Защо е важно да се интересуваме от политиките за сигурност и защо е крайно време да започне да ни пука ?

22 януари 2018 г.

В продължение на много години ставаме свидетели на противоположни тези, изказвани в публичното пространство по отношение на МВР.

Всеки министър на вътрешните работи идва със свое виждане за това какво трябва да се случи в МВР и започва промени, които се наричат "реформи". Някои от хората, които управляваха ведомството заявиха преди няколко години, че реформите са "приключили" и то успешно.

Работещите в МВР протестираха и демонстрираха условията на труд, нормативния хаос и оповестяваха основните заплати, които получават, повече от половин година и стигнаха до решение, но преговаряйки не с министъра на вътрешните работи, а с министър - председателя на Република България.

Българските граждани в много населени места не са виждали служители на реда от години и разчитат на частни охранителни фирми. Те ще бъдат облекчени, защото съгласно приетия на второ четене Закон за частната охранителна дейност, кметовете на населените места ще имат право да наемат фирми, които да отговарят за целите населени места, а не само за отделни обекти. Според едни народни представители - това е показване на грижа за сигурността на гражданите, а според някои експерти - официално признание на държавата, че не може да гарантира сигурността на своите граждани, която е базисна необходимост.

Само преди ден беше публикувано журналистическо разследване, показващо кои са фирмите (по-скоро трудовите кооперации), които шият обувки и униформи на служителите не само в МВР, но и МО.

Знаем основните факти:

През 2010 година щатът на МВР е бил над 61 000, а пред 2017 г. е малко над 50 000 души.
За този период бяха закрити СОТ, "Транспортна полиция, "Гражданска защита".
Бяха проведени и много от т.нар. „безкръвни реформи“ – закриваха се незаети щатове, които бяха за лица на изпълнителски дъжности (или както им казват в МВР – места на „индианци“).
Цели структури бяха „изваждани“ и „връщани“ в МВР, с което работата им бе блокирана за известен период от време.
Имаше намерение да се прави държавно предприятие, което да се заеме с издаването и производството на документи за самоличност (този текст в ЗМВР беше отменен в края на 2017 г.)
Имаше изискване от минимум 3-ма души в екип за пожарогасени (Наредба изготвена от МВР със срок да се покрият тези изисквания близо година и половина), което не може да бъде покрито и затова първо имаше намерение да се закриват пожарни участъци, а после се реши, че в населени места под 5000 души ще може да има по 2-ма души в екип.
Имаше желание МВР да се превърне от „тежък влак с един парен локомотив“ в едно ведомство с четири такива - „дизелови“.
Имаше министър на вътрешните работи, който заяви, че всеки, който си позволи да критикува МВР застрашава националната сигурност.
Бюджетът на МВР през 2010 г. е бил малко над 1 млрд., а през 2017 г. е бил близо 1,4 млрд.
Заплатите на служителите за периода 2010-2017 г., са били повишавани един път с 10%, но докато броят на работещите в МВР е намалявал, бюджетът на ведомството е нарастнал.

Къде отиват тези пари? Дали наистина 90% от разходите на МВР са за „заплати“ и какво влиза в тази сума? Какъв е делът на осигуровките (Фондация „Общество и сигурност“ бе уведомена, че процентът осигуровки на работещите в МВР е служебна тайна)? Какво се случва с публичните средсва? Нашите средства?

Защо трябва да наемаме частни фирми да охраняват населените места и защо нямаме шанс да имаме полицай във "всяко село"?

Не е ли крайно време да започнем да се интересуваме какво се случва в МВР и да започнем да изискваме прозрачност и отчетност?

Ние, от Фондация „Общество и сигурност“ смятаме, че е крайно време да започне да се говори и работи по стратегия за обществен ред и сигурност до 2030 г. и да се създадат механизми и форми за гражданско участие в политиките за сигурност.

Крайно време е да разберем, че нашата сигурност е споделена отговорност и да поискаме участие. Да участваме като активни граждани.

Първата крачка е лесна, но изключително важна и е свързана с отделянето на 5 минути, в които да попълните въпросникана Фондация „Общество и сигурност“, защото това към момента е единствения начин мнението на част от гражданите на Република България по темата сигурност да бъде чуто и публично оповестено.

Публикувано от: