За границата между благотворителността и бизнеса и защо тя всъщност не е необходима

Социалното предприемачество набира скорост в България и Българският център за нестопанско право е една от организациите, които активно помагат за това. За пета поредна година в програмата си "Предприемачество за нестопански организации" БЦНП обучава неправителствени организации как да надграждат благотворителните си каузи с бизнес похвати, а след това с конкурса "Най-добър бизнес план на неправителствена организация" избира проекти, които да подкрепи финансово.

Интересът расте с всяка година, достигайки до 80 кандидати през 2017 г. От тях 25 са включени в обучението, 16 са написали бизнес план за своето социално предприятие и 8 отиват на финал. Петима ще бъдат избрани от жури и ще си поделят грант от 40 хиляди лева за стартиране на предприемаческата си дейност. Кои ще са те ще стане ясно на церемония този петък в "Сердика център", а гостите на търговския център ще могат да разгледат и да си купят продукти от благотворителния базар на социалните предприятия от предишни издания на конкурса.

По темата за социалното предприемачество, начините то да се финансира и как се развива в България "Дневник" разговаря с програмния директор на БЦНП Павлета Алексиева и един от редовните членове на журито в конкурса за идеи за социални предприятия - Георги Бресковски, изпълнителен директор на дружеството "Микрофонд", което предоставя нисколихвени кредити за стартиращи фирми, земеделци и от съвсем скоро - също и за социални предприемачи.

Какво представлява социалното предприемачество?

Георги Бресковски: Социални предприемачи са хора, които искат да постигнат някакъв измерим социален ефект по по-прагматичен начин. Мисля, че всъщност няма ясна дефиниция какво точно е социалното предприемачество, но това не е проблем, защото има различни подходи и различни идеи.

Една част от хората са се събрали с идеята да работят за подпомагане на някаква уязвима група например и оттам се структурират, организират, решават дали ще развиват дейност. Това е единият подход и той е по-скоро на неправителствените организации. Другият подход е на хората, които се занимават с бизнес и в един момент решават, че могат да направят нещо добро за другите, и го правят.

Това звучи като разликата между социално предприемачество и корпоративна социална отговорност. Каузата е в основата на едното, а бизнесът – на другото. Не са ли много различни?

Г.Б.: Според мен е същото. След като има някакъв процес, който води до полза за някоя група, която има нужда от помощ, за мен няма значение дали в основата е бизнесът или не. Не бих казал, че има и голямо значение за ефективността.

Павлета Алексиева: Може би има значение за формата, под която се определя самата предприемаческа дейност. От чужбина има много примери, в които се ползва както неправителствена организация като тип форма, така и компания. Някои държави с големи традиции в сферата на социалната икономика и предприемачество имат даже специфична правна форма за това нещо - отделен тип фирма, която не разпределя печалба, а е задължена да я инвестира обратно. Ние в България нямаме, но според мен не е и нужно да имаме. Това беше един от основните дебати покрай идеята за закон за социално предприемачество - има ли изобщо нужда от такъв и какво точно да регламентира той.

Не е толкова важно да слагаме етикети, а по-скоро е важна логиката на социално-предприемаческата дейност - по устойчив предприемачески начин да генерираш ресурс, който да използваш за решаване на проблем, значим за обществото. Това е социалният елемент в социалното предприятие наред с предприемаческия.

Наистина е доста трудно, поне по мои наблюдения, като виждаме как организациите развиват идеите си, да намерят баланса между двете. Те са тръгнали от мисията си, но за да надградят това нещо с предприемачески елемент, изисква да инвестират специфични знания и умения. И обратното – ако имаме хора, които са предприемачи по душа, бизнес хора, които са достигнали етап, в който се чувстват спокойни от своето развитие и решават да инвестират в разрешаването на някакъв обществен проблем, при тях пък има проблем с комуникирането на каузата им.

Социалното предприемачество сякаш се опитва да изтрие границата между благотворителността и бизнеса, която в хорските представи обикновено е много ясна. Трябва ли тя да остане в някаква степен или под друга форма, или да изчезне напълно?

Г.Б.: Няма граница, защо трябва да има. Хората имат нужди и имат цели и идеи, които изпълняват. Дали ще е бизнес, който е достатъчно пораснал и решил, че може да помага на другите, или пък някой, който няма бизнес, но прави хубави неща и иска да помогне на повече хора с тях - няма нужда от тази граница.

П.А.: Аз също смятам, че няма нужда от такава граница и когато говорим за важни за обществото проблеми, е много важно и как ще се погрижим за въвличането на обществото в тях. Хората могат да даряват и да доброволстват, но също така могат и да си купуват тенденциозно продукти, които имат кауза зад себе си, и по този начин да помогнат през предприемачеството. Това са различни подходи да въвлечеш общността и да я запознаеш с даден проблем, или по-скоро с твоето решение за този проблем.

Каква тенденция наблюдавате при кандидатите за социални предприемачи в петте години на програмата?

Г.Б.: Тенденцията е, че стават малко по-конкретни, по-фокусирани в идеите си, по-добре ги описват. Което невинаги е добре, защото пък това означава, че се фокусират върху цифри и малко по-суха материя, докато има и фондации със страхотни идеи, които обаче не знаят още как да ги реализират - те са по-интересни. По-важно е да имаш добра идея, а другото са детайли.

А тенденции по отношение на сферите, в които работят организациите? Има ли преобладаващ тип кауза или проблем?

Г.Б.: Много са. Не бих казал, че има. Ако гледаме кандидатите през всичките години, ще видим, че във всяка сфера е имало проекти.

П.А.: Всяка година е различна тенденцията, или дори модата, бих я нарекла. Например тази година се наблюдава по-засилен интерес по темите за образованието и обучението на учители. Друга сфера, която често се реализира под формата на социално предприемачество и дава добри резултати по мои наблюдения, е сферата на екологията и опазването на околната среда.

Г-н Бресковски, вие сте в журито в почти всички издания от началото на програмата. Какви са впечатленията ви и какво е най-важното, което търсите в тези проекти?

Г.Б.: Член съм на журито за най-добър бизнес план от начало през 2012 г. и за мен е много интересно, защото това са нещата, които познавам много добре – неправителственият сектор и стартиращите фирми.

Най-важното са хората. За такива стартиращи малки проекти най-важното е човек да не се предава и да си блъска главата в стената хиляда пъти, докато стената се разбие. Така че на първо място гледам хората колко са ангажирани с идеята и с целта на дейността, които предлагат, и как се представят.

И следващото нещо, което гледам, е по финансовата част да не си подценяват труда, защото всички го правят. Гледам какъв е потенциалът за печалба и растеж на предприятието. В първите години особено много съществуваше проблемът, че някои идеи са много добри и имат страхотен социален ефект, но не е ясно дали ще оцелеят като бизнес. Въпреки че идеята е страхотна, клиентската база може да е много ограничена или да няма много голям потенциал за растеж или за достатъчен приход от продукта. Докато други може да предлагат много добър бизнес, но социалната идея и крайният ефект да не засяга толкова много хора.

В основата на неправителствените организации винаги е каузата и за тях бизнесът може би е нещо чуждо. Как хората в една НПО могат да се ориентират към социално предприемачество - откъде да започнат, как да се обучат?

Г.Б.: Аз не мисля, че бизнес образованието е необходимо за това. Всички големи предприемачи по света не са учили бизнес, а който е учил бизнес, е учил едни администраторски теории кое как трябва да се прави. Ако човек има идеи и характер, винаги може да се справи, дори без много помощ.

Важното е да са достигнали до разбирането, че трябва да направят още нещо, да развият дейността си, която в някаква степен вероятно вече работи, но с финансиране от грантове или дарения. Само трябва да си сменят настройката, защото винаги когато гледаме бизнес плановете на неправителствени организации, те се подценяват. Досега те са свикнали да предоставят някаква услуга по най-изчистения от разходи начин и си представят, че по същия начин трябва да я предоставят и на новите си потенциални клиенти. И всеки път се опитвам да им обясня, че всъщност техният продукт е уникален и трябва да го продават скъпо, а не евтино.

П.А.: Когато се опитваме да фокусираме неправителствените организации върху предприемаческа дейност, която може да им осигури устойчивост, е необходимо самата организация да достигне до определено ниво на организационна култура и да разпознае това като приоритет наред с всичките останали свои дейности, иначе то няма как да се развие.

Така че освен личностите и лидерите вътре е важна цялостната култура на организацията и осъзнаването на предприемачеството като цел. Бих казала, че от 15 години неправителствените организации в България имат добре изградени навици как да кандидатстват по проекти, но бизнес се прави по друг начин. През програмата на БЦНП - обученията, акселератора с финалистите и срещата им с ментори от бизнеса - се опитваме да събудим точно тези умения. Всеки може да бъде предприемач, стига да погледне на това сериозно и смело.

Какви са възможностите за финансиране на социално предприемачество в момента?

Г.Б.: Една от възможностите са именно състезания като това на БЦНП, тъй като победителите получават парични награди, които да използват за стартиране на дейността си. Другата възможност са отворени проектни програми, където могат да кандидатстват, но там трудно могат да пробият, защото са много специфични. Всъщност там точно винаги се проявява конфликтът "вие сега защо не правите социални проекти, вместо да се опитвате да печелите пари".

От 2017 г. има нова възможност чрез Фонда на фондовете, с който "Микрофонд" подписа договор по механизъм за споделен риск. Фондът на фондовете управлява средствата по оперативна програма "Развитие на човешките ресурс" и дава възможност по него да се се комбинират частни и публични средства и да се отпускат много изгодни нисколихвени кредити за стартиращи фирми, включително и на социални предприятия. Така че вече работи и този механизъм, но това са кредити, не са безвъзмездна подкрепа – лихвеният процент е между 2.9 и 4.35%.

П.А.: Неправителствените организации нямат нужда от милиони, защото стартират социалните си предприятия плахо, в малки мащаби, с някакви по-традиционни дейности, които са им познати и в малки бройки, ако щеш, на продуктите, които искат да произвеждат. За да се изгради капацитетът на екипа вътре в организацията, имат нужда от това малко финансиране, което за определено време да им даде спокойствие да се развият, а вече след това да започнат да мислят за растеж.

В традиционния бизнес винаги целта е да растеш, докато при неправителствените организации поради това, че те се опитват да съчетават бизнеса с мисията им, която е основното и водещото, невинаги при тях растежът е приоритет или по-трудно идва. И ако при една традиционна фирма, която работи по ясен и тестван бизнес модел, моментът, в който дейността си покрие разходите и стане самоиздържаща се, идва след една или две години в зависимост от спецификата на сектора, при социалните предприятия наблюдаваме, че този период е доста по-дълъг. Така че това липсва в България в момента – стартъп финансиране за социалните предприятия за изграждане на вътрешния им капацитет освен за инвестицията в самата дейност.

Освен това съчетаването на социалния ефект идва със своите особености и допълнително утежнява бизнес модела. Ето например типичен сектор за социалните предприятия са такива, които осигуряват заетост на хора в някакво социално уязвимо положение. Тази заетост може да бъде защитена и подкрепена, но пак трябва да имаш едно място, което е структурирано по предприемачески начин и успява до някаква степен да се издържа. Но това струва и повече пари, отколкото да вземеш един човек, който е с нужното образование, продуктивността му е достатъчно висока и т.н.

Добре е, по примера на други държави, да се съчетава грантовото финансиране с тези нисколихвени кредити, които са дълго разсрочени във времето и достатъчно гъвкави като инструменти, че да не натоварят финансово организация.

Г.Б.: Това важи и за всеки стартиращ бизнес. Според мен също най-добрият подход за подкрепа на едно стартиращо предприятие е да има и грантови схеми и схеми за евтини кредити, защото така този, който го започва, има склонност да рискува повече. А ако е ограничен от кредит, поема по-малко рискове и възможностите му за успех са по-малко.

Цялото интервю можете да прочетете в Дневник.