде Жечка Жечева, ресурсен учител от училището „Димитър Талев”, за да ме покани да взема участие в тяхната инициатива, като представя нуждите на хората с увреден слух и по-точно на децата с увреждане на слуха, които учат в масовите училища и ми разказа за кампанията, наречена „Виждам те!” през седмицата на толерантността в училището.

Безкрайно се зарадвах на поканата, понеже отдавна имах това в сърцето си и смятах, че е необходимо да има просветна дейност в училищата във връзка със специфичните потребности на децата. И тъй като се познавахме отдавна  с учителката (тя взе участие в един от обучителните курсовете по жестов език), ми сподели, че има идея да подготвим поздрав към учениците, а именно – песен, съпроводена с жестов превод. Беше се спряла на песента „Пред Бога раждаме се равни” на Мими Иванова и Развигор Попов, в изпълнение на група „Жестим”. Оказа се, без много  подканяне – имало желаещи деца да научат и да изпълнят песента, разбира се, със  съгласието на родителите им. И така Жечева водеше децата в клуба, за да репетираме песента. Бяха и са страхотни деца, с големи сърца и... резултатът беше, че научиха песента с жестове много бързо!

Дойде и дългоочакваният ден – 28 ноември, вторият ден от информационната седмица. В първия ден учениците са били запознати с нуждите на хората с увредено зрение. В уговореното време 60 деца от 4 клас пристигнаха и насядаха в трепетно очакване. Признавам си, че се притесних, понеже никога не бях говорила пред деца, а толкова светещи очички ме гледаха в очакване! Оказа се, че около десетина от тях имат познати или близки с увреден слух, но не знаят  и нямат  опит как да общуват с тях. Бяха невероятни слушатели, буквално попиваха казаното. След информацията, която получиха, последва и изненадата не само за тях, но и за техните преподаватели: изпълнението на песента от техните съученици – три момичета и едно момче. А те се представиха блестящо, без никакво притеснение. Почти не поглеждаха към мен за помощ с жестовете! Напълниха с възхита, благодарност и радост не само моето сърце – имаше много и продължителни аплодисменти и от съучениците, и от всички присъстващи на срещата ни.

След приключването й децата ме наобиколиха и започнаха да ме разпитват: откога и колко не чувам, как се разбирам с хората и т. н., а аз им отговарях. Дойде и едно дете, което е учило в детската градина  за деца с увреден слух в София, с кохлеарен имплант. Учителката сподели, че то трудно се справя, понеже вкъщи не получава нужната помощ и изрази желание за съвместно бъдещо сътрудничество в помощ на децата с увреден слух, които учат в училището. Заедно стигнахме до извода, че всичко това трябва да се осъществи и с участието на родителите, за да има успех и добър краен резултат. Разделихме се, като си казахме „До нови срещи!” – в името на нуждите на децата с увреден слух.

Радващо за мен бе, че се сложи началото на информираността и сътрудничеството между нашата организация и макар и само едно училище от нашия град. Надявам се и другите да последват тяхната инициатива, за да се възпита в подрастващото поколение правилно отношение и толерантност към децата и хората с увреждания, а именно: да ги приемат като равни. В крайна сметка, нали „пред Бога раждаме се равни”! Никой не избира съдбата си!