Еленор Харисън, GlobalGiving UK: Повече хора стават дарители, но размерът на даренията не расте

Начинът, по който работи благотворителността, се променя заедно с всичко останало в условията на дигиталния свят. Възможността да дариш пари за кауза вече е на един клик разстояние, обаче с това идват и някои особености. Улеснената комуникация позволява на дарителите постоянно да следят и да търсят отчетност за това как се разходват парите им и какви ефекти се постигат, а организациите могат да се борят за подкрепа от всички точки на планетата и да се развиват в неочаквани посоки, но винаги и единствено прозрачно.

За филантропията в дигиталната епоха говори Еленор Харисън по време на тазгодишната конференция на фондация "Америка за България" пред аудиторията, а също и в интервю за "Дневник". Тя е изпълнителен директор за Великобритания през последните пет години на най-голямата дарителска платформа в света - GlobalGiving, която е основана през 2000 г. в САЩ. Преди това е ръководила собствена фондация с мисии за работа с деца в риск в Кения, Уганда, Австралия, Босна и др.

Какво представлява GlobalGiving и как работи?

- Това е първата и най-голямата общност за фондонабиране в света. На практика GlobalGiving изобрети краудфъндинга (crowdfunding, колективно финансиране) през 2000 г. преди да започне да се използва за бизнес цели, но понеже сме благотворителна организация, а не бизнес, ни отне известно време да разработим името и марката си. Целта на GlobalGiving е да трансформира и развива филантропията - да привличаме дарения към малки местни организации, да осигуряваме повече прозрачност на донорите и да помагаме на организациите да харчат даренията по най-добрия възможен начин.

Каним благотворителни инициативи от целия свят да се включат в платформата ни, обаче първо ги проверяваме щателно и след това им провеждаме обучения във фондонабиране и дигитална комуникация, така че сами да се справят с тези задачи и да разширяват мрежите си на местно ниво, за да си осигуряват по-добра устойчивост. Същевременно повечето хора познават и могат да привлекат хора в други страни за каузата си - ето например вие сигурно познавате българи, които живеят извън България, които логично биха дарили за кауза тук - така че това трябва да е възможно най-улеснено, но те трябва и да са сигурни как ще се похарчат тези пари.

В общи линии така работи GlobalGiving - не се опитваме да погълнем имената на малките организации в нашето, а обратното - помагаме им да развият името си и им предоставяме технологичните си инструменти за сигурно онлайн даряване и отчетност, за да не трябва и те да инвестират в същото нещо. След като се присъединят към GlobalGiving се стараем да посещаваме лично партньорите си поне веднъж на две години, като имаме екипи от доброволци, които правят това, за да е възможно по-ефективно и безпристрастно.

А по какъв начин работите с дарителите? Как привличате нови, как ги насочвате към кауза, ако не са ориентирани?

- Мисля, че все още сме единствената платформа, в която като дариш за някоя кауза, системата на всеки 3-4 месеца задължава организацията да ти се отчете какво е направила с парите, които си й дарил. Това е изключително важно за доверието и прозрачността и ни позволява да следим колко удовлетворени са дарителите, за да може да надграждаме отношенията си с тях.

Работим и с компании, разбира се. Работим с около 230 фирми, като целта е да се опитаме да ангажираме с каузи персонално и всеки един от служителите им. Например "Фейсбук" купува ваучери от нас, които раздава на служителите си и така вместо компанията да решава къде да се дарят тези да речем 50 долара, паунда или евро от тяхно име и да се окаже, че са отишли за кауза, към която служителите може и да нямат отношение, те сами могат да изберат в платформата къде точно да отидат тези пари за благотворителност и след това да следят какъв е ефектът от това.

Опитваме се да насочваме компаниите към по-малките органиазации, защото не е нужно парите да се концентрират в няколко големи НПО. А повечето големи компании са склонни да дават точно на големите като най-популярни. Обаче те колкото и да са ефективни, не могат да огреят навсякъде и имат приоритетни области и сфери на дейност за сметка на други. Така че ако човек се вълнува от конкретен регион или кауза, по-добра идея е да подпомогне някоя от малките местни организации там, за да е сигурен, че парите са стигнали където е искал.

Какви тенденции във филантропията наблюдавате?

- Виждаме много движение в тенденциите, постоянно. Най-щедрите държави от финансова гледна точка продължават да са богатите държави като САЩ и Великобритания, но дарителството расте на много места. Например в България през 2016 г. 42% от населението е дарило за благотворителност, което е много висок дял. Във Великобритания за сравнение е 64%, така че България я настига.

Наблюдаваме и много високи нива на благотворителност сред чуждестранните диаспори – хората, които са емигриирали от държавите си, за да работят другаде – те много активно даряват и за родната си страна, и за общоностите, в които живеят към момента.

Тенденция има и в това много повече дарения да се осъществяват по интернет и донорите много повече да използват технологиите, за да следят резултатите от дарението си и дейностите на организациите, които подкрепят. Преди не беше така – хората просто поверяваха пари на организациите и им се доверяваха за разпределението им. Сега виждам по-малко доверие и повече въпроси.

Мисля, че е много добре да се пита и да се проверява ефективността, обаче мисля и че хората трябва да осъзнаят, че щом ще държат повече сметка за дарението си, то трябва и да е по-значително, защото изисква по-голям ресурс вътре в организацията тя да се отчита постоянно на донорите си. Статистиката в момента е, че повече хора даряват, обаче средният размер на даренията не расте, нито дори съобразено с инфлацията. Това е нещо, върху което трябва да се работи.

В какви сфери се търсят и набират най-много средства?

- Няма изненада по този въпрос – най-популярни са каузите за медицински проучвания и образование. Не е изненада, защото е много вероятно да познавате някого, който е засегнат от заболяване и се нуждае от помощ. Ракът и различни проучвания, свързани с него например, са сред най-големите кампании и в България и в Европа.

Има известен интерес, но по-малочислен, и към различни кампании, свързани с околната среда и климатичните промени. Според мен трябва да има повече инвестиции и в тези за човешките и трудовите права, но това са бавно растящи сфери, а много по-бързо се развива интересът за подпомагане за развитие на технологиите например.

Защо медицинските проучвания да се нуждаят от гражданско финансиране? Не са ли запазена територия на фармацевтичните компании?

- Това е добър въпрос, но истината е, че има известно разминаване между това какви са масовите хронични заболявания сред хората, и това в какво инвестира фармацевтичната индустрия. Не знам за България, но за Великобритания мога да ви кажа, че един от най-големите здравословни проблеми, срещу които сме изправени, е затлъстяването. То е изключително силно във фокуса на фармацевтичните компании, докато за други не по-малко важни проблеми се отделя все по-малко, например за ХИВ и СПИН. Това продължава да е сериозен проблем, но от доста време в решението на проблема не инвестира индустрията, колкото държавните фондове и гражданските организации.

редложенията в GlobalGiving за каузи, които могат да бъдат подкрепени в България, са свързани предимно с образователни инициативи и работа с деца в риск. Това говори ли нещо за потребностите на държавата ни или има някакво друго обяснение?

- Знам, че образованието е секторът, в който се търсят най-много инвестиции в България. Броят на организациите с образователни каузи са повече от всички други. А това, което се случва понякога в GlobalGiving е, че след като се присъединят нови фондации и останат доволни от платформата, привличат в нея още от организациите, с които си сътрудничат или общуват в мрежа, така че за кратко време се присъединяват още много сходни организации, работещи в същата сфера. Така че специално за платформата е по-скоро заради популяризирането й от уста на уста.

По въпроса дали от това има най-голяма нужда България, мога да кажа две неща. Възможно е наистина това да е отражението на най-големия проблем в страната и затова да е най-важно да се работи върху него. Но мисля, че може да е и заради това, че е трудно да се привличат дарения в някои сфери, обаче в образованието на деца винаги се усеща като сигурен и добър избор, затова организациите залагат точно на него. В България обаче има нужда да се инвестира много повече и в сферата на човешките права и други.

Това валидно ли е и за други държави? За Германия и Гърция например има най-много инициативи за подкрепа на бежанци?

- Тук пак е верен принципът за популяризирането на платформата от уста на уста в мрежите на сходни по вид организации. Но не мога да кажа, че съм изненадана от тенденцията в Гърция например, защото вълната от мигранти наистина беше гигантски социален проблем там и огромен икономически товар, за който наистина се нуждаеха от допълнителен ресурс. Решиха го със страхотно гостоприемство и човещина.

На много места се увеличиха проектите, свързани с мигрантите, не само в Гърция и Германия, но също и в Сърбия например. Активните общества бързо виждат кой е в нужда и реагират не тази нужда, особено ако местните власти не се наемат или не се справят.

В България това е един от вечните спорове – защо хората да събират пари, когато плащат данъци и се предполага, че държавата и местната власт трябва да се грижат за тези в нужда?

- Това е много сложен въпрос и няма еднозначен отговор. Ситуацията е много трудна, когато благотворителността се налага да покрива неща, които са задача на държавата. Ние много добре знаем например, че държавните политики по здравеопазване и държавната здравна система са далеч по ефективни отколкото много на брой малки неправителствени организации, които предоставят здравни услуги. Благотворителността по-скоро трябва да е насреща за всички пациенти, които остават извън системата по някаква причина – като редките и скъпи случаи, за които бюджетът не достига.

Във Великобритания направихме тази грешка гражданският сектор да поеме доста повече от държавните задължения, отколкото трябваше, например по отношение на домашното насилие, което е голям проблем при нас. Първите кампании и инициативи по този проблем дойдоха от неправителствения сектор и с времето правителството реши, че трябва да помогне и започна да отпуска на организациите средства за стопанисването на центровете и настаняването на жени-жертви на домашно насилие. Сега обаче с мерките за икономии във Великобритания, голяма част от държавната субсидия за неправителствения сектор беше прекъсната и сега тези социални услуги за жертвите на домашно насилие са почти недостъпни.

Мисля, че целта на благотворителността не трябва да е просто да помага във всички възможни посоки, а точно там където има нужда. Наистина няма лесен отговор, включително и вътре в сектора, затова трябва да си повтаряме въпросите: дали доставяме услуга, която правителството би трябвало да доставя, или пък дали сме избрали лесна кауза и избягваме истинските проблеми? Понякога е страшничко да се предизвикаш сам по такъв начин и точно затова хората трябва да работят заедно вместо да дълбаят в една посока и да се изолират в балоните си.

Бърз пример, който се сещам, е от времето, когато живеех в Кения. Там помагахме на деца, които са отпаднали от училище, защото не могат да си позволят ученически униформи. Това беше чудесно, но далеч по-устойчива стратегия се оказа да работим с всички останали неправителствени организации и бизнеси в района за това да се намалят цените на тези униформи, така че този проблем изобщо да не възниква. вместо всеки път да му се търси индивидуално решение.

Цялото интервю можете да прочетете в Дневник.